0
0
0
s2smodern

Като за последно

Беше ли DiVino Taste а waste of time, разбирайте „загуба на време”?

Естествено, че не. Аман от скандални заглавия в медиите!

Организацията

След задълбочен анализ (разбирайте приятелски разговори с представители на малки и големи изби плюс няколко момчета и момичета от персонала на кетъринг фирмата), можем да заключим, че това издание на DiVino Taste е най-доброто до сега. Имаше въздух, достатъчно тихи места за бизнес срещи и нелоши опции за запълване на празнината в стомаха между тежките дегустационни сесии. Чисто организационно, малките недоразумения с регистрации и сервиране бяха изгладени още на първия ден и след това имаше лед (около 1700 кг.), плювалници (любима дума) и вода за всички изложители, а сервитьорите жужаха безспирно около масите и успяха да се справят с нелеката задача всички да бъдат видимо доволни.

Вината

Все още на такива изложения изпитвам притеснение да побутна всички желаещи да дегустират на масата и да се изплюя деликатно до тях. Това би се повторило по 5-6 пъти на маса и при 60 изложители спокойно можем да използваме фразата „causa perduta”. Затова разделихме дегустациите в трите дни и, познахте, пак не успяхме да дегустираме всичко. Наблегнахме на нови за нас вина и реколти и бяхме щастливи да открием лични фаворити. Oтдъхнaхме, че някои любими изби са достигнали нови върхове. Следва колаж с някои от вината, които ни оставиха със силни впечатления по различни причини.

Едно е сигурно - има какво да се пие и тази есен! Ясно стана също, че в бъдеще спорът за това „кога са готови вината“ ще бъде основна тема с много крайни и различни мнения.

Новото

Няма как да не споменем брандът Bulgarian Treasure, за който ще разкажем скоро в друга тема. За пръв път отлично се видя, че може да се започне ударно с една цялостна маркетингова концепция, която да събере погледите на всички. Решени сме да научим повече от всички взели участие в проекта, както и Йордан Желев, който засега успя да ни каже само „Не съм спал...“

Малко от новите изби успяха да представят вината си на DiVino Taste, но сърдечно им пожелаваме успех в намирането на идентичност и пазари.

Сред новите за нас винарни бяха Александра Естейт (Alexandra Estate), Вила Санта Мария (Santa Maria) и Бетър Халф (Better Half). Определено ще се оглеждаме за тях и занапред.

Забелязахме и този младеж.

Истината е, че се вбесявам, когато видя деца на винени изложения и даването на алкохол на деца винаги ще бъде „a no-no“, но този малък бъдещ winemaker разказваше по-увлекателно за виното от голяма част от другите изложители. Видях го да дегустира, но плюеше и затова можех да насоча размишленията си в друга посока. В страни като Франция, родителите дават на децата си да миришат вината, които сервират за вечеря и ги провокират да разпознаят и назоват ароматите, които откриват. Това е напълно нормално за семейни изби, които са в бизнеса от поколения и е напълно ново за нас. Уникално е да видиш един чист интерес към виното, разграничен от идеята за „пиене на вино“. Срещата с някой толкова заинтересован и развълнуван от виното на едва 10 години (няма как да ми повярвате, ако не сте говорили с него) ме накара да разбера, че винарите днес работят с отговорност към едно бъдещо поколение, чийто вкус и разбирания вече изграждат, макар и индиректно. Нелека задача, а такива лица карат условностите във винена култура и бъдещето на индустрията да звучат по-малко страшни. Това ми напомни за разказът на Аngelo Gaja (Αнджело Γая), който за пръв път опитал вино на 14 години, след като баща му и баба му водили дълъг спор по темата.

Анджело Гайа

На петъчната затворена лекция Анджело Гайа разказа за семейството, бизнеса си и новостите в отглеждането на лозята на избата чрез засаждането на други култури, представянето на много, иначе нежелани, видове насекоми в лозята и стремеж лозите сами да развият защита срещу заобикалящата ги среда във връзка с климатичните промени.

[До този момент се бяхме сблъсквали с тази идея само в Монталчино. Там искахме да ви запознаем с избата Case Basse, известна с ботаническата си градина и идеята за създаване на биосистема на Джанфранко Солдера (Gianfranco Soldera), но в края на 2012 г. (в рамките на една от най-тъжните истории ever) вандалски бяха унищожени хиляди техни литри Брунело ди Монталчино и посещенията на избата бяха спрени. Споменаваме това, защото хората с различно мислене и готови да казват истината в Италия и развитите пазари на вино също се изправят срещу огромни трудности, независимо от известността си.]

Изглежда, че на все повече места отглеждането на лозя по природосъобразен начин става осъзната необходимост – завръщане към корените, което несъмнено идва с главоболия и вълнуващи открития за всеки. Най-интересното е, че все повече известни изби стават organic без да се интересуват от това да разполагат със сертификат, за да могат да го сложат като знак на етикета си. Когато си GAJA е лесно, а? Не вярвам. Когато си GAJA, рискът е по-голям.

Мишел Ролан

…беше другото голямо име на DiVino Taste 2014. Едни твърдят, че това се прави, само за да придава тежест на форума, а други се кълнат, че няма по-голям от него в света на виното.

Моите предварителни впечатления за Мишел Ролан (Michel Rolland) бяха по-скоро негативни и се градяха на филма Mondovino, в който той беше представен като високомерното лице на глобализацията, както и на виното Via Diagonalis, което не беше успяло да ми влезе под кожата. На живо, представяйки книгата си „Виненият гуру”, подписвайки я и разменяйки няколко думи с нас, той се оказа човек с повече лица и много позитивно, земно излъчване.

Увериха ни, че освен това той е и човек с изключително чувство за хумор. Какво и да говорят за него, хората, които се задържат на върха толкова време не са там случайно, а благодарение на множество качества, които не могат да се усетят, докато не пообщувате с тях. Така че, ако искате да си изградите по-лично мнение за него, потърсете книгата „Виненият гуру”!

Лекциите

Лекциите, може би защото бяха безплатни, а не си ли си платил за нещо… дъра-бъра… не бяха посещавани от много хора. Професионално ангажираните посетители на форума със сигурност са имали много места, на които да бъдат едновременно и е трябвало да избират, но повече любители на виното със сигурност можеха да посетят безплатните събития. Не всеки ден можеш да стиснеш ръката на Мишел Ролан, например. Нашата препоръка към любителите на виното е да извлекат максималното от тези събития, а безплатните лекции са чудесно, необвързващо начало.

Майсторките класове

Имахме удоволствието да посетим 2 майсторски класа. Започнахме с „Тероарите на Северна Рона” с лектор Мари Жозе Фор.

Научихме много за родното място на Сирата и многото ѝ проявления, за допустимите количества и видове бели сортове в блендовете, за особеностите на почвите и влиянието на северните ветрове върху тероара.

Франция остава необятна и всичко е толкова ясно, колкото френски винен етикет – съвсем естествено е да се чувстваш изгубен или поне така успокоявам себе си. Този клас беше малка стъпка напред към опознаването на един от най-вълнуващите винени региони на Франция, който, според много експерти, заслужава славата на Бордо и Бургундия.

Вторият клас, който посетихме носеше заглавие „Винени посоки: Югозападна България” с лектор Ефросия Благоева. Съвсем логично този наш винен регион беше на фокус през 2014 г. Учудващото за мен беше рехаво запълнената зала. Предвид постиженията на представените изби, се надявах да присъстват повече професионалисти от други райони, които да чуят подробности за работата на колегите си. По думи на лекторът: „В България винарите не комуникират, а се състезават помежду си. Югозападният регион може да промени това.“ Дано! Ако ще ставаме по-космополитни, не е лошо първо да опознаем себе си… регион по регион. Това го казвам и като бележка към екипът ни – имаме още много места, които да посетим в България.

Добрата и лошата новина

Добрата новина е, че изложението наистина беше в най-добрата си светлина тази годинa. На моменти човек можеше да забрави за кризата, ограничеността и всички различия между участниците в бранша, да срещне страхотни хора и да опита невероятни вина. Лошата новина е, че и през тази година все още се намириха отегчени представители на изби, които бяха „на работа“ и на моменти изпитваха значително по-сериозен интерес към мобилните си телефони, отколкото към хората, чакащи за дегустация на щандовете им. Това бяха изключения и може би затова правеха силно впечатление, особено в контекста на семейните изби, който се раздаваха изцяло. Поддържането на лично отношение и контакт с крайния потребител винаги е било по-трудно за големите изби, но те все повече трябва да търсят начини да накарат любителите на виното да повярват, че говорят точно на тях.

Факт е, че натоварването за участниците беше огромно и никога не са се изправяли пред подобен тридневен маратон. Още в края на втория, съботен, ден повечето ни познати лица изглеждаха като служители на летище, регистриращи около 5% от случващото се около тях. Поздравяваме ги за усилията и се надяваме скоро да усетят ползите от свършената работа. По данни на организаторите, тази година събитието е било най-посещаваното досега и е привлякло близо 5000 души. Вие бяхте ли там?