Лекциите, част от Първия балкански фестивал на виното, успяха да засегнат и така лелеяния (но някак полуилюзорен и спорадичен в България) винен туризъм. Кой по-добре би могъл да даде насоки в това отношение, освен лектор от региона, известен с постиженията си в тази индустрия – Кианти, Италия.

Лекцията бе проведена от представител на семеен винен туристически обект в Тоскана (Monte Chiaro). Все пак виното е една от топ 3 причините за посещението на Италия. От тази гледна точка интересно е, че там терминът „винен туризъм“ не е съществувал до 1980 г., а Кианти е бил беден селскостопански регион. Към момента този клон на туризма расте с 8% годишно с огромен брой американски туристи и покачващ се брой азиатски такива.

Виното е най-популярният продукт, който хората купуват директно от провинцията, следван от плодове и зехтин. Бумът на винения туризъм в Италия се дължи на създаването на асоциация на винените производители през 1993 г. Асоциацията спомогнала за оформянето на повечето винени маршрути в Италия, които днес са 140 на брой и привличат около 2 милиона туристи годишно. Повечето винарни имат магазини, предлагат турове и дегустации... изобщо все неща, които тепърва предстоят тук.

По-голямата част от винените туристи в Европа са немците, които, естествено, са много внимателни към цената на виното. Следват американците, които са по-заинтересовани от винената култура като цяло и канадците (особено тези от Квебек), които са най-образовани на тема вино. От азиатските туристи преобладават жените, скандинавците пият каквото е на мода, а руснаците все още смятат, че единствено цената определя качеството и бързо си купуват най-скъпото вино. Тези винени туристи статистически се разглеждат в 5 групи, а именно: експерти, познавачи, ентусиасти, любопитни и незаинтересовани.

Един винен турист минава през следния процес, когато иска да посети дадена дестинация: първоначално търсене (главно в интернет), избор (определят се интересните изби), удобства (избират се най-подходящите места за настаняване), опит/преживяване (очаква се посещението да е нещо атрактивно и да има лично внимание от собственика на избата) и накрая – изненада: все повече хора търсят очарователни, малки изби и странят от основните дестинации (където туристите се разтоварват с автобуси).

Новите тенденции в търсенето включват: ритуалност (социални събития и създаването на търговски ниши), огромно разнообразие във видовете търсене, събития (като карнавали и обучения), определянето на водещите купувани вина от специализирани издания и самостоятелното планиране на пътуването (все повече базирано на информацията в интернет). Не е изненадващо, че италианските туристи се самоорганизират и разчитат на приятели и познати за информация, а чужденците разчитат на агенции и пътеводители.

Надяваме се тази информация да достигне предназначението си, стимулирайки българския винен туризъм. Убедени сме в наличието на ресурс, който остава да бъде впрегнат в една печеливша индустрия.

Следва: Значение на продуктовия дизайн за успеха на един винен бранд според The Labelmaker