0
0
0
s2smodern

Лятна дегустация с дъх на сено

Еносиазирано извадихме барбекюто от гаража, веднага щом температурите ни увериха, че е време. Това не бе всичко! Извадихме градинската мебел, захвърлихме я артистично на двора и се запитахме: "А сега какво да пием?"

Запретнахме ръкави, поканихме архитекти и други колеги и, не щеш ли, решихме да посветим това леко лятно изживяване на бялото вино и по-точно - на сорта Совиньон блан.

Оставаше само да решим какъв Совиньон блан да купим и някакси естествено се оказахме с три различни марки от долините на Марлборо, Нова Зеландия. Годината: 2011... ах, беше добра година, изпълнена с индивидуални и групови постижения... дори идеята за Еносиасти се роди тогава..., но да не се отплесваме.

Решихме за разнообразие да не измъчваме архитектите, които всеки път с леко отчаяние ни подпитват "Ама наистина ли се дегустира без никаква храна?" Ние си ги знаем и ни беше ясно, че няма да минем със сухари, затова грабнахме аспержи и скариди и бързо ги метнахме на барбекюто с малко лимонов дресинг за повече свежест.

Казвам "метнахме", но реално решихме нашите шпалири от скариди да са изкусно подредени, за да ви радваме и със снимков материал за чудо и приказ.

Претендентите бяха от ценовия клас 12-17 лева и бяхме опитвали само един от тях предварително. Разказахме си за Совиньон блана, за нашите пристрастия към сорта, за прекрасния му цвят и още по-прекрасни тревисти нотки. Започнахме със Совиньон блан, Fernway, 2011:

Оказа се доста плодов Совиньон блан и всички бяха доволни, докато ние изчаквахме нещо по-тревисто и типично в най-добрия смисъл на думата. Получихме го с опитването на Совиньон блан, Sileni, 2011:

Един от архитектите беше очарован и сподели, че за пръв път вино му напомня моментално на дядовия двор, след като е бил окосен. Това ни направи много доволни, защото в противен случай "ходи обяснявай" за ароматни характеристики и емоционална връзка с виното.

Продължихме и с третата бутилка, която идваше от долината Awatere в Марлборо (Совиньон блан, Rongopai, 2011).

Производителите бяха заложили на новозеландските корени при брандирането и това много ни допадна. Прочетохме, че "Ронгопай" означава на маори "приятен вкус" или "хубаво усещане". Изобщо езици, на които една дума означава около 15-16 неща едновременно винаги ни очароват. "Кору", от своя страна, е символ, използван в изкуството на маори (новозенланското местно население), който показва как животът се променя, но всъщност остава същият. Аха! Точно това търсехме, но пък не открихме аромат на зелена чушка, за който също научихме от етикета. В живота и виното, явно, човек не винаги открива каквото търси, но стига философски заключения и "вменени" аромати.

По стара традиция накарахме присъстващите съвсем искрено и субективно да оценят вината от 1 до 10. Победител бе първото вино – Fernway, следвано от третото – Rongopai и второто съвсем близо зад него – Sileni. Личните ми предпочитания обаче, правеха Sileni ясен фаворит в триото, заради характерните аромати на сено, които са откриваеми в сорта, както никъде другаде.

Като парченце шоколад, направен с чисто, алпийско мляко и грижливо забъркан от работливи мармоти, Совиньон бланът ни пренася на зелени поля, където само талантливи птички и бистри поточета допълват атмосферата. Няма коли, няма съседи... само трева, по която стъпваш бос без опасност за живота. Ах, Sauvignon Blanc!