Словенската светиня

Йерузалем е нещо като словенския Belvedere. Не може да сте питали чичко Гуугъл за словенските вина, без да сте се натъквали на болезнената красота на лозята около селцето - достойни гледки за името на едно друго свещено място.

Всъщност, съвпадението е вярно. През XI в. кръстоносците, минаващи оттук, толкова харесали земята, че нарекли местността Jeruzalem (Йерузалем), близкия хълм - Svetinje (Светинйе - преводът, мисля е излишен), а останалите възвишения и до ден днешен носят имената на апостоли.

Йерузалем беше първата твърдо решена дестинация, отнесла не една нетърпелива въздишка по време на планирането на Словения 2015. На живо ви е необходимо търпение, за да стигнете до най-хубавото.

Пътуваме от Птуй и до пристигнето ни във винарна PRA-VinO Čurin-Prapotnik в Кос не бих класифицирала пейзажа като спиращ дъха. За щастие разстоянията са изключително малки и се преодоляват бързо, особено след като научихме, че освен ширнали се лозя, в Йерузалем ни очаква и фестивал на местното вино – Salon Jeruzalem.

Йерузалем е всичко, което сме искали. Околните хълмове често се посочват сред най-красивите места на света. Виненият път, минаващ през Йерузалем е задължително трасе за всеки - бил той естет, любител на природата, ценител на качественото вино или и трите.

Тук повечето сортове са бели и има по нещо за всеки вкус – Шипон, Лашки ризлинг, Бели пино, Сиви пино, Траминец, Шардоне, Мускат отонел, Ранина. Веднага ви разказвам историята на името на местния Шипон (Šipon), защото е интересна, а най-вече и кратка. Та, по време на Наполеоновите войни виното от този сорт било предложено на френските офицери, чиито ентусиазиран коментар след няколко чаши гласял „Si bon!” („Хубаво е!”). Местните жители, сред които, предполагам, нямало много полиглоти по това време, бързо възприели пословенченото произношение на фразата като име на сорта. Воала, един Шипон, мон шер Наполеон!

Историята ни бива разказана няколко пъти в рамките на Salon Jeruzalem, който по щастливо стечение на обстоятелствата се провежда точно на този ден в уютния Dvorec Jeruzalem – хотел в центъра на селището. Не, няма как да го подминете.

Изложението събира местни винопроизводители с техни лоялни почитатели, заблудени туристи и достопочтени господа от някакъв (важен-важен) орден. Разбирайте саде с тогите, медалите и самочувствието. Организацията на събитието напомняше модерната българска (или може би обратното) – семпли маси, бели покривки и т.н. В случая Salon Jeruzalem се провеждаше на закрито, причината за което остана мистерия за мен. Времето и градината пред хотела предразполагаха към много повече свежест и простор. Вътре, двете малки зали бяха побрали десетина изби...

…и шест пъти повече посетители, а сводестите тавани създаваха по-добра акустика от тази в Зала 1.

С две думи общуването на висок глас бе в повече, но пък останалото беше интересно и образователно. Прави впечатление, че всички представители на избите говорят английски и с желание разказват за вината си. Подробно.

По време на дегустацията харесахме качествените вината на Dveri Pax, пивките вина на Vino Kupljen и свежите вина на Verus. Герой на изложението определено беше Ризлингът. Пенливи вина също не липсваха. Не видяхме нито едно ледено вино, но предвид ценовия му клас това може би не е особено учудващо.

Предоволни сме от обменения междукултурен опит и възможността (съвсем непланирано, както обикновено стават най-хубавите неща) да опитаме отново толкова местни вина на едно място. И то какво...

Фестивалът е ежегоден, но дори и без него Йерузалем е пленителна дестинация, която не разочарова.