Има места и хора в живота ни, с които изпитваш онова моментално “щрак” усещане на напасване на вътрешните енергии. Копса ме грабна със суровата си февруарска красота още от първото ни посещение преди пет години когато, с риск от настинка, прекарах дълги дзен моменти в съзерцание на голите лозя. Има нещо прочистващо съзнанието в минимализма на разгъналата се равнина, което и до днес търся, когато пътуваме до Шато Копса.

По ирония на съдбата, поредното ни гостуване в избата отново ни сварва в ранните предпролетни месеци. Въздухът е хаплив и свеж, слънцето тренира за истинския си потенциал и с отворени сетива се оставяме в ръцете на технолога на Шато Копса Мадлен Кузманова, която деликатно ни въвежда в портфолиото на избата.

Шато Копса има своите традиции във винопроизводството, които ние познаваме и уважаваме отдавна. Такива са продуктите от серията Zeyla, с която започва дегустацията ни – серия с изградени позиции и имидж на отлично вино с предимно плодови аромати на приятна цена.

Кратка географска справка позиционира избата в т. нар. Розова долина, което превръща Шато Копса в страстни застъпници на типичния за региона местен сорт Карловски (Червен) мискет. Въпреки недооценеността си в миналото, Карловският мискет е способен да се въплъти в хармонични и нежни чисто сортови вина, както и да участва в запомнящи се купажи като Stradivarius и Cuvée Blanc.

С присъщата си непринуденост Мадлен успява да ни разкаже повече за масивите с Карловски мискет, който избата се опитва да възроди от 12 години. Шато Копса разполагат с 30-годишни насаждения - от онези, с междуредия, по които можеш да караш тежки машини в синя рубашка, докато слушаш фолклорно предаване по радио Христо Ботев. Самото грозде като плод е вкусно, много балансирано, с фин аромат. При високи температури ципите стават още по-червени и винификацията се превръща в предизвикателство. Мискетът е по-късно зреещ сорт и гроздоберът приключва около 3-5 октомври, макар месните масово да го берат по-рано, защото освен всичко друго той е и сорт, лесно податлив на гниене. Успееш ли да го овладееш обаче, виното си заслужава.

В чашите ни се оказва и AXL, лимитирана серия Мискет, който ни предизвика да помечтаем за летен бряг. Завладяващата свежест ни подтикна да “дегустираме” още няколко пъти до изчерпване на количествата. Не искам да фаворитизирам, но в онзи момент AXL “щракна” с небцето ми и приятелството беше циментирано.

Приятната ни среща с Мадлен и Шато Копса премина през няколко чудесни червени с трудни имена, но приятелски към небцето профили. Отправихме и поглед към една от ракиите на избата с име на влюбена героиня от латиноамерикански сериал “Rosalza”. Несъмнено една от много малкото истински винени ракии у нас, които наистина заслужават вниманието на ценителите.

Знам, че тези редове трябва да са с уклон към виното, но какво е то без добре подбрана храна. Дълго близахме пръсти след местно подбраните сиренца, към които първоначално подходихме с идеята “само за по едно”, но в последствие развихме непреодолим тик с посягане към чинията. Споделям, защото Шато Копса не са само вино, те са и страхотна туристическа дестинация за почивка с похапване и излежаване или ако сте от ония, лудите - с екстремни спортове и планински походи. Хотелската част предлага четири стилово уникални стаи с имена на винени сортове, така че може да си отпуснете душите с дегустациите. За познавачите - пробвайте джакузито на последния етаж на компекса "like a boss". После ще ни разкажете.

Шато Копса е като Карловския мискет – свежа и ненатруфена, която можеш да консумираш често и без да ти омръзва, докато търсиш нюанси в познатото. Тя е чистотата на природата, продуктите и хората, които работят с желание. Шато Копса е... как да кажа... просто “щрак”.