0
0
0
s2smodern

E, изпълнихме обещанието си да посетим организираното от Wines of Northern Greece изложение VorOina (ΒορΟινά), което се състоя в Солун на 22-ри септември. Солун никога не е бил любимото ни място за шофиране, но в този ден беше изключително неприятен, тъй като центърът веше затворен – “Ден без коли” или нещо подобно, което беше допринесло за колосалните задръствания и хаос по гръцки.

Нямаше как да знаем, че трябва да си носим колела; и без това ни беше трудно да преглътнем факта, че ще шофираме след дегустацията и трябваше да се настроим строго професионално.

Атмосферата

Социална и непринудена. Събитието се радваше на висока посещаемост, макар и да не можем да я сравним с тази от други години, знаем само, че опашката на входа беше дълга, когато влизахме и още по-дълга, когато излизахме. Изборът на място - Док 1 на Солунското пристанище (този най-близо до крайбрежната улица, гледащ към кулата) - допринасяше за романтичната вечерна обстановка.

Настроението на всички беше приповдигнато, но на нас процентно ни дойдоха в повече желаещите да опитат от всичко и по много с цел опиянение на цена от само 5 евро вход, а уж бяхме свикнали с този феномен от Винария. И все пак целта ни бе да ви разкажем повече за участниците и вината им. Хората, ходещи на зиг-заг, не можеха да ни спрат.

Историите

В блъсканицата решихме да сме по-фокусирани, да се откажем от илюзията, че можем да разговаряме с всички, и да отделим повече време на няколко производители, за които да ви разкажем по нещо интересно от гледната точка на нашия скромен блог за вино.

Изба Кехри

Kechri е семейна винарна, която е известна не само с вината си, но и си ликьорите си. Избата е изключително горда и с рецината си, наречена Kechribari (Кехлибар). Представителите им на изложението бяха толкова мили, докато ни обясняваха, че това е най-добрата комбинация между качество и цена на пазара, че поискахме да си купим една бутилка, макар и да не сме ценители. Още по-хубаво бе, когато разбрахме, че не могат да продават на изложението и затова им се “наложи” да ни я подарят.

Опитахме и една друга тяхна рецина от асиртико (нетипичен сорт за основа на рецина), наречена The Pine’s Tear и спечелила за избата множество награди, които никога преди не били давани за рецина. На нас ни допаднаха с отношението и вниманието си, държаха се като приятели и ни накараха да мислим, че един ден можем да обикнем рецината.

Домейн Клаудия Папаянни

Domaine Claudia Papayianni е бутикова изба в Арнеа, Халкидики. Разполагат с 25 хектара лозя, на които отглеждат, както основни, така и местните сортове - малагузия, асиртико и ксиномавро, които често купажират. Това е една от малкото изби, създадени от жена и тази деликатност си личеше във вкуса на вината и брандирането им. Избата е отворена за посетители и, поне онлайн, изглежда като чудесно място за винен туризъм. Попитахме ги дали се интересуват от българския пазар и развълнувано ни отговориха, че определено го смятат за място с потенциал.

По тяхна препоръка опитахме малагузия 2011, която е получила златен медал на Concours Mondial 2010 в Брюксел. Все още типичните гръцки сортове са нови за нас, но тази малагузия ни изненада с приятна киселинност и послевкус на пипери.

Бутари

Изба Бутари притежава над 130-годишен опит в индустрията и се смята за посланик на качественото гръцко вино, като изнася продукцията си в над 45 държави. Марката Boutari притежава 6 изби в Гърция (2 от тях в Северна Гърция) и 1 в Южна Франция.

Да не се бърка с избата Kir-Yianni на г-н Янис Бутарис, настоящ кмет на Солун, за който местните винаги имат какво да разкажат (ние не успяхме да се видим с представител на тази изба, за да ви запознаем с вината им). Опитахме Naoussa Boutari от 100% ксиномавро – отново сорт, с който не се познаваме отдавна. По скалата на Робърт Паркър виното има 91 точки, а по нашата беше срамота, че не го сервираха с пепър стек за гарнитура, защото адски би му отивало. Това определено беше една от избите с най-професионално портфолио и маркетингова стратегия, която видяхме на експото.

Изба Камара

Karama е сравнително нова семейна изба, функционираща от 2009 година, която се е посветила на био производството.

Освен лозята имат и малка ферма и отглеждат био зеленчуци – нещо като среща на агротуризма с винения такъв. Избата е толкова бутикова, че предлага по един вид бяло, розе и червено вино плюс рецина. Опитахме червеното им, купаж от ксиномавро и мерло, което беше наградено с бронзов медал на Декантер 2012 г.

Намират се само на 24 километра от Солун и вратите им са винаги широко отворени за посетители, стига да се обадите предварително.

Домейн Йеровасилио

За финал попаднахме на нещо познато ни съвсем отскоро, за което ви разказахме: Domain Gerovassiliou. На изложението имахме възможност да направим още 2 неща - да се запознаем с г-н Йеровасилиу (много приятен за общуване човек) и да опитаме вьонието на избата, което също си заслужаваше.

В заключение, искрено ни зарадва фактът, че регионалните изби на Северна Гърция са се обединили, организирали и създали 6 маршрута (Wine routes) за винен туризъм. Може и да са в криза, но това не се усещаше на изложението Ворина, а и има какво да научим от тях.