0
0
0
s2smodern

Посетихме Винария 2012 на втория ден от изложението – петък. Надявахме се еуфорията по откриването да е отшумяла, тълпата да се е поразмила, а изложителите да не са все още достатъчно отегчени, за да общуват приятно и информативно. Работен ден е и с искрено желание се захванахме за работа, защото ви обещахме да споделим личните си впечатления от Винария.

Винария вероятно е единственото изложение, където посетителите се редят от зори или, не дай си Боже, от още по-тъмно, ако им свърши алкохолът вкъщи. Въпреки ранния час – 9.30 – хората устремено пристъпваха към зала 11 на Панаирното градче. Ние включително. Еносиазмът е заразен. Жаждата – неутолима.

В зала 10 имаше техника, свързана с винопроизводството (и не само), в зала 11 се случваше „истинската магия“, където бяха избите изложители, а в зала 7 бяха щандове за продажба на вина от избите изложители.

Впечатления от зала 11: само една зала за всички български /а и не само - гръцки, аржентински, южноафрикански/ винопроизводители и изби – при това не изцяло пълна? Предположенията ни – несъобразени цени за участие, липса на добра организация, липса на стимул сред изложителите. Очевидно сред посетителите имаше много лица, които не изглеждаха професионално или дори потребителски заинтригувани от предлаганите продукти (доколкото “потребителски” означава да си купиш точно определено вино от магазина поради лоялност към марката и оценка на добрите ѝ качества, а не просто заради алкохолното съдържание). От друга страна подочутите изказвания на такива лица ни забавляваха чистосърдечно.

Възрастен мъж към две още по-възрастни дами с широка усмивка и празна чаша: “Една мацка пък ми наля чак догоре!”

и още:

“Ау, а тука сега ще се наядем!” - две момичета, които излизайки от Винария, влитаха директно в изложението за храни “ФуудТех - едно рехаво експо, като се оказа, че обещаното изложение на италиански храни и вино, за които ви разказахме, се изразяваше в един малко по-голям от останалите щанд.

Настрани от подобни случки, повечето от присъстващите изложители на Винария 2012 бяха вложили средства и усилия в щандовете си. Не липсваше типичната българска тенденция към изхвърляне, но да кажем, че като отиваш на изложение, се допуска известна доза демонстративност (а и вече всичко подобно може да се нарече „дизайн“). Дори и под формата на космически кораби, доставящи вино на инопланетяните…

Лошо впечатление оставиха у нас дамите зад щанда на Националната лозаро-винарска камара, които освен студеното си отношение към интереса ни към техните издания, троснато “нямаха да ни върнат” ресто, поради което не реализираха продажба (а и нямаха работещ касов апарат). Предполагам не само при нас… Тъжното е, че камарата е институция, а тази наша институция изглеждаше зареяна в едно далечно минало. Това, за което можем да ги похвалим е, че са се захванали с издаването на двуезично издание с името “BG WINE”, на което чистосърдечно пожелаваме успех.

Повечето “мастодонти” в бранша бяха на ниво, но поради голямата им популярност сред средностатистическия посетител, дегустациите и контактите с техните представители бяха силно ограничени от посетителите с най-остри и безпощадни лакти.

Интересни ни бяха малките, по-бутикови винопроизводители. Макар и по-обрани откъм показност, няколко комерсиално неизвестни изби привлякоха вниманието ни с продукцията и отношението си към клиента.

Spiritus Sanctus, Darobas и Starata Izba ни направиха добро впечатление като нови за нас и смятаме да посетим някои от тях това лято, за да ви разкажем повече.

Интересно е, че част от избите се фокусират върху земеделската част и винопроизводството, а други говореха само за медали, рейтинги и търговската мрежа. Може би истината е някъде по средата... виното се прави от грозде, а преди на виното да се сложи етикет има огромна доза лозарство. Ако повече винопроизводители успеят да съчетаят тези два аспекта на крайния продукт, ще се радваме на още повече качествени български вина.

Странно бе решението да се разделят представителните щандове от тези, които реално продаваха продуктите на част от участниците. Личното ни мнение е, че това е лишило избите от доста приходи. Все пак, ако опиташ вино в една зала и трябва да ходиш до друга – на сравнително голямо разстояние – за да си го купиш, процентът успешни продажби спада правопропорционално на прекалилите с дегустациите в 10 сутринта.

Ние все пак успяхме да стигнем и си купихме бутилка десертно вино Memories на Братя Минкови (защото се продаваше само там и в избата им, която ни се стори далеч в този ден). Надяваме се от него да ни останат само хубави спомени, за които ще ви разкажем скоро.

Двайстата Винария (2012) ни беше интересна и приятна и няма да си позволим да я сравняваме с предишни години. Винената индустрия се променя и се стараем да се фокусираме върху добрите страни на българското винопроизводство.