Vino e Cucina

“Град като град” е любимата фраза на чепатата ми баба, да е жива и здрава, което често е и моето мнение за повечето масови туристически дестинации. От време на време обаче, изскача по някое и друго място, което изненадващо ме шляпва по челото и ми отваря очите за своите си уникални красоти.

Признавам, че бях готова да намразя Венеция от самото палене на двигателя в България – замаяните туристи и пресиленият романтизъм не възбуждат любопитството ми. Признавам също така, че съм грешала. С Венеция си допаднахме още от първия канал.

Във Венеция е лесно да се загубиш, но в повечето случаи от това може само да спечелиш. Няма да обяснявам за чудесата на града. Отвъд всички ключодържатели, маски, магнити и пица на парче, прозира истинската Венеция – безсмъртна, вълнуваща, детайлна.

След десетчасово обикаляне из възхитителния разпад, два оригинални венециански Spritz-а и само 14 евро по-късно неведомите пътища ни отвеждат пред Estro. Морните ни ходила сами се спират (може би защото разбират) пред фасадата, където четем “Vino e Cucina”. Идва ми да възкликна гръмко на италиански, но се задоволявам с плахо “Buona sera” към персонала вътре.

Колкото и странно да звучи, Estro е единственото по рода си място във Венеция, отговарящо на съвременната концепция за “винен бар”, което открихме в рамките на броденията си. Бързам да дам и карта с точното му местоположение, но дори и така шансовете да го откриете са под въпрос. Estro e “на кьоше” между улиците Crosera S Pantalon и Calle de la Scuola и ако не знаете за него, неминуемо ще го подминете. GPS координатите за по-напредналите техн(олог)ически са N45.436052, E12.325107.

От прага се потапяме в комфортните води на огромни стелажи с вина, приглушена светлина, семпло меню и приятен, добре обучен персонал.

Опитваме местни вина на чаша, включително една лека Валполичела, сортово Каберне фран от Венето и едно Rosso di Montalcino, за да си спомните добрите стари времена. Продължаваме с купаж от Каберне фран, Мерло и Каберне совиньон Phigaia на Serafini & Vidotto.

Споменаваме помежду си нещо за Барбареско и GAJA и дружелюбният младеж, който ни обслужва, наостря уши. Учтиво успява да се вмъкне в разговора и да пита запознати ли сме с италианското вино. Споделяме набързо предходните си пътувания из Тоскана и Пиемонт и използваме момента да попитаме за идеята зад Estro.

Симон (дружелюбният младеж) е услужлив и разговорлив. Веднага си признава, че барът е отворил едва през юни, 2014-та. Собственици са двама братя, като единият от тях е отговорен за селекцията от вина, а другият върши малките си италиански чудеса в кухнята. Може да опитате плата от италиански сирена или колбаси, както и няколко други гурме деликатеси. Ние лично заложихме на класиката – плато сирена, придружени с усърдни обяснения за техния произход. Прясната моцарела още е в сънищата ми…

По отношение на виното, Estro се съсредоточава основно върху биодинамични и органични вина от Италия и грижливо подбрани словенски представители, за което получават нашите аплодисменти. Всяко вино може да бъде закупено както за консумация в бара, така и за вкъщи с 10% отстъпка. Менюто стимулира малки, местни био произбодители на сирена, колбаси и зеленчуци, някои от които работят основно с хора в неревностойно положение. За тази си концепция и отдаденост Estro съвсем естествено имат поне 100 от 100 точки от нас и цялата ни безусловна любов.

След краткото си встъпление Симон логично задава въпросът откъде сме и веднага изпада в размисли за космическите съвпадения, след като разбира че сме от България. Ние пък се радваме, че не побягва с писъци, но Симон, оказва се, има широкоскроени разбирания за света и типичния за италианците “Карай, бе!” манталитет.

Харесахме Estro. И неговите хора. Да беше бар като бар в град като град, а то всичко по-бамбашка. Cin-cin.