0
0
0
s2smodern

Еносиазирани от новото си призвание да опознаваме и анализираме света на виното за ваше удобство решихме, че е необходимо да посетим местна дегустация, провеждана във верига специализирани магазини за алкохол, които, няма да отричаме, са ни от любимите, с изключение на болезнените суми, които оставяме там, ако се престрашим да влезем.

Мероприятието беше с резервации, което ни прозвуча достатъчно обещаващо откъм липса на тълпа, събрала се да “пие по едно за без пари”. Имаше и вход /не малко на пръв прочит/, което допълнително издигаше бариери пред любителите на гратиса. Наточихме небца и зачакахме четвъртък.

Липсата на паркоместа на определен столичен булевард бързо попари първичния ни еносиазъм, но с остатъците от него успяхме да преборим една огромна пряспа, емблематична за Синя зона тази зима, и полуджапайки, полуприплъзгайки се, влетяхме в магазина.

За изненада, дегустацията беше започнала в точно определения час, което не ни се стори много българско, но пък от друга страна може би точно заради това – достойно за похвала. Отново за изненада, хората изобщо не бяха толкова малко, колкото очаквахме или просто мястото не беше достатъчно голямо.

Г-жа Неда Проданова, която ни направляваше в това вкусово пътешествие, беше изключително приятна в кратките си, точни и описателни бележки за всяко вино, което опитвахме. Недостатък бе неизправният микрофон, който затрудняваше чуваемостта. Имаме извинение, ако не представим пълна информация за опитаното.

Кратко лирическо отклонение: Всъщност Г-жа Проданова има огромна вина за нашия еносиазъм и любовта си към дегустацията дължим до голяма степен на нея /и на генетичните си заложби по майчина линия/. Преди около две години посетихме нейн курс по дегустация и останахме очаровани, че научихме доста повече от завъртяни прилагателни и то без снобизъм и така типичното „това е така и това е“. Искрено се надяваме скоро да можем да ви зарадваме с нейно интервю, за да се уверите сами, но да продължим по темата.

Обратно по темата: Присъстващите… присъстващите бяха пъстроцветни. Като едни неопорочени еносиасти подходихме с предварително комплицирано чувство на страхопочитание/непълноценност към хората, посещаващи подобни “ивенти”, но бяхме опровергани. На вкус и цвят… млади, възрастни, групи приятели, които по-скоро изглеждаха все едно там си организират ежеседмичните срещи, гранд-дами от време оно, самотни еносиасти, стари кучета, мъже, жени… без деца /и това с кучетата също е образно/. Хареса ни. Разнообразието. Можеш да се слееш, дори и нищо да не разбираш от вино.

Самата организация беше приятна. Имаше разпечатано импровизирано меню за всеки гост, представящо в табличен вид виното, което пием, поднесената храна към него и стимулиращи промо цени, на които да купим съответната харесала ни бутилка в рамките на вечерта.

Не можем да не отбележим, че освен хубавите вина, които опитахме, кетърингът беше на добро ниво. Особено харесахме телешкото с мащерка и гвоздея на вечерта за нас – синя слива в хамон. Храна имаше достатъчно и не забелязахме пропуснати и притреперващи от глад. Виното понякога не достигаше до всички преди г-жа Проданова да започне дискусията. Добре, че екипът ни е голям и си помагаме в нужда.

Масите, където бе възможно да се изплакне чашата и да се оставят други излишни декорации от храната, бяха недостатъчни и окупирани от определени групи, но пък ние освен много, сме и напористи. Друго неудобство беше липсата на нещо като гардероб и на всички ни се наложи да използваме креативно рафтовете за вино. Е, поне поизбърсахме прах…

След приключване на дегустацията естествено всички бяха в завидно добро настроение, включително и ние. Похарчихме с леко сърце половин учителска заплата и си тръгнахме доволни с “каса вино”.

Очаквайте резултатите от покупките ни в раздел ДЕГУСТИРАХМE, където ще има МАКРО РЕВЮ на незабравимото Oak Tree.