Смисълът на семейството

Напускаме заоблената Горишка Брда и „Ščurek”. Както всеки път си мисля, че не може да намерим нищо по-хубаво, по-словенско и по-благо за душата. Даже съм на косъм да помоля да се прибираме, за да си допреживявам дегустацията в компанията на вината, които си купихме от „Щуреца”. Добре, че има и по-търпеливи от мен, които не ги е страх да ми се опълчат с „Продължаваме!”.

Зелените хълмове бавно преминават в долината Випава – друг регион с висока концентрация на лозя и изби в най-западната част на Словения. Търсим малкия град Шемпас (Šempas) и по-скоро винарна „Batič” („Батич”). Не питайте защо и как точно нея – задълбочено изследване на региона, стотици часове работа и напасване на винени маршрути, предварителни уговорки с уайнмейкърите… Не, точно обратното! Чист късмет и малко вътрешно усещане за нещо добро ни водят до древна сграда с бръшлян в края на изключително тясна (и, всички силно се надяваме, еднопосочна) улица. Тук слизаме според GPS-а. Впоследствие се оказва, че това е старата постройка на избата, благодарение на която от „Batič” датират първите си вина в края на 16-ти век.

А новата, функционираща изба е през шосето, зад монолитния надпис, който идеално пасва на дълбоките устои на „Batič”.

Не подхождам с очаквания към архитектурата на избите, но тук определено оставам объркана. Оказваме се директно в двора на семейство Батич, пред къщата, в която играят децата им, а два пауна и една котка ни гледат втренчено. Отвръщам на погледа и отново понечвам да предложа да си тръгваме, когато от къщата изскача млада жена.

Това е Матея. Изключително скромно и гостоприемно създание, което освен всичко друго е съпруга на Миха Батич – последно поколение винар. Миха в момента не е наоколо, но ние сме поканени без право на отказ в дома на Батич. В час за вечеря. Възпитанието ми казва „не”, но професионалните ми задължения вече ме теглят навътре.

Матея е много притеснена, че не говори английски, но познанията й са по-добри от тези на някои мениджъри от средно ниво в България... и други страни. Искаме ли дегустация, пита. Да, Матея, моля.

Вината на „Batič” са също толкова неочаквани, колкото и тяхната изба. Когато споделихме на Керълайн Гилби за преживяването „Batič”, тя само кимна и каза: “Да, те имат много лоялни последователи”. Разбирам, че това са продукти, които директно отиват в графа „силно любени или мразени”. Нищо в тях не навява апатия - като започнем от дизайна на бутилките и стигнем до стила, в който е създадено цялото им винено портфолио.


©Batič

Ще се опитам да кажа няколко думи за миналото на „Batič” и техните ценности и ще подкрепя думите със снимки, за да се получи истински визуално описание. На първо място усетихме семейството. Не само кръвната връзка, но семейството в широкия му смисъл, връзките, които съществуват между всички, въвлечени в процеса на създаване на виното, връзката със земята, природата и историята. Вината „Batič” са биодинамични и семейството се гордее с това. Краткото залитане по механизираната обработка на лозята е поправено още в далечните 80-години на 20-ти век и в момента всички 12000 хектара се обработват съобразно старите традиции и природните цикли.

Випава е най-големият винен регион на Словения, но парцелите често са малки и се редуват с поляни и гори. Разположението на региона между Средиземно море и Алпите, осигурява уникално местоположение за отглеждане на много местни сортове, на които семейство Батич продължават да залагат. Младият Миха е в процес на засаждане на ново лозе, което на повечето от нас би ни се струвало като неземен експеримент - смесено лозе с 35 бели, местни за Випава, сорта. Нямам търпение да опитам финалния резултат.


©Batič

Бестселърът на избата е тяхното розе (97% Каберне совиньон, 3 % Каберне фран), чиито вкусови характеристики се допълват и от визуалната красота на опаковката. Емблематичната бутилка е използвана и за свежата бяла 100% Ребула, но не се мъчете да избирате. Просто вземете и двете.

Успяхме да се впечатлим сериозно и от белия бленд „Zaria”, който гъделичка небцето с цели 7 сорта – 55% Плинела, 20% Зелен, 14% Ребула, 5% Витовска, 3% Кларница, 2% Румени мушкат, 1% Шардоне и последният да затвори вратата.

Най-високата серия на избата – „Angel” – отново доказва смисъла на семейството и обвързването със земята. Вината (бял и червен бленд) се произвеждат от едноименно лозе, кръстено на първородния син на Миха - Ангел.


©Batič

За мен лично вината на „Batič” са впечатляващи и открояващи се с нещо, на което не мога да дам еднозначно обяснение – любов, хармония, енергия, желание, единство. Също така и различност, която на всяка глътка те кара да се питаш „Това наистина ли е Каберне фран, по дяволите?”. И да, добре, признавам се за виновна в силни симпатии.


©Batič

Докато малкият Ангел и още по-малкия му брат играеха на двора, а аз се чудех какво ли е да си дете, отрасло сред лозя без таблет и мобилен (ама смарт) телефон…


©Batič

…отнякъде влетя и Миха. Човек-артист, получихме от Миха чудесно послание върху книгата с цялата история на Батич, съставена специално от него.

„Много вино се ражда на лозето, но то получава славата си само от приятели, които му отдават подобаваща чест.”

Разделяме се с „Batič” като със стар приятел. С малко носталгия, удовлетворени от преживяното и с убеждението, че сме установили онази важна връзка, която не изтънява с времето. А Випава ни изпраща с пълната си, щедра луна и подрънкване на бутилки, събрали в себе си любовта на едно семейство към земята.


©Batič