0
0
0
s2smodern

СЦЕНАРИЙ 2

Ще имаме гости, романтична вечеря, специален повод, по който искаме да си кажем "Наздраве" с кеф, пък и да си навлечем комплименти за проявения еносиазъм.

Вече знаем, че кварталният магазин е под нивото ни (поне до следващата лежерна вечер у дома). Излизаме 1/2 час по-рано от работа, за да “избегнем” наплива от бесни шофьори, устремили се към моловете в часовете пик, естествено без особен успех, защото всички сме тарикати в тази държава.

Едва намираме къде да паркираме, защото навсякъде е или синя зона, или въпросните тарикати са спрели в редици по трима на аварийки пред входа на магазина. За по-удобно.

Как да изберем вино сред толкова опции, без да искаме да убием човек впоследствие?

Все пак успяваме да си заплюем последното свободно място шест пресечки по-нагоре. Уповавайки се на правдивата си кауза и желаейки единствено доброто на всички, които се опитват да провалят пазаруването ни, влизаме в специализирания магазин.

Рафтища, рафтове и рафтчета с бутилки. Форми и размери за всеки вкус. Вино на корем. Поглеждате часовника. След час трябва да започнете подготовката на глазираните пъдпъдъци с джинджифил и гуарана върху листа от занзибарска маниока. Трафикът е все толкова досадна и изнервяща пречка между вас и фурната.

 

Как да изберем вино сред толкова опции, без да искаме да убием човек впоследствие?

Добро решение 1: Като сериозни еносиасти, редовно информиращи се за тенденциите във винопиенето главно чрез лична употреба, имаме поне някаква бегла представа, че ни се пие червено вино. Ето, веднага редуцираме броя на възможните опции с до 50%. Оттук нататък, ако сме толкова на "ти" с виното, колкото се пишем, знаем и какъв сорт би легнал добре на небцето ни с пъдпъдъците... или с маниоката. Дори не се напъваме да измисляме топлата вода и винените комбинации с храна. Чичо Google винаги е прав.

Според проведения рисърч днес ще пием Pinot Noir. Щрак! Изборът автоматично се стеснява още повече.

Не дискриминираме по регионален произход, но тъй като не сме настроени за експерименти, пропускаме швейцарската и молдовска продукция. Pinot Noir, Pinot Noir, френският се лее като вино в хубава чаша. Нищо чудно, че любовта е толкова силно застъпена в тази държава при наличието на количествено и качествено издържано вино. Решихме, значи.

Пред рафта с френско Pinot Noir имаме няколко варианта:
• Броим “онче-бонче” и взимаме късметлийската бутилка
• Четем старателно забавните, силно художествени описания на гърба и решаваме дали искаме “мек и подканящ” вкус или “изразителен плод”
• Разчитаме на визуалното привличане между нас, формата на бутилката и стилистиката на етикета.
• Питаме консултанта за препоръка

Добро решение 2: С влизането дегустираме 6 нови вина, промотирани в магазина и заредили се донякъде с търпение, направо се обръщаме към консултанта с молба за помощ. Изслушваме внимателно историята на всички червени вина в магазина, купуваме най-скъпото Pinot Noir неусетно заедно с още 5-6 бутилки друго “невероятно” вино и политаме към пъдпъдъците с олекнали джобове.

Лошо решение: Потрисаме се от огромния избор и с тънък писък на уста се мятаме на колата и пак в кварталния магазин. Препоръчителни действия: виж Сценарий 1.