Family Winery & Vineyards

Тайно (вече не) в екипа ни витаеше убеждението, че ние открихме Тамянката на Братанов в началото на годината, забихме едно знаме на върха и си казахме – „Наше е!“. Всички други късно, късно установиха, че я има, а ние повдигахме вежди – „Охо-о-о!“. Така се случва с малкото находки, които те е страх да не станат масови, но хубавото си е хубаво и е трудно, а и непростимо, да остане незабелязано. Истината е, че всеки придава голяма тежест на откритията, които прави сам за себе си, но това не означава, че в тази проза няма да откриете интрига. Напротив! Разказваме ви една история посветена на много интригуващи хора и вина.

BRATANOV са от семейните изби, които по лични наблюдения стават все по-добри и то… всяка следваща реколта. На базата на няколко проби „от кухнята“ сме сигурни, че скоро ще покажат много повече запомнящи се вина, за които ще си заслужава да се говори по много, а това вече се случва и с новото им Chardonnay Sur Lie.

Срещаме се с Христо Братанов и Таня Аврамова „на мегдана“ или точно пред кметството на село Българин. Обещаващо начало, а още по-обещаващото слънцето вече е високо в небето и потвърждава, че е станало почти 12 на обяд в един от най-горещите летни дни. Нищо, имаме си шапки, които ще са ни необходими за разходката в лозето, намиращо се в съседното село Шишманово, едва на няколко километра от Харманли. Вече вярваме в надписа Single Vineyard, защото сме застанали пред лозето с Тамянката – видяхме го с очите си и опитахме гроздето. Масивът става на 9 години и Братанови мислят да експериментират с дива ферментация от реколта 2015. Вълнуваме се като аматьори пред гроздобер.

Докато щракаме кадри, ви даваме и цифрите за масивите с площ 24 хектара, притежание на семейството: 1 ha Тамянка, 1 ha Рубин, 10 ha Мерло, 5 ha Сира, 3 ha Каберне фран и 4 ha Шардоне. Разказват ни, че все още нямат напоителна система и на етапа не искат да инвестират в такава, защото резултатите, които получават са повече от задоволителни.

В района има много да се работи по темата винен туризъм, но благодарение на концентрацията на качествени производители и благоприятните условията за отглеждане на няколко сорта, за Южен Сакар си заслужава все повече да се говори като винен регион. При Братанови в момента винифицират Ivo Varbanov и Eolis. Съвсем наблизо се намират Шато Коларово, а скоро и Castra Rubra ще разполага с втора изба в село Коларово. Вярваме, че регионът ще стане между най-популярните стига представителите на избите да продължат да поддържат добри взаимоотношения. Засега това изглежда напълно постижимо – препоръчват ни да посетим колегите им, работят заедно по дадени проекти – идилия!

Запътваме се към избата.

Капацитетът ѝ е от 100 000 литра като миналата година са произведени близо 80 000.

За отлежаване Братанови използват много 500-литрови барици и експериментират с български, унгарски и френски дъб. Учуди ни, че често разчитат и на дива ферментация като не усетихме желание да избързват с пускането на много интересни вина на пазара.

Докато си говорим, към групата ни се присъединява Стойчо Братанов. Разбираме, че тъкмо се е върнал от отпуск и веднага е отишъл да си обиколи лозята, защото, обяснява ни, има нужда да се аклиматизира, тъй като бил много изморен от почивката. Харесваме го мигновено. Той твърди, че „не е много за снимки“, но умело успяваме да го опровергаем и да направим семеен портрет в една истинска семейна изба.

И още един!

Ако откривате 10-те разлики, в следващия кадър влиза новото попълнение в екипа на избата – енологът Мария Стоева, завършила Университетът по лозарство и винарство в гр. Дижон, Бургундия, Франция с дипломна работа на тема „Намаляване дозите на серен диоксид в производството на бели и червени вина“. We LIKE! Всъщност няма как да не я харесаме – тя е земна, готова за предизвикателства, интересуваща се от случващото се на винения пазар извън рамките на избата и ни споделя опита, докато ние се вживяваме в ролята ни на “wannabe winemakers” в проекта „300 и две“.

Част от убежденията на BRATANOV са свързани с минимализирането на намесата във вината. Затова всяка година се опитват да премахват по един енологичен продукт от практиката си. Даммм! Не се изненадваме в избора им на технолог....

Добрите новини не свършват до тук. Време е за дегустация:

  • Шардоне Белослава, 2013, около 20% от което престояват за кратко в 500-литрови бъчви.
  • Следва розе Symbiose, 2013, което наричат антипровансалско.
  • Преминаваме към Мавруд, Single Vineyard 2013, 1190 бутилки (към днешна дата останали само 50 – о, не-е-е!), държан 12 месеца в неутрален съд и 20% в нова 500-литрова унгарска бъчва. Елегантен Мавруд с отличен букет и меки танини, за който се шуми значително по-малко („неусетно почти“) и въпросът е защо. Обяснявам си го с факта, че всички все още са потопени в „сезона на жегата“ (един от двата познати сезона у нас). Лятната безтегловност води и до отклонения в продажбите на червените вина, но дръжте се, производители! Скоро идва „сезонът на студа“.
  • Сира Елица, 2012, отлежала 12 месеца основно в български бъчви, има нужда от още време в бутилка, но в съвременната българска винена история е емблематичен сорт за Южен Сакар.

  • Тамянка, Single Vineyard, 2014. Питаме дали масираното блогване и публикации в социалните мрежи за тази Тамянка води до добри търговски резултати. Отговарят ни положително. За съжаление мечтите ми да си имам всички 4155 произведени бутилки от реколта 2014 отдавна са илюзия, но това е чудесно за всички останали почитатели.

Следват няколко проби от бъчви, които ще проследим през следващите няколко години.

Дегустираме Каберне Фран, 2013 от унгарска бъчва от френска дървесина (аха!), който ще бъде пуснат като чисто сортово вино. Преминаваме към единствена по рода си бъчва Рубин 2013, прекарал 22 месеца в дъбовия си дом с обвито в мистерия бъдеще. Правя пореден опит за концентрация и отпивам. Замислям се доколко естествено е най-хубавите вина да в толкова ограничени количества. Повечето хора могат само да слушат и четат за тях - останалото са предположения, защото липсват лични впечатления. Става дума за вината, които създават име и имидж, легендарни са, но остават легенда. Шепа хора говорят за тях, познават ги, спорят и изобщо демонстрират страстта, която е присъща за значимите неща. Малко по малко и ние в България започваме да създаваме нашите си легенди в контекста на малкия ни мащаб, мащабните ни мечти и големите ни надежди.

Станало е късно, а ни чака път.

Тръгваме си с неохота. Откривам (отново!), че гостоприемството винаги ми въздейства крайно предсказуемо. Когато харесаш винарите, харесваш и виното. Аберациите от тази простичка формула са рядкост. В старанието си да останем безпристрастни, няма как да останем безразлични, за да ви представим стойностно както вината, така и хората, които се посвещават на тях. Можем само да препоръчаме да се убедите на място, лично за себе си в търсене на вината, които ще оставят следи във вас, и не се съмняваме, че ще станете посланици на Южен Сакар!