0
0
0
s2smodern

Винената листа на Клуб Пушкинъ е впечатляваща и ме остави с доста повдигната вежда, която не успях да хоризонтирам дълго след това. Четох, четох, четох и разбрах, че искам да ви разкажа за това място.

Отдавна не сме ви представяли заведения и причините са няколко. В повечето клубове/ресторанти все още се предлагат посредствени вина на дразнещо високи цени, а особено по-ексклузивните места те оставят с чувството, че непоканен си се приземил на рожден ден на някой виден илитерат с охрана. Самите сервитьори представят вината като бухалки, а ти си казваш: "Ей, бухалките не останаха ли в 90-те и това не беше ли преди 15-25 години?" В Пушкинъ усещането не е такова и се чувствам странно да го дефинирам с антипода му. Заговаряме се за този „феномен“ с един от собствениците и основен виновник за вида на винената листа - Васко Василев:

„Нормалният културен човек бяга от това. Искаме да покажем, че тук всички могат да се чувстват добре в компанията на едни естествени хора, които имат отношение към качеството, атмосферата и музиката. Това е един любителски проект, вдъхновен от много пътувания. Искахме да направим нещо ново в България.“

Мястото и кухнята

Клуб Пушкинъ се намира на ул. Г.С Раковски, а входът е от ул. Московска – зад Руската църква. Със завиден концептуален реверанс към миналото на мястото, сградата и историята ни, веднага става ясно, че на хората зад проекта не им липсват идеи.

Трябва да изясним, че Пушкинъ основно е ресторант с четири отделни зали за хранене, една отделна зала с бар и зала за… ами чай или уиски, но също срещи, разговори и място, където да послушате класическа музика. Всяка вечер от тази зала звучи пиано, понякога и цигулка, а скоро и (обещават ни) бас с тенор.

Основното меню е фюжън от една страница и се променя много често с идеята да има по нещо за всеки. Наблегнато е на качеството на използваните продукти, голяма част от които са техен собствен внос.

Ще оставим снимките да говорят за интериора и атмосферата, защото стигаме до най-важното.

Винен лист

Вината тук не са подбирани според това, което се предлага от вносителите (А-а-алелуя!), а според международни рейтинги, лични впечатления и желанието да се предложи нещо различно. Зад тези думи стоят много човекочасове проучване, участие в търгове и незачитане на status quo-то.

Ценовата политика се основава на идеята, че човек, който знае какво вино харесва, знае и каква е стойността му. В този смисъл надценките са съвсем разумни и намаляват с повишаването на ценовия клас. Може да откриете невероятни вина в категорията 45-120 лв. Логиката не е чисто комерсиална и това няма как да остане незабелязано и неоценено.

С помощта на сомелиера Станислав Цвятков следят българския пазар и избират избите в менюто си внимателно. Между българските изби забелязваме Salla Estate, Maryan, Borovitza и Bessa Valley с Enira, но реколти 2004 и 2006 г. (изчерпани на пазара).

„Като страна произвеждаме невероятни вина. Посещават ни много чужденци и целта ни е да ги насочваме към българските вина, да им показваме, че нещата се променят, развиват и можем да преодолеем предразсъдъците им“, казва Васко Василев.

Селекция на чаша в момента предлага едно шампанско, едно българско бяло вино, един Совиньон Блан от Нова Зеландия и едно червено Бордо. Бих се радвала да има повече вина на чаша, но селекцията е добра и политиката на заведението е да отварят бутилки на стойност до 100 лв. за маси, които си поръчат 2 чаши.

Франция, Италия и Испания са впечатляващи, но има и отлични вина Нов свят. В такава винена листа съвсем естествено откриваме много пенливи и десертни вина, списъкът с които завършва с Chateau D’Yquem, Sauternes, 1983.

С леко насълзени очи поглеждам цената от 1590 лв. и се опитвам да съставя списък с приятели, които биха инвестирали в бутилката под някакво завоалирано оправдание, че изучавам виното. Налага се бързо да се възстановя от небрежния си daydream и да помоля екипа на Клуб Пушкинъ да покажат нагледно какво е впечатляващо във винената им листа според тях:

В този шпалир от очевадно и очаквано големи вина

ги насочих да включат само едно:

Garrus, Chateau d’Esclans, 2013, Прованс. Chateau d’Esclans е изба, която е посветила огромни усилия на това да направи един по-различен élevage. Целта им е да покажат, че розето може да бъде вино, което да съперничи на най-добрите бели и червени вина по света. „А да-а-али е така?“ вероятно се разбира именно от тази бутилка.

Мислите си го, питаме ги: „Притеснявате ли се, че тази винена листа е надскочила нивото на пазара?“

„Някои от тези вина изглеждат много трудни за продаване, но въпреки това се продават. Хубавото е, че не губят стойността си - повечето имат огромен потенциал за отлежаване, а ние сме се погрижили да ги съхраняваме при необходимата температура и влажност. Това ни дава спокойствие. Инвестицията е дългосрочна и се състои в това да предложим на клиента нещо, което не може да опита другаде. Хората имат голям интерес и искат да се учат – затова са дегустациите“ , казва Васко Василев.

Аха! Дегустациите…

Няма да ви говорим наизуст – посетихме първите две винени дегустации на Клуб Пушкинъ и бяхме изключително приятно изненадани. Първата беше на 27 български Шардонета на цена от 25 лв. Ако целта е била да впечатлят посетителите, успяха. Втората дегустация беше посветена на шампанското. Срещу вход от 75 лв. опитахме:

Moët & Chandon Brut, NV; Moët & Chandon Brut, 2006; Veuve Clicquot, Brut, NV; Veuve Clicquot Ponsardin Brut, 2004; Dom Perignon Brut, 2004; KRUG Brut, NV.

Невероятна възможност със значително странично отклонение – когато откриеш, че обожаваш vintage Dom Perignon, е един едновременно празничен и много труден ден. По същество, следете страницата на Клуб Пушкинъ, за да посетите следващите им дегустации, заслужават си!

Уискито

Избягали са от масовoтo Bushmills и не предлагат Paddy. Имат над 120 етикета – представят много японски уискита и тайванското, което, обясняват ни, миналата година станало номер едно в света.

Опитват се да покажат на клиентите по-качествените продукти в ценовия клас, с който са свикнали. Стигнали са до заключението, че проблемът не е в липсата на търсене и платежоспособност, а в липсата на предлагане.

Сред любимите им бутилки и безценен уникат в личната им колекция е уиски, бутилирано през 1920 г. преди сухия режим в САЩ. Разполагат и с Арманяк от 1900 година, но 50 мл. са на цена от 750 лв., затова трябва да си помислите колко точно обичате Арманяк (или предпочитате заедно да отворим бутилката Chateau D’Yquem, 1983, м?) От друга страна във вечерите, в които бяхме там, се изпи доста 18-годишен Macallan, което доказва, че усилията на собствениците не са напразни.

Коктейлите

За основите на всички коктейли използват изключителни продукти, например джин – Tanqueray No TEN, коняк – Camus, ром – Sailor Jerry, текила – Don Julio, а най-ниският им клас уиски е черен етикет Johnnie Walker. Според хората зад бара, това променя изцяло вкусовите характеристики на коктейлите и е следващото, което ще опитаме при тях.

Рецептите им са стари, оригинални и макар да не откриете Мохито и Блъди Мери, има шанс да преоткриете себе си. Всъщност в Клуб Пушкинъ има много теми за разговор, свързани с кафето, чайовете и всички други течни компоненти в менюто, които са си направили труда да предложат. Enchanté!