Симфония от вина

„Ščurek” („Щчурек” или в превод „щурец”) е следващата спирка от нашия тур на Словения. Тя бързо се превърна в любима ми семейна изба и тъй като вината им са невероятни, решихме да им дадем гласност и да споделим впечатленията си.

Да започнем отначало. Ако планирате пътуване през работната седмица, обезателно първо се свържете с избата. През уикендите „Щчурек” имат политика на отворени врати и лесно може да посетите винарната без предварителна уговорка.

Следвайте указанията на избрания глас на GPS-а до тази табела,

паркирайте колата и позвънете!

Турът на избата е кратък и приятен. Стартирате при неръждаемите съдове и продължавате към бариците, използвани за отлежаване.

Имате шанса да разгледате и колекцията вина на избата от цял свят и да разберете как произвеждат пенливото си вино. „Щчурек” произвеждат 2400 стандартни бутилки пенливо вино по традиционния метод от сортовете Ребула, Шардоне, Глера (познат от Просеко) и приблизително 5000 магнум бутилки. Може да разгледате и интересната галерия с картини на различни автори, нарисувани специално за „Щчурек”, както и сградата, където започва историята на семейството.

Винената история на Щчурек по тези земи започва през 1880 г., когато Франц - дядото на настоящия собственик Стоян - култивира 1 хектар лозя. Днес Стоян има петима сина, които работят заедно с него в отглеждането, обработването и дистрибутирането на продукцията от общо 20 хектара масиви в италианската част на Брда. В избата имахме удоволствието да разговаряме с един от синовете на Стоян и уайнмейкър – Томаш Щчурек, който успя да обрисува много детайлна картина на винената сцена в Словения.

Обикновено „Щчурек” произвеждат между 50000 и 100000 бутилки годишно. Около 60% от продукцията им се състои от бели вина, а останалите 40% - от червени. В масивите на избата има огромен брой сортове (близо 20) за мащаба на производството, в това число Румена Ребула (най-важният сорт за региона, познат още като Рибола Джала), Токай/Фриулано от белите и Мерло от червените. Всички останали сортове се отглеждат в малки количества. Винарната използва 95% френски дъб и 5% славонски дъб (интересен факт е, че част от белите блендове на „Щчурек” от по-добрите реколти също отлежават в дъб).

Следва по-интересната част от тура - тази в дегустационната

с гледка към лозята.

ВНИМАНИЕ: Продължителното взиране в лозята може да ви накара да мечтаете за различен, много по-провинциален начин на живот от този, който водите в момента. Ако това ви се случи, бъдете смели и опитайте. После ни пратете координатите си!

Портфолиото на винарната е впечатляващо, а каталог с всичките им предложения може да разгледате тук.

Подобно на България и други малки държави-производители на вино, в Словения има проблем с местните сортове. Преди години местните сортове са били сведени до минимум, но благодарение на нарастващия интерес към автохтонните сортове, все повече винарни влагат усилия в отглеждането на масиви с местни корени. Ангажиментът на „Щчурек” в тази насока е откровен и сериозен.

Лично ние харесахме техния Бели пино (Пино блан) и червения им бленд „UP”, 2009 (късен гроздобер, 95% Мерло и 5% Каберне совиньон), отлежавал 4 години в нови 600-литрови дъбови бъчви! Остава ни да се надяваме, че „Щчурек” ще продължат само нагоре в експериментите с блендове и отглеждането на местни сортове.

Имаме и много други причини да благодарим на Томаш Щчурек. По негова препоръка успяхме да посетим отлични изби, за които предстои да четете. Винаги се доверявайте на съветите на уайнмекър, когато сте на винен тур. Ще получите отлични препоръки и прекрасни вина!

Попитахме го дали е дегустирал български вина и той отговори утвърдително, но за съжаление основно от сортовете Мерло и Сира. Срамота, но сме се заели да поправим това!