0
0
0
s2smodern

Освен виното с най-трудното име за изписване на света (поне за не-френско говорящите), божолето (или Beaujolais) е нещо, което „залива” витрините на магазините за алкохол и става част от менюто на много ресторанти всеки ноември.

От 85-та насам виното започва да се продава официално от третия четвъртък на месец ноември... защо не? Името си дължи на прочутата провинция Beaujolais, намираща се северно от Лион, част от винения регион Бургундия. Та, нека благодарим на “божолийците” и познанията им в областта на производството на вина за невероятния свеж вкус на божоле, който ни радва всяка есен.

 

На пазара има божоле (най-базовото и широко разпространено вино от френския регион), кру божоле (или Cru Beaujolais за всички, които обичат да им е трудно, произвеждано в подрайона кру и предлагащо относително по-дълъг живот на виното; Кру-то е предназначено за консумация до 3-4 четири години след датата на производство), божоле нуво (Bojolais Noveau… a защо “Noveau”? Благодарение на маркетинговите умения на Жорж Дюбюьоф (Georges Dubeauf), за който може да се каже, че е гуруто на този сорт, а и толкова много още, че ще го оставим за друг път) и божоле вилаж, но за него след малко.

Божолето се прави главно от сорта Гамей (Gamey) и има ниско съдържание на танини, на което не трябва да се разчита, ако си падате по светлите покривки. Характеризира се с неплътно тяло, много плодови аромати и сравнително висока киселинност. Води се вино за „пиене на големи глътки“, семпло вино за всеки ден, което е достатъчно достъпно, за да се консумира в по-големи количества. У нас (в България, но не и вкъщи) не е точно така, защото обикновено божолетата са на 2 до 3 пъти по-висока цена от тази, която би се определила за най-достъпна, а и в последните години са се утвърдили няколко до болка познати производители на божоле, които имат масово присъствие... нещо, което не е изненадващо, но все пак – все едни и същи етикети... а виното е свежо, леко... забавно...

Тази есен си казахме „СТИГА!“ и решихме да опитаме нещо ново. Спряхме се на божоле вилаж (Beaujolais Village). Мммм, вкусно! Божоле Вилаж, което може рядко да се срещне и като Beaujolais-Villages Nouveau, се произвежда в близо 40 селища в северната част на района, като отново е препоръчително да се консумира младо – до една, две години след производството му. Повечето вина се пускат на пазара през март месец след реколтата.

Това определено е божоле вилаж...

И още нещо... ако в магазина попаднете на божоле от 2006-та, 2007-ма, 2008-ма, помислете отново... освен, ако не е кру божоле. Повечето божолета са направени за консумация в следващите една до две години след производството им. Не се доверявайте на търговци, които казват „колкото по-отлежало, толкова по-добре“. В повечето случаи в по-ниския клас вина това изобщо не е приложимо твърдение.