Улучихме десетката или „not quite yet”?

Приключи осмото издание на Digital Wine Communications Conference 2015 (DWCC 2015). Конференцията се проведе в Пловдив от 22-ри до 24-ти октомври, а община Пловдив помогна много в организацията на местно ниво. So far so good… с едно малко предупреждение, че в тази статия ще има малко „инглиш“. :)

DWCC е място, на което световни винени автори и експерти от индустрията, някои от които доста известни имена by the way, се събират ежегодно, за да си говорят за най-новото, свързано с виното, дигиталните комуникация и, неизбежно тази година, България и българското вино.

Имах удоволствието да присъствам на всички Майсторски класове по време на конференцията, в които имаше дегустации, и ще ги използвам като отправна точка в сравнението си между нас като домакини на тазгодишното издание и други страни, които се състезават за внимание на световния пазар и взеха участие в DWCC 2015.

Майсторските класове, включващи дегустации по хронологичен ред в двата дни бяха следните:

  1. Швейцария (Swiss Wines Booster Shot) – лектор: Dr. Jose Vouillamoz, winegrapes.org
  2. Гърция (Xinomavro on Fire: Exploring the Terroirs) – лектори: Yiannis Karakasis MW и Gregory Michailos
  3. Италия (Nerello Mascalese: Deep in the heart of Etna’s red Diamond) – лектори: Elisabetta Tosi, Giampiero Nadali и Valeria Carastro
  4. Молдова (Moldova: the next big thing?) – лектор: Robert Joseph
  5. Турция (Young Turks: time for change) – лектор: Seyit Karagözoğlu
  6. България (Bulgarian Indigenous Wine Treasures) – лектор: Вили Гълъбова

Какво се случи?

1) Швейцария (Swiss Wines Booster Shot)

Швейцария е много по-известна дестинация (пък и марка) от България и не можем да състезаваме с тях като стандарт на живот, НО това също така е страна, която в момента, по техни данни, изнася около 1% от произведеното вино и консумира на място останалите 99%. Също така, тяхната праволинейност, независимост и липса на политическа ангажираност извън кантона, в който живеят, със сигурност не са направили процеса на избиране на идентичност за вината им лесен. Въпреки това, те систематично се представят със своите SWISS WINES и бяха избрали лектор, които с изследванията си е един от основните сътрудници и съавтор на книгата „Wine Grapes” заедно с Jancis Robinson, Julia Harding и, именно, José Vouillamoz.

Идеята зад този клас беше да се направи преход от миналото издание на конференцията, провело се в Монтрьо, Швейцария и най-вече отново да се говори за вината на Швейцария. Ефектът - пълна зала, много въпроси от посетителите и шанс да се опитат вина, които са трудно откриваеми дори в Швейцария. Brilliant!

2) Гърция (Xinomavro on Fire: Exploring the Terroirs)

Южните ни съседи бяха заложили на един от двата местни червени сорта, популярни в Гърция (не се спрели на Агиоргитико, защото било много лесно да го харесаш!). По този начин те започват да говорят за тероари, регионални разлики, традиции и изобщо да изграждат всичко необходимо, за да може един местен сорт да се намести на световния винен пазар. Всичко това беше подкрепено с изследвания на почвите, проследяване на реколтите и запознаване на аудиторията с разнообразието, което може да предложи едно Ксиномавро. Със сигурност не е било никак лесно да се събере цялата информация, която представиха в близки до нашите хаотични условия, но го бяха направили.

Всичко това се случва под шапката на New Wines of Greece. Как ви звучи? За мен това е едно намигване към факта, че гръцките вина вече нямат нищо общо с Рецината – призракът от миналото на южната ни съседка, подобен на нашите „успехи“ от 90-те и нещо, с което трябва да се пребориш, за да създадеш нов имидж.

Разговарях и Анна Ага, енолог и част от екипа зад организацията New Wines of Greece, която ми сподели, че им е било изключително трудно да създадат единна платформа, ама guess what? Вече я имат и я представят на света. В този контекст, лекторите получиха много конкретни въпроси за цени на представените вина и някои от избите.

3) Италия (Nerello Mascalese: Deep in the heart of Etna’s red Diamond)

Това беше таргетирано представяне на няколко изби, които се намират в различни точки на основния кратер на Етна. Италия е светлинни години напред в маркетирането на вината си и е напълно наясно, че трябва да се фокусира регионално. Организацията, която изнесе лекция, носи името Еtna Wine Lab и представя само изби от околността.

Възползвайки се от растящата популярност на Сицилия, тази презентация беше по-скоро представяне на портфолиото на обединение, но отново споделяше единна визия и материали за зададения регион.

4) Молдова (Moldova: the next big thing?)

От Wine of Moldova – A Legend Alive бяха заложили на известния чуждестранен лектор Robert Joseph, който е сред първите винени експерти, обърнали внимание на Молдова като винопроизводител. Лошите новини за нас са, че те имат изключително качествени вина на доста по-ниски от нашите базови цени. Лекторът беше избрал и едно вино с доста отблъскващи аромати от „заразен дъб“. Проблем, който според него бил често срещан и в България. Целта на това да покаже и едно „недобро вино” според Робърт е да се придобие реалистична представа за цялостната картина в Молдова в момента.

Това беше една откровена лекция, в която се обърна внимание и на проблема, че държави като България и Молдова получават доставки от барици и коркови тапи с най-ниско качество, тъй като висококачествените консумативи по презупмция се насочват към основните пазари на тези доставчици. Относно визията, молдовците са няколко стъпки пред нас.

Имат лого, за което със сигурност са „отнесли“ доста коментари, свързани с Firefox, но си го ползват и вървят напред. Освен това представителите им разполагаха и с професионално изготвена книжка (специално за конференцията) с описание на всички включени в дегустацията вина, място за дегустационни бележки, местните сортове на Молдова и основни факти, които да запомниш за страната като винопроизводител. Да не говорим за торбичката и химикалката – на никой не му трябват, но изведнъж всички се разнасяха с молдовското лого през рамо и обсъждаха „the next big thing”.

5) Турция (Young Turks: time for change)

Турците нямаха промоционални материали, но това е обяснимо, тъй като промотирането на алкохолни напитки там е забранено. Имаха си лого, разбира се.

Бяха заложили изцяло на личното отношение и пред нас бяха петима собственици на изби, които лично представяха вината си, включени в майсторския клас. Разказаха ни за проблемите, които срещат на местния пазар и надеждата им да ги прескочат чрез износа, защото никой не може да забрани на потребителите да харесват нещо. Двама от петимата лектори бяха от семейства, които са били изселени от България и говореха с изключителна привързаност за страната ни – един от тях е засадил Мавруд в континенталната част на Турция от уважение към корените си и традициите в Тракийската низина. Това, което винаги ме впечатлява в Турция е, че те имат маркетинг без да се опитват – получава им се някак си естествено. Гостоприемството и отвореността на по-европейски мислещите хора (със сигурност не им е лесно в културния и политически контекст там) винаги успяват да създадат обща тема с консуматора, независимо за колко различни светове става дума.

6) България (Bulgarian Indigenous Wine Treasures)

Така изглеждаше българската лекция...

... без лого и идентичност.

Виновен ли е лектора за това? Не, разбира се.

Важното е, че има много аспекти, върху които трябва да се замислим, за да станем по-добри в представянето на българското вино. На лекцията нямаше нещо, с което да можеш да си тръгнеш, нито списък с вината, на който да можеш да си направиш дегустационни бележки. Това би спестило някои предизвикатества с кирилицата на чужденците и би им дало възможност да прочетат нещо за местните сортове на спокойствие (и тишина – в залата беше много шумно).

В тази връзка, трябва да помислим и върху това как един англоговорящ блогър би подходил към намирането на информация за местните ни сортове. Това, което голяма част oт тях правят е да отворят Wine Grapes на телефона си и да видят следното:

В този смисъл, когато в презентацията има „Red Misket” и „Broad Leaved Vine of Melnik” се появяват въпроси, свързани със съгласуваността на наименованията, които трябва да се адресират. Необходимо е да изберем начин, по-който да се формулират местните ни сортове, така че да бъдат разбираеми за незапознатите с тях. Друга лоша новина беше, че имаше допуснато коркнато вино – нещо, което за нещастие се случи точно в този майсторски клас и отне много време да бъде разсипано отново. Двама от трима собственици на изби, които присъстваха на конференцията, бяха поканени лично да представят вината си и идеята да има участие от представители на изби е отлична (просто ми липсваше един от тях).

Българската лекция беше последна в програмата на конференцията и трябваше да приключи час преди да започне гала вечерята, където всички знаеха, че ще има Шампанско („from the good stuff”), въпреки че не знаеха, че става дума конкретно за Moët & Chandon. В резултат на всичко това, посетителите не питаха за цени, нямаха допълнителни въпроси и си тръгнаха набързо (тези от тях, които търпеливо бяха останали до края). В цялата тази дандания лекторът геройски направи всичко възможно да задържи вниманието на аудиторията. Може би проблемът е идеалистичната ми представа за това, че българският майсторски клас трябваше да е най-„wow”, защото бяхме домакини на събитието, но ми се искаше да оставим повече спомени за българското вино при предоставената ни неповторима възможност.

Какво можем да направим?

В старанието си да бъдем градивни и позитивни се опитваме еносиазирано да наблегнем на добрите новини. Трябва да погледнем на грешките си като възможности, а възможностите, които имаме на базата на казаното и показаното до тук, са следните:

1. Да изградим общ имидж на България като страна винопроизводител. Finally!

Това включва визия и единна платформа, която да представя българското вино.

Имаме няколко независими организации и нулева разпознаваемост на българските гласовете, които твърдят, че можем да сме „the next big thing in wine” (преди Молдова, Грузия, Турция...). А може би няма нужда да сме „the biggest”, просто „big enough”.

Отдавна Ви разказахме за „Новото лого на българския винен туризъм“. Тази серия лога беше от най-скандално безуспешните опити за брандиране на страната ни, от който отново всички останаха с впечатление, че „са се взели едни пари, ама к’во от ‘тва?“. От друга страна, опитите да се привлече Министерство на земеделието и храните в организирането на конференцията, например, бяха тъжно безрезултатни. Екипът на министерството очевидно е на мнение, че проектите, подадени към него са „от едни хора, които искат да получат пари, за да пътуват и да си пийват“. Tragedy, ladies and gentlemen… post-Shakespearean style! А последното 20 с виненото грозде? Плод ли е, не е ли плод? „...в Тихуана ли да гоня антилопата?“

Държавна политика без натиск (най-малкото медиен) от индустрията на този етап е загубена кауза. Очевидно, ако няма скандал, няма проблем, няма „shaming” („срам” напоследък е дума-демоде), само потърпевши. Отдавна е ясно, че топката е в избите и ще трябва да намерят начин да се разбират помежду си. Ето директен пример как може да се направи нещо смислено и без държавна помощ при малко желание и планиране:

2. Да направим това, което се нарича „follow up”.

Това, че бяхме домакини на конференцията тази година (благодарение само на почти самостоятелната борба на Галина Нифору - hands down and hats off to her) НЕ ТРЯБВА да означава, че участието ни свършва до тук. В тази посока трябва да се мисли и за неща от типа коя по ред е лекцията, как да се предизвика интерес към нея и какво (и как!) да се покаже.

Майсторският клас за швейцарските вина е доказателство за ефикасност и отличен пример за това как да направим следващата стъпка на конференцията през 2016, независимо къде изберат да се проведе. Първа лекция – мост от миналото издание на конференцията и запомняща се идентичност на българските вина. Въпросът е: Are you in?

Уж всички искаме едно и също. Хайде де! До тогавa обаче, трябва да имаме винена идентичност на България, зад която да застанем, държавна или не (няма да живеем вечно, right?). Спомнете си вида на българския щанд на ProWein 2015. Не става дума само за конференцията. Напълно обективно, тоест, на базата и на мненията на всички чужденци, с които разговарях, българските вина, дори само тези включени по темата за местните сортове, не отстъпваха по НИЩО на останалите представени вина от другите държави. Истината е, че просто не ги предлагаме на нивото на качеството им. Имаме основите, време е за детайлите. За виното се говори много и няма как да се отличим във всичкия този шум, ако не е ясно кои сме, как изглеждаме и какво предлагаме. Започвам да се повтарям, затова следват заключителни бележки :)

Благодарение на пътуванията до избите и усилията на всички българи, присъствали на конференцията, повечето хора останаха доволни от посещението си и несъмнено ще напишат нещо положително за България и българското вино. Поздравление и благодарности на всички български изби, които взеха участие. Мнението ми е, че дори да няма директен резултат за техните вина, усилията им през последните няколко дни ще бъдат от полза на всички български винопроизводители с желание да продават вината си извън България.

Най-добрата новина...

...е, че всички тези хора, мнозинството от които винени автори, посетили конференцията тази година, ще запазят идеята за българско вино в съзнанието си и неизбежно ще проследяват какво се случва с него. Какво ще им предложим от тук нататък остава въпросът пред всички нас и трябва да му отговаряме с действията си.

Като медиен партньор на събитието сега се заемам да напиша една по-весела статия за английската версия на блога, в която да има усмивки и благодарности. Цеденото кисело мляко, но с много сладко от диви ягоди on top. Няма да се излагаме пред чужденците, я!