За първи път ви разказахме за Мáрян преди близо 5 години, а след това ви запознахме и с второто поколение в избата в лицето на Петър Иванов. Сега нещата (пък и вината) там са още по-вълнуващи.

Несъмнено всички обичат Мáрян, но знаете, че за нас е по-интересно какво обичат от Мáрян и отговорът е… Внимание!?! Да берат гъби! Точно така! Затова тази статия се случи след един небрежен телефонен разговор със Светла Иванова:

- Здравейте. Бихме искали да пишем за Мáрян. Ще е удобно ли да Ви посетим?
- Да, разбира се, заповядайте.
- А не искате ли да отидем за гъби?

Пауза. Тиха смут и ужас от нейна страна, след което почти също толкова небрежно:

- Защо не?

Малко са хората, които приемат екстравагантните ми идеи с такава готовност, а и трябва да призная, че го предложих с чистото съзнание, че вероятно ще ми откажат. Щом се съгласяват, може пък да си струва усилието. Уточнихме датата - миналия месец октомври (след гроздобера и в отлично време за бране на гъби). Оставаше изпълнението.

За целта станах преди изгрева и в компанията на силно кафе тръгнах към село Мáрян, намиращо се съвсем близо до град Елена, област Велико Търново.

Ходех за гъби още на 4 години с баба ми. Тогава кварталите Младост бяха поле и консумирах тонове супа от челядинки без да преувеличавам. С тези мисли започвах да огладнявам точно след закуска, а до избата имаше почти три часа път. Всичко стана значително по-ведро при вида на тази табела:

В Мáрян ме посрещат усмихнати, но изморени – месецът е особено динамичен за избите.

В случая на Мáрян, съдовете с открита ферментация изискват поливане на шапката на всеки три часа, което означава тежък физически труд и хронична липса на сън. Били доволни от получените резултати и решили да не си пестят усилия.

Качвам се на един от съдовете, за да ви снимам това, да си поговорим със Стефан Чоранов (енолог на избата и агроном) и да се замаем от въглеродния двуокис, който е изобилен…

…там горе. Разбивахме и обливахме… точно… колкото… трябваше.

След кратка размяна на любезности се споглеждаме и нямаше как – тръгнахме за гъби!

Не искам да останете с впечатление, че това да пишеш за вино не крие рискове. Очевидно отивахме за гъби в първия ден от ловния сезон и възможността да бъдем отстреляни бързо стана напълно реална. Всички в град Елена били ловджии и на този ден улиците били празни.

За сметка на това, сред всички в гората ние бяхме единствените с доста лежерни мотиви, въоръжени единствено с „ножката на всички френски дядовци“ с острие от около 5 см. - скъп подарък на Светла с цел бране на гъби и пренебрежима защита срещу опасностите в Балкана и „всички български дядовци“... с пушкала.

Слязохме от колата с кошници под ръка и огромна надежда да преживеем инициативата и да намерим гъби, за да обядваме. Аудио записът на подобно „посещение“ на изба е странен – скърцане на листа, счупени пръчки, запъхтяни еносиасти по хълмовете, малко горски птици и непринудени истории. Смеем се на моментите, в които гъбите били на пътеките и нямало смисъл да влизаш в гората. Този път не е така! Разказват ми, че беряли манатарки, булки, печурки, зелени гълъбки, масловки и рижики. Нямали конкуренция за сърнелите. Местните не ги обичали, била змийска гъба. Интересно доказателство, че често най-доброто е пред очите ни, но не го оценяваме и дори бихме го подритнали за всеки случай.

Отново по тази тема си говорим за историята на селото, за времето, когато майката на Светла била кмет, и с доброволен труд хората засадили една впечатляваща алея с борове, за да акцентират върху паметника…

Паметник, който в момента се намира „в гората“, за който няма табели и войните почетени с него остават незнайни. Важното е да успеем да извлечем позитивното обаче и то е, че в Еленския Балкан безспорно има много скрити съкровища.

Историята на Светла с виното започва още от детството ѝ в Свищов, където винаги Трифон Зарезан бил неработен ден, защото всички имали лозе. Прекарвала почивните дни на лозето на баща си, защото там ги чакала много работа. Когато се запознали с Илия, той не пиел вино, но за кратко. Вече споделят любовта си и към виното от над 30 години като последните 6 години се занимават почти изцяло с производството му. Иначе и двамата са юристи по професия...

Тук, може би е малко рано за кулминация, но след около час бродене в гората на две различни места намерихме… само… една... гъба. Наложи ни се да я наречем Гъбата с главно „Г“ или „The Mushroom“, както ви е по-удобно. За да не си тръгнем с празни ръце и без пресни гъби я отрязахме, разбира се с „ножката на всички френски дядовци“,

снимахме се, за да има материал…

…и решихме, че е време да посветим вниманието си на избата.

Завърнахме се за дегустация и недотам заслужен обяд. Илия Иванов ме погледна и каза „Обещах ти манатарки“. Обърна се и извади един съмнително голям плик от фризера.

Съвсем между другото започна да реже лук и да готви ризото, а от мен се искаше да дегустирам, докато си говорим.

Опитахме Димят, Sense of Tears, 2014 г., Шардоне, Димят, Совиньон Блан, 2014 – партида от 200 бутилки и невероятно свежо розе Мáрян, 2011 г., от което открили няколко забравени кашона.

Е, опитахме и резервата от бъчва, както и системно добрите Queen Elena и Ivan Alexander, но не сме тук, за да се перчим.

Лозята - 12-годишни насаждения - с които работят са в Асеновец, Новозагорско, в близост до Кортен. Разказват ми за Пейчо лозаря. Избрали избата да е в Мáрян не само заради историята, а и по-студените вечери, за да могат да си помагат с охлаждането. Обработват по около 8 тона Каберне совиньон, Каберне фран и Мерло, 10 тона Димят и Шардоне, 6 тона Совиньон блан. Избата има капацитет от 50 000 бутилки, който скоро ще бъде достигнат.

Питам ги дали след 5 години не им се иска да променят нещо. Да, смеят се, нали утрешният акъл на българина е по-добър от вчерашния.

Илия: „Например никога не сме мислели, че ще има хора, които ще искат да ни посещават и затова не мислехме за дегустационна. Мислехме си, че само ще правим вино, а се оказа, че не е така. За всичко останало, ако не се похвалиш, все едно не се е случило“.

Светла: „Ние нямаме чуждо финансиране и истината е, че не бяхме дообмислили реализацията, тъй като не се бяхме занимавали с търговия. Реално започнахме с личен подход, нямаше как да се хванем на хорото на големите. Изстрадваме всяка стъпка и мислим, че така ще имаме по-трайни резултати.“

Това е. Не е уместно да ви разказвам колко вкусно беше ризотото...

…и колко добра комбинация беше Ivan Alexander, 2011 г с телешкото по Бургундски. Новото им хоби след гъбите е правенето на хляб. Опитах уникален хляб, замесен с Каберне фран. Светла обясни, че „дрождите, които провеждат ферментацията на виното и тези, които отговарят за втасването на хляба, са от едно семейство“.

За да си направиш такъв хляб, е необходимо просто да разполагаш с ферментиращ Каберне фран, какво толкова. Както би казал един винен приятел: Viva Saccharomyces cerevisiae! Viva Мáрян!