0
0
0
s2smodern

Сърцето на Brunello di Montalcino

Винарна Camigliano (Камиляно) е една от онези изби, които няма как да посетиш, освен ако някой “навътре в нещата” не те е “светнал”. Oтсъствието им от българския пазар е тъжен факт, но в момента, в който се срещнахме с искрения и сърдечен Sergio Cantini (Серджо Кантини) – уайнмейкър на избата – и под приятелското му ръководство опитахме представители на известното Brunello di Montalcino, Camigliano зае онова топло кътче в сърцата ни, запазено за наистина специални места.

Camigliano се намира в близост до известното градче Монталчино. Нашият GPS отказа да дава повече напътствия на входа на микроскопичното селце Камиляно, откъдето трябваше да разчитаме на себе си и ограничените си познания по италиански в търсене на избата. Няколко “Buongiorno-та” по-нататък откриваме скромна табелка, гласяща “ Aziende Agricole CAMIGLIANO SRL” на стената на една по нищо различаваща се от останалите каменна къща. Следва малък хаос по италиански и въпреки че по телефона не сме се доразбрали кои сме и защо идваме, отнякъде изниква нашият домакин за следващите 2 часа – усмихнатият Серджо.

Серджо е от Пиза, но живее тук 5 дни от седмицата. Той е един от 32-мата трайно пребиваващи жители на Camigliano (предупредихме ви, че ще посетим най-малкото село на света). Любезно питаме за забавленията и социалния живот, които предоставя мястото... Отговорът е подобаващо италиански: “Църква и малка osteria”. Добре, че е виното, ако питате нас.

Camigliano носи името на семейство Camigli, основатели на избата и, вероятно, на самото селце. Историята на винарната, както всичко в тази страна, е вековна и можем да я проследим до ранното Средновековие. Свикнали с тези измерения за автентичност, само кимаме и следваме Серджо по предвидения маршрут.

Прекрасните гледки в Тоскана, макар и чести, не престават да предизвикват сетивата. Пред нас е новата част от избата, построена преди приблизително 7 години. Подобно на Antinori nel Chianti Classico и тя е създадена с мисъл за околната среда и минимален ефект върху пейзажа.

Старата винарна датира от времето, по което първите членове на семейство Camigli решават да се установят в околностите на Монталчино, вероятно без да подозират, че повече от 500 години по-късно винен блог от България ще има честта да се докосне до тяхното наследство (и красотата на Тоскана).

През 1957 г. избата е закупена от семейство Ghezzi, които постепенно разрастват производството, достигайки до годишен капацитет от 300 000 бутилки. От терасата с изглед към масивите Серджо ни показва част от 90-те акра лозя на Camigliano, приютили сортовете Санджовезе, Мерло, Каберне совиньон и Сира.

Навън е 36 градуса и прекалено влажно за изнежени блогъри, но входът към избата гарантира мигновеното блаженство на контролирана температура.

Три нива по-надолу научаваме, че въпреки трудното им локализиране, Camigliano са сред най-големите производители в региона сред близо 240 изби в Монталчино, както и (естествено) една от трите най-стари изби в околността.

Въпреки вековната си традиция, Камиляно разполагат с всички съвременни технически удобства, необходими за производството на качествени вина. Виждаме неръждаемата стомана,

но сме далеч по-впечатлени от огромните бъчви, в които отлежава Brunello-то.

Докато позира за мащаб, Серджо обяснява, че бъчвите са направени от славонски дъб (Славония “as in” Хърватия), който не взаимодейства толкова силно с виното, колкото френския и допринася за един по-балансиран вкус. Философията на Камиляно се гради върху стремежа виното да отразява максимално характеристиките на гроздето, от което е създадено и постоянното качество на продукцията реколта след реколта.

За качеството на вината на Камиляно не остава капчица съмнение – всички минали реколти са разпродадени до последната бутилка. Отново се сблъскваме с парадоксалните размери на износа, който избата осъществява. Повече от 90% от вината се разпространяват в САЩ, Австрия, Китай и Скандинавието. Стандартни бъчви в Камиляно се използват само за вината от Каберне и Мерло. Дъбът е френски, но отново без никакво изпичане. Simplicitá!

Загърбваме тези гиганти и се насочваме към далеч по-малки съдове с далеч по-достъпно съдържание в дегустационната, позната още като “старата изба”.

Зад “най-старата” ключалка в селото ни очаква всичко, което сме си представяли от една средновековна италианска сграда с изненадващи щрихи - ултрамодерна кухня и частна колекция от най-добрите реколти Брунело ди Монталчино. Бутилките са достоплепно потънали в многогодишен прах, а праисторически паяжини пазят от неблагонадежни пръсти. Снимаме, клатим глава и хълцаме от възхита.

Портфолиото на Камиляно се състои от едно бяло и пет червени вина, сред които Poderuccio (купаж от Санджовезе, Каберне совиньон и Мерло), Rosso di Montalcino, Brunello di Montalcino, Gualto (Brunello di Montalcino Riserva) и Chianti в допълнение към грапа и десертното Мускатело.

Дегустираме изключително свежото в този сезон Gamal – бяло вино от сорта Верментино, което според Серджо се получава много добре предвид горещите лета тук. За съжаление вина, различни от Брунело и Росо ди Монталчино, се продават трудно в този регион, тъй като всички търсят типичните представители. В брошурата на избата обаче пише, че това е вино за “happy hour”, а ние определно сме изключително “happy” да започнем с него, включително предвид ограниченото количество – едва 3000 бутилки. Следващият час определено си заслужава.

Преминаваме към подгласника на Brunello-то – Rosso di Montalcino – едно вино от Санджовезе, което моментално радва със своята младост и средно тяло. Изключително ароматно и особено подходящо за всеки ден. Според Серджо в реалния живот повечето хора в областта консумират 90% Rosso, а не по-претенциозното Brunello. Убедени сме, Серджо, но какво да очакваме от Брунелото!

Брунело ди Монталчино и досега се смята за едно от най-популярните, висококачествени и, съответно, скъпи италиански вина. Благодарение на способността му да отлежава в бутилка до над 20 години при определени реколти, Брунело ди Монталчино се е превърнало в легенда и никак не е изненадващо, че с нетърпение очаквахме да го опитаме.

Звездата на дегустацията ни, съвсем естествено, е Brunello di Montalcino, 2008 със златен медал от Decanter. Вино от 100% Санджовезе, което по закон прекарва минимум 24 месеца в онези големи бъчви, които се изтъркулиха малко по-горе, а после 2 години в неръждавейка. Резултатът? Отлично вино от най-добрите лозя с богат букет и балансирани танини, отразяващо изцяло местния тероар. Виното е с много добри оценки и по Робърт Паркър, но Серджо е в недоумение защо точките са първият въпрос на толкова много хора.

Разговорът със Серджо е изключително приятен и интригуващ. Гледната му точка е прагматична и земна и ние я споделяме. Наградите за труда му му доставят удоволствие, но обсесията с тях е нещо, което му е чуждо и бързо разбираме, че философията на Камиляно е и негова лична философия. Вината въплъщават този унисон – постоянство и качество, уловили уникалността на Монталчино. Истинска италианска класика със сериозен гръб и приятелски дух.

Напускаме избата след един от най-приятните винени турове от нашето пътуване, а в багажника щастливо подрънкват добрите ни приятели Rosso и Brunello. Камиляно бе откритие, което за пореден път доказа колко важни са хората зад виното, защото нека признаем – сред 240 изби и още толкова интерпретации на тема Brunello, личното отношение понякога е факторът от решаващо значение. Е, ние решихме!

В далечината на хълма се виждаше Castello Banfi, но взехме трудното решение да ви запознаем с по-малко познати изби и вина, които заслужават вниманието ви не по-малко от световно известните заподозрени.