0
0
0
s2smodern

Йо напот киванок, дами и господа! И преди да бързате да се обидите, ви поздравяваме от равна Унгария, в която ако не друго, поне видяхме що е то майски дъжд.

Всъщност излъгах. Петстотин разтърсващи километра югоизточно от Прага се приземяваме точно в центъра на Будапеща, за да видим още една голяма река, тълпи неориентирани туристи, лъвов мост (защото Széchenyi Lánchíd е много по-сложно, а и непрестанно си мислим колко хубав ще стане нашия след ремонта само, леле-мале! Плюя си в пазвата и се завъртам три пъти на пети...),

велосипедисти и педистки, няколко други забележителности,

един италиански ресторант, две местни вина и последният да затвори вратата.

На връщане от Големите празници Унгария ни показа столичните си прелести и ние се позахласнахме – не сме тук за пръв път, но градът винаги има какво да предложи на почитателите си.

Като например парламента от този,

този,

този,

този,

този,

този,

този,

и този

… ъгъл. О, да, разбира се, това не е никак нова забележителност, но вероятността да не сте го виждали без скеле отпред е 1 на 2 на много, много висока степен. Сградата е изключително красива, макар и политиците по цял свят да са еднакво неприятни за сънародниците си. Благодарение на факта, че за пръв път на стари години чета Дъглас Адамс и наличието на супер интелигентни фотоапарати, които могат да покажат error message: “Отказвам повече да снимам парламента!”, това бяха последните снимки на парламента от нас. Продължаваме!

Ако бяхме чиста проба туристически блог, бихме изгубили голяма част от времето ви в прехласвания по красивия неоготически/неоромантичен Рибарския бастион и спокойствието на тихия (бял?) Дунав, но май сте тук заради виното.

Хайде малко да попишем сега... Стартираме с предварителната уговорка, че присъствието ни в Будапеща бе изключително ограничено, но не се посвенихме да експлоатираме краката и небцата си, само и само да ви угодим.

Всички пътища водят към Рим

Едва ли ще ахнете от почуда, че винената история на Унгария води началото си от римски времена, но пък можем да ви хванем неподготвени в лингвистично отношение. Унгарският е един от трите европейски езика, в които думата за “вино” не произлиза от латински, но пък е лесна за запомняне, особено ако имате отношение към дървесината - “bor”.

Унгария се дели на общо 22 винени подрегиони, които от своя страна (и отново за улеснение) са обединени в 7 основни винени региона:

  • Balaton
  • Duna
  • Eger
  • Észak-Dunántúl
  • Pannon
  • Sopron
  • Tokaj

По света и у нас, Унгария е най-известна с токайските си десертни вина, за които ще споменем ей сегичка, като, естествено, страната е дом на още няколко местни сорта, чиито имена дори клавиатурата се затруднява да копира.

Опитайте се да кажете “Cserszegi Fűszeres”.

Токай

Токайският винен регион е историческа локация, простираща се на територията на североизточна Унгария и части от югоизточна Словакия.

За производството на токайски вино са одобрени общо шест винени сорта, като Фурминт е преобладаващ, покривайки общо 60% от масивите. В началото на зреенето си зърната на Фурминт имат твърди кожици, които с времето стават по-тънки и прозрачни, позволявайки проникването на слънчевите лъчи, изпаряването на по-голямата част от течността в зърното и повишената концентрация на захари. Гроздата се оставят на лозата достатъчно дълго, за да развият благородна плесен, след което се обират, понякога чак през декември (а може и още по-късно в зависимост от типа токайско вино). Продукцията на региона е относително малка – около 10 милиона литра. Токайските вина се произвеждат в много различни стилове, като най-популярният е т. нар. “aszú” (в оригинален превод “изсъхнал”). Да ви е сладко!

Ние успяхме да опитаме токайско Tokaji Szamorodni 2010 на избата Gróf Degenfeld. Очарова ни искрящия му златист цвят и сложния му букет. Ако в него усетите портокалова кора, пъпеш, тютюн и ананас, доверете се на обонянието си! Във вкусовете изникват кайсия и риган като комплимент към шоколадовия аромат на благородната плесен. Оказва се, че освен чудесни вина, избата предлага аристократична възможност за винен туризъм в техния мааалък едноименен замък с опция за дегустации. Довиждане софийски панелки!

...и още

Опитахме и унгарската интерпретация на тема Блауфренкиш, благозвучно наречена Кекфранкош. Ако се изгубихте в превода, винаги може да посегнете към статията за Прага, където по-надълго обясняваме що е то. Признаваме, че фамилната изба Heimann се бе справила за шестица със задачата да превърне този Кекфранкош в запомнящо се вино с типични нотки на череша и отличен баланс. Избата е отворена за посещения и предлага гостоприемството си на всички, които желаят да дегустират вина на новооткритата тераса с уникални гледки към областта Sárköz.

Две (псевдо) италианки в Будапеща

Нашето приключение завърши с хепи енд в един от популярните местни ресторанти, който избрахме на чисто женския, интелектуално издържан принцип “Много ми харесва как изглежда”.

TG Italiano не е традиционен унгарски ресторант с гулаш и месо с картофи на корем, но пък предлага пресни и вкусни италиански специалитети, приготвени почти пред очите ви в модерна “открита” кухня.

Винената листа е богата, с добре селектирани италиански, френски и, разбира се, унгарски вина.

И едно малко spritz отклонение по-късно…

Клиентелата е международна, а обслужващият персонал говори отличен английски, така че оставете унгарския разговорник в хотела, развържете езика си и не пропускайте да опитате шоколадовото суфле!

Като цяло пътуването ни беше УНИКУМ, а в Унгария UNICUM е емблематичен ликьор, приготвен от близо милион билки по съвсем тайна рецепта. Използвайте както като аперитив, така и като дижестив.

Ликьорът е с богата история, минаваща през изгнание в САЩ по време на комунизма и купища перипетии за семейство Zwack, които го произвеждат и до днес SINCE 1790 (отговорът на чехите очевидно е Becherovka, да не говорим за световно известният до известна степен коктейл „Бетон“ /BETON/, в който освен Becherovka се добавят тоник и лимонов сок, но това е една друга тема).

Тук бих употребила „Egészségedre!“ („Наздраве!“) за финал, но в Унгария това никак не е добра идея (благодарение на австрийците и нещо, което унгарците няма как да им простят). Затова се разделяме, съвсем естествено, с фразата „Jó étvágyat!“ (добър апетит!), а до следващия ни чуждоезичен урок остават само няколко… дни, обещаваме!