Виното не е само магия

Учат ни да мечтаем смело, затова започвам веднага и леко, неусетно ви въвличам. „I have a dream” или още един ден да стигна до Дунава в рамките на България и там едно спретнато корабче да е посветило дейността си на това да ми покаже най-хубавите места по поречието и на двата бряга. Една-две изби, малко културни забележителности, хубава музика и приемлива храна от региона ще са ми достатъчни. Може би монотонен глас ще разказва истории за четниците, които преминали реката и ще включи някой стих на Ботев, след което ще каже същото на почти перфектни 5-6 чужди езика. Романтика, история и култура – нищо повече – ако ви харесва, качвайте се на борда. Речните круизи не са революционна идея, но отдавна поречието на Дунава и, до голяма степен, цяла Северна България не се свързват с думата „туризъм“, независимо от факта, че голяма част от историческата ни същност и природни забележителности се намират там.

Знам, че в този ден няма да открия корабчето от мечтите си, но една ранна утрин тръгвам към Оряхово, за да се запозная отблизо с вината на Шато Бургозоне (Chateau Burgozone). Чувала съм най-различни неща за избата, но ако има нещо, което съм научила през последните години, то е да се доверявам на личните си впечатления. За съжаление преминавам през най-бедната част на България, но нито природата, нито хората по пътя успяват да ме разочароват, напротив. Спирам за една-две небрежни снимки на табелата на село Баница (не се шегувам) и продължавам. Пътувам към място, където виното винаги е било герой, а е важно да забелязваме героите и докато са малко прашни, поомачкани и загубили вяра в себе си. Това са моментите, в които трябва да им подадеш ръка, да ги погледнеш в очите и да им кажеш да продължават. Шато Бургозоне са подали ръка на виното в този регион, остава и ние да го направим. Благодарение на тях е запълнена една огромна празнина на винената карта на България, а ние можем да сме щастливи от факта, че малко по малко научаваме за възможностите на още един тероар у нас.


©Chateau Burgozone

За да сме честни, обаче, пристигам в дъждовен ден с видимост доста под 50 метра. По съвет на домакините ми минавам по пътя покрай реката, но бързо ми става ясно, че желанието ми да направя снимки на лозята няма да се изпълни. Имам удоволствието да се запозная със собствениците - Светла и Стефан Маринови, които ми разказват за винената си епопея през последните 13 години.

ЛОЗЕТО

Лозето на избата е впечатляващо! Дори в мъглата, докато обикаляме с колата, успявам да придобия представа за този уникален масив от 1000 декара. Разказват ми, че тази година са започнали гроздобера в началото на септември, a в началото на октомври са обрали и последното грозде. Разполагат със специално произведени за тях касетки, за да се предпазва гроздето от прах при поставянето им една върху друга, като за лозето също се полагат огромни грижи. При близо 98% влажност и една отпочинала почва, на която не е било садено нещо в продължение на 25 години, най-голямата борба на Бургозоне е с другите растения, които задържат влагата. Почвата в региона е изключително варовикова (дотолкова, че се наложило да променят БДС, за да може водата там да покрие изискванията) със слой льос и чернозем.

Това, което прави парцелът уникален е фактът, че всъщност представлява съвкупност от 350-400 различни парчета земя, приобщени в последствие към едно цяло – нещо, което признават е немислимо днес. През 2005 г. се налага да изградят ограда и да сложат охрана, защото местните все още смятали мястото за свое. От Бургозоне ми разказват ми, че сега нещата са много различни, защото всички оценяват факта, че избата дава постоянна или временна работа на хора от съседните четири села. Зад оградата има още 500 незасадени декара, в които разширяват лозето според нуждите си – с нови 130 декара на този етап.

През 2006 г. са засадени белите сортове в частта от масива, която гледа към Дунава, а червените ги следват през 2007 г. Досега Бургозоне са работили само с 11 френски класически сорта с посадъчен материал от Франция. След тази реколта ще се заемат и с два местни сорта – Гъмза и Тамянка. Тук се намесват и немски консултанти с идеята да се създаде качествен посадъчен материал.

Отиваме на така нареченото барбекю, където има и място за пикник, хладилници за виното и всичко необходимо да прекараш чудесен слънчев следобед с гледка към Дунава и красивия остров Есперанто със страхотен пясъчен плаж (наистина, вижда се чудесно, дори и в мъглата).

Твърдят, че в ясно време се виждат Карпатите на близо 200 километра.

ИСТОРИЯТА

Едно време в този район се е намирала Бургозоне - римскa крепост, за която обаче е трудно да намерите повече информация онлайн. Разказват ми, че се е намирала на един от трите пътя от Константинопол към Европа, минаващ покрай Черно Море, след това по Дунава до Белград и централна Европа, наречен Виа Иструм (Via Istrum). Този път с повече от 2000-годишна история е отбелязан с табела насред лозята. Закачлив детайл!

Разказват ми, че „едно време“ (преди Втората световна война и до 9-ти септември) местното грозде и вино са се смятали за най-качествените и то дотолкова, че никой друг не можел да продаде гроздето си на пазара в София, докато не се изкупело това на човека, дошъл с каруцата си от Оряхово. "Едно време" е имало и винпром, обработващ гроздето от 6000 декара лозя в района.

В началото, когато проектът бил само идея, собственици посетили Оряхово, за да решат дали да установят лозето си там и, ако да, къде точно. Доверили се на четирима професори – експерти по почвите и лозите, но всеки имал различно мнение. За щастие срещата съвпаднала с Трифон Зарезан и всички местни домашни винари били поканени да споделят мисли. Сред тях присъствали и 80-годишни старци, чиито дядовци също някога правели вино по тези земи. Така се постигнало общо съгласие, че мястото където днес се намират лозето и избата, е най-доброто.

ИЗБАТА

Всичко на лозето и в избата се прави под ръководството на братята Красимир и Валентин Бамбалови и е разчетено от самото начало. Шато Бургозоне са винарната, в която първо е създаден проект какви ще бъдат сортовете на лозето, чак след което са изградени съоръженията. Имам удоволствието да се запозная лично с Красимир Бамбалов, енолог на Бургозоне, дългогодишен преподавател и много свеж участник във всичко, което се случва в избата.

Опитвам си да си представя капацитета на избата в съдове – никак не лесна задача. За винифицирането на червените вина най-големите съдове са тези 15-тонни ферментатори:

При белите, най-големите съдове са 10-тонни, повечето са от 5 тона, като има и много съдове от по 2 тона, за да може малките серии от отделните клонове да се винифицират отделно.

Разполагат и с бутилираща и етикираща машина с капацитет 1600 бутилки на час. От Бургозоне казват, че тук няма как нещата да се случват като във Франция и инвестицията е оправдана, за да запазят контрола върху качеството на крайния продукт. Затова имат и собствено енергийно захранване, защото при буря често токът бива спиран „профилактично“, което би било пагубно за едно такова производство.

Капацитетът на избата е 650 тона грозде (максималният добив от прилежащите 1000 декара), но винаги се бере по-малко заради зелена резитба на част от масивите. Производството е около половин милион тона в бутилков еквивалент. В момента работят с почти всички големи вериги, включително Фантастико, Метро, Била и Кауфланд и продават близо 50% от виното си на нашия пазар. До преди две години всички продажби на избата са били извън България. Пазарите им навън включват Белгия, Люксембург, САЩ и Китай.

От избата коментират, че хората на тези пазари със сигурност запомнят, че са пили нелошо българско вино. Според Стефан Маринов „Борбата ни е такава навсякъде – където и да отидем ни обясняват, че българското е с най-ниско качество и най-евтино, а ние казваме „Не, нашето вино не отстъпва по нищо на френското и ако искате, заповядайте да го сравните”. Това е и стратегията на нашите дистрибутори, казват „Oпитай едно вино, няма да ти казвам какво е“. Oпитват и мигновено го харесват. Питат какво е. Обясняваме, че е българско. А те не може да повярват“

ВИНАТА

В първите пет години от избата са се фокусирали върху чисто сортови вина, за да опознаят лозята си. От миналата година насам са започнали да правят бяло и червено кюве и смятат да се развиват в тази посока. Тази година за първи път пускат второ червено кюве и barrel fermented Шардоне. Философията им е, като на всяка осъзната изба е, че виното трябва да изразява тероара.


© Chateau Burgozone

Сериите на избата са Ирис, Шато Бургозоне Голд, Шато Бургозоне Силвър, Рондо и bag-in-box „с лисичката“.

Светла Маринова разказва още „Нашите вина са за споделяне с приятели и хубава храна, готови са за консумация, но някои от тях могат да се консумират и след 10 години. Въпросът е с каква цел ги купуваш. Човек трябва да опитва и да сравнява. Не става с гол патриотизъм. Единствено, след като си видял другото и си го сравнил със своето, можеш да имаш мнение.”

„Трябва да знаем къде сме, зад какво стоим и когато има нещо българско, което да си заслужава, да го поощряваме. Ние не сме любителска изба – направили сме избата си с бизнес план. Не си позволяваме да рискуваме. Досега ни критикуваха, че не работим с местни сортове. Не че не съм патриот, но в България не е работено с местните сортове и трябва да си казваме тези неща.“

Приятно съм изненадата от открития разговор. Понякога в избите „по света и у нас“ се набляга прекалено много на магията във виното и приказките за по-материалната страна на индустрията или остават на заден план, или се смятат за забранена тема, която всячески се избягва. В контекста на хора с бизнес насоченост и ясен план пред себе си, не трябва да се пренебрегват и трогателните, лични неща.

Iris Creation Шардоне, 2012 е първият бленд на избата, кръстен така по повод на раждането на внучката им Ирис. На задния етикет на виното откривате „Отбелязва изключителни реколти и знаменателни събития“. Тази есен ще излезе и второто им червено кюве в чест на внука им Филип. Идеята на „колекционните вина” от серията е да са различни всяка година, да бъдат от селектирани парцели и да останат достъпни за винените любители.

Опитахме Совиньон Блан 2014, Шардоне 2014, Вионие 2014, Шардоне barrel fermented (серия от 2940 бутилки) 2012, Пино Ноар 2012 и чисто сортов Марселан 2012. Би трябвало да кажа, че бях впечатлена от белите им вина, но не би било честно, тъй като харесах и двете червени, които дегустирахме. Портфолиото на избата е обширно, затова за истинските почитатели би било разумно да станат членове на фен клуба на избата и да получават отстъпка – често срещана практика извън България.

НАГРАДИТЕ

2008 година отбелязва първата реколта на Шaто Бургозоне, от която датират 3000 бутилки, създадени от тогава 2-годишното лозе като експеримент. Точно с това вино Бургозоне участвали на Concours Mondial de Bruxelles (да, същият конкурс, който ще се проведе в Пловдив през 2016 г.) и спечелили сребърен медал с Шардонето си. Това ги окуражило и на следващата година със същото Шардоне печелят първия за България Голям златен медал. От тогава досега то печели златен медал всяка година, затова тази година избата е поканена на почетния щанд на конкурса на Megavino - най-голямото винено събитие в Бенелюкс.

Шато Бурогозоне са и горди притежатели на първия медал, спечелен от българско вино в Китай.

В тази връзка ми разказват, че са взели решението да не участват в български конкурси. Налага ми се да питам защо. Отговарят ми, че са се разочаровали. Иска ми се ги оборя, но ми предлагат много причини против. Продължавам да си мисля, че някои неотдавнашни примери са подействали толкова травмиращо на голяма част от избите, че всеки нов и неопетнен конкурс трябва да се бори с призраци от нечие чуждо минало.

Избата е отворена за дегустации с предварителна резервация и от опит казват, че винаги се получава приятен разговор, от който извличат ценна обратна връзка за вината си. Хотелската част към избата не е завършена, но идеята е от рецепцията и други площадки гостите да могат да виждат част от работата във винарната и съдовете за отлежаване. Мястото е огромно и би дало основание за по-продължителни пътувания до района, в който трудно може да откриете удобен хотел в близост.

Семейство Маринови ми разказват, че първо са имали мечта, после станали лозари, винари и търговци на вино… много различни неща с една и съща цел. Разбира се, че е хубаво да постигаш мечтите си (поне от време на време). В главата ми се прокрадва смътната идея, че може би Дунава има нещо общо с една от моите детски мечти.

Когато бях много малка по радиото казваха нивото на река Дунав в сантиметри. Звучи абсурдно, но беше вълнуващо: непознати градове… повишение 10, понижение 3… без изменение. Хайде сега на руски, хайде после на френски - „сан шанжумо“ (моля, без коментар, тази емисия ме обрече да избера испански като втори език). Така заспивах с мисли за далечни места и капитаните, които също се забавляват на фразата „сан шанжумо“. Години по-късно станах капитан с право да управлявам плавателен съд с тегло до 40 бруто тона. Морска администрация казаха „да” и дори ми издадоха пластика. Кой знае? Може би денят, в който по Дунава ще има корабче с лек уклон към развитието на винения туризъм не е толкова далеч, след като аз мога да управлявам съд с до 11 души на борда. Дотогава предлагам да намерите време да отскочите до тази част на България – има толкова много неща, които си заслужава да се видят.