400 години красота за най-старата лоза на светА

Марибор е вторият по големина град в Словения с впечатляващите 115 хиляди души население и замечтано разположение на река Драва. На картата гледайте в горния десен ъгъл, близо до границата с Австрия. Ако сме се ориентирали, да продължаваме.

Разходката на центъра ни отнема точно 1 час и то с пиене на кафета, консумация на типични за региона тестени закуски (за които ме бяха подготвили от България... питайте ме как е „баница” на словенски...), зяпане по магазини и обикаляне на открити пазари. Марибор не е лош град - подреден и леко скучноват, както се очаква от всички цивилизовани места на север от Балканите. Тишина, спокойствие, улегналост.

Целевият атракцион тук е благозвучната Stara Trta или т. нар. по нашенски „Старата лоза”. Старата лоза всъщност дължи известността си на това, че е „най-стара” от всички [лози] по света. Лозата угодно расте по стената на свой собствен музей, отворен за всички, които искат да се докоснат до 400-годишната ѝ история (и същевременно да опитат някои местни вина или да си закупят скъп [разбирайте го както искате] сувенир).

Разположението на музея на ул. Vojašniška 8 е приятно, с гледка към спокойната Драва и с директен достъп до няколко крайбрежни кафенета, където да поседнете на сянка след уморителните културни мероприятия. N.B. Паркингът пред музея е платен, не забравяйте да си изтеглите билетче от автомата, за да не се наложи да тествате стриктността на словенските „Паркинги и гаражи”.

Работното време на музея е:

  • май-октомври: всеки ден от 10.00 до 20.00 ч.
  • ноември - април: всеки ден от 10.00 до 18.00 ч.

Със Старата лоза може да си направите спокойно няколко селфита отвън, без да се притеснявате как ще изглеждате – винаги ще младеете. Другото предимство е, че лозата всъщност е пред музея и работното му време не трябва да ви притеснява особено.

Отвътре музеят не е голям, което за мен беше абсолютно „dobrodošlo”, като след кратък разговор с персонала на тема „А вие откъде сте”, се оказа и безплатен. Братя славяни!

Не очаквайте да откриете произведения на изкуството и древни артефакти, а по-скоро главно факти. Стените на двете зали са изпълнени с информация за Старата лоза и други релевантни винени вълнения като Словенския орден на рицарите на виното, местната Кралица на виното (и световен мир), винени конвенции и интересна информация за винопроизводството по тези земи. Така например, запознава ни едно табло, вино в Словения се е отглеждало още по келтско и римско време. Може би затова към днешна дата държавата се гордее със своите общо 33000 хектара лозя, чието разположение се нарежда между 5% най-добри места за отглеждане на масиви в света. И това с дребен шрифт. Боже, Боже, ако бяхме в България какъв лозУнг щяхме да вдигнем! А пред Старата лоза щеше да има средно голям мол, три стени за скално катерене, писта за картинг, аквапарк с поне десет „Акули-Сийбрийчъри”, шест хотела All Inclusive на първа линия и минимум една група пияни англичани. Но, ние сме в Словения и музеят се е съсредоточил върху основната си цел. Да ни разкаже повече за Старата лоза и местните вина.

За песимистите ще кажа, че лозата притежава официална грамота от Гинес - няма лъжа, няма измама.

Възрастта ѝ се доказва от няколко картини, датиращи от 1681 г. През 80-те години на миналия век прогресът за малко да погуби лозата, но се намерили отговорни хора, които да я спасят и защитят със специален декрет. Оттогава насетне, Старата лоза процъфтява и дори връзва. Годишно тя произвежда около 35 до 60 кг. грозде от сорта Žametovka или още Modra Kavčina – един от най-старите (Изненада!) култивирани червени винени сортове в Словения, от които се произвежда виното, наречено Cviček. Обработката му е церемониално традиционна. Самото вино отлежава в 250-милилитрови бутилки със специален дизайн. Те се предоставят на градския кмет за целите на протокола. Всяка подарена бутилка е съпроводена от документ, удостоверяващ произхода на виното, а копие от него, заедно с името на поучателя, се пази в градския архив.

Докато сте в музея, ако сте принцеси по душа без значение на пола, не забравяйте да седнете на трона на Кралицата на виното и да упражните благородническото помахване към обектива.

За мен по-интересната част беше свързана с дегустация на местни вина в малката винотека в задната част на музея. Може да избирате от 3, 5 или повече вина на достъпни цени. Важното е, че ви се предоставя възможност да опитате продукция на различни регионални изби накуп, без да пътувате по-далече от сянката на Старата лоза. Ние дегустирахме вина на семейната Steyer, Совиньон блан на M-Vina и свежия Zeleni Silvanec на Gaube. В последните години регионът се е запалил и по производството на пенливи вина с добър краен резултат.

Два магнита и един ключодържател по-късно благодарим на любезните ни домакини и се набутваме в горещата кола на път за трудно откриваемата с GPS, но удивителна със своите Ризлинги изба Joannes Protner.