0
0
0
s2smodern

От самото начало на подготовката ни за обиколка на Тоскана знаехме, че трябва да ви покажем място, предлагащо “agriturismo” (б. а. “селски туризъм“”). Агритуризмът набира все по-голяма популярност по света, но посещението на подобно място в земя, прочута с кулинарните си богатства е задължително, дори да смятате, че това не е точно вашата представа за почивка. Единственият риск, който поемате, е да срещнете невероятни хора, излъчващи спокойствие и грижещи се за земята си с огромно уважение, както и да запълните багажника на колата си догоре навръщане, защото сте се влюбили в предлаганите от тях продукти (обещавате си следващия път да носите по-малко плажни кърпи и готово). У дома запасите ви свършват бързо и се налага да си купите обикновени заместители от магазина. Внезапно осъзнавате, че прозаични продукти като мед, паста и зехтин вече нямат същия вкус. Само да можехте да се върнете във фермата и да си купите още от ИСТИНСКИТЕ неща.

Започваме нашето пътешествие от именно такова място, което не трябва да пропускате. Fattoria Poggio Alloro се намира точно в сърцето на Тоскана (между Флоренция и Сиена) и предлага невероятна гледка към Сан Джиминяно. Без изненада разбирам, че това е семеен бизнес (притежаван и управляван от семейство Фиорони), фокусиран върху биофермерството. Там съм заради виното, но използвам възможността да науча повече за всички техни продукти, тъй като съм сигурна, че няма да имам втора подобна възможност в другите винарни от списъка ни.

Разказват ми, че фермата разполага с общо 950 декара земя, 250 от които са заети с лозови масиви. Семейството се грижи също и за 3000 маслинови дръвчета (от сортовете Moraiolo, Frantoiano и Leccino) и отглежда жито, ечемик, царевица, слънчоглед и всякакви видове зеленчуци. От животинкия свят, освен зайци, кокошки, прасета и пчели, във фермата може да видите и известните крави от породата Кианина (Chianina).

Poggio Alloro разполага и с хотелска част от типа “Bed and Breakfast”, предлагаща на посетителите избор от 10 двойни стаи и 1 апартамент за до 4 души, всички от които с достъп до басейн и гледка, която те кара да се чувстваш жив.

Във фермата се занимават и с производство на шафран, като всички цветчета Crocus sativus се събират на ръка в рамките на няколко дни през ноември. Това е продукт, струвал цяло състояние в миналото и който дори в днешно време, в сравнение с други подправки, е останал изключително скъп (1 грам на цена от 24,00 евро). Колкото повече плащаш, толкова повече се вглеждаш в качеството, а тук не правят компромиси с него.

Размечтах се за всички неща, които можеш да сготвиш, ако разполагаш с тези продукти в задния си двор. Оказа се, че има лесен начин да разбера колко разнообразни реално са те. Сара Фиорони – главен готвач, сомелиер, управител на Fattoria Poggio Alloro и дъщеря на Амико Фиорини – е отговорила на този въпрос в своята отличена с награда книга със заглавие “A Family Farm in Tuscany” (б. а. “Семейна ферма в Тоскана”), която разказва за живота във фермата и съдържа всички рецепти, които може да се опитате да осъвършенствате с продукти от Poggio Alloro.

На място се преглагат и готварски курсове, така че не разчитайте на оправданието “по-лесно е да се каже, отколкото да се направи”. Докато пиша този материал осъзнавам, че не успях да опитам храната в ресторанта. Това ще остане още една причина да очаквам с нетърпение следващото ни посещения. Нямах възможността да се срещна със Сара лично, но по телефона останах с ясното чувство, че с удоволствие бих се оставила в ръцете на главен готвач със страст към устойчивото земеделие.

Fattoria Poggio Alloro има капацитет от едва 200000 бутилки вино годишно, повечето от които се продават на местния пазар и чрез доставка по домовете. Малки количества вино се изнасят за Северна Америка и Европа. Реализирането на продажби на местния пазар е рядкост за много тамошни винопроизводители, тъй като пазарът е пренаситен и с радост научавам, че винарната на Poggio Alloro се разраства с нова постройка, която трябва да бъде завършена скоро.

Виненото протфолио на Fattoria Poggio Alloro се състои от общо 10 вина в допълнение към едно Vin Santo (Вин Санто, вид десертно вино) и две много интересни грапи. Трябва да започна винената част от историята с Vernaccia di S. Gimignano D.O.C.G. “Le mandorle”. Искам да си призная, че не знаех почти нищо за сорта Вернача, а е и малко объркващо, тъй като можете да го откриете и на други места в Италия. Сара Фиорони ни обясни, че Vernaccia di San Gimignano е много различнен от останалите два вида Вернача – Vernaccia di Serrapetrona и Vernaccia di Oristano – като можете да я откриете само в обособените граници на района около Сан Джиминяно. Препоръчвам ви да опитате Вернача в повече стилове, особено ако попаднете на изба, която предлага Вернача, отлежавала в дъб дори за кратък период от време.

Fattoria Poggio Alloro предлага три стила Вернача, Bianco di Toscana I.G.T. – купаж от Требиано Тоскано, Малвазия и Шардоне, розе (I.G.T. от 50% Мерло и 50% Санджовезе) и 3 червени вина - Chianti D.O.C.G., разбира се, S. Gimignano D.O.C. Rosso “Convivio” и Rosso di Toscana I.G.T. Много малка част от продукцията отлежава във френски дъб, в това число тяхното Chianti Riserva, което ще се появи на пазара през 2015 г.

След като отговори на всички въпроси по отношение на виното, нашата домакиня продължи тура с посещение на обора. Ако има нещо леееко лицемерно у вас (такъв е случаят при мен) и никога не сте и помисляли да се обърнете към вегетарианството, но все пак не може да погледнете храната в очите и после щастливо да я изядете, вероятно тази част от обиколката може да се окаже предизвикателство за вас.

Кравите Кианина са рядка италианска порода добитък, която може да се открие само в Тоскана, Лацио и Умбрия. Те се отглеждат единствено за висококачествено им месо. Кравите са огромни, а телетата им са снежно бели и имат изненадващо сини езици. Времето, прекарано с тях приключи с това, че не можах да опитам световно известната Бистека ала Фиорентина по време на пътуването ни, независимо колко души ми бяха препоръчали непременно да се насоча към това в Тоскана. Ако нямате подобни проблеми, задължително вижте кравите. В края на краищата, това ви дава истинското усещане, че сте във ферма.

След това моята програма включваше снимки на лозята, довели ме до откритието на мултифункционалната употреба на артишока. Във Fattoria Poggio Alloro го използват (заедно с розите) като сигнал за заболявания по лозите – свежа подробност, която може да се очаква от едно истинско “агритуристическо” място.

Към края на посещението ми бе време за дегустация - момент който ми напомня, че почти съм си свършила работата и най-хубавото предстои. Нека условно да я наречем частта “опитай се да ме спреш” от блогърстването.

Дегустирахме базовата Вернача, розе 2012, което ми се стори изключително освежаващо след тура, както и S. Gimignano D.O.C. Rosso 2011.

Накрая беше време да опитаме Вин Санто... и Господи, наистина си заслужаваше! Vin Santo del Chianti D.O.C., произвеждано от Fattoria Poggio Alloro, е бленд на Требиано Тоскано, Малвазия и Сан Коломбано. Сервира се с кантучини (cantuccini) – незабравимо вкусни тоскански бишкоти с бадеми. Ритуалното им потапяне във Вин Санто и съвместната им консумация с десертното вино е едно уникално, сгряващо сърцето преживяване. Въпреки че рядко се радвам на трохи в чашата си, не можах да не се влюбя в комбинацията. Закупените за “вкъщи” количества за съжаление, обаче, приключиха много скоро след това. Не бързайте да съдите! Бутилката Вин Санто беше малка, а пакетът с кантучини – само един. Нямаха никакъв шанс. Светът би бил едно по-добро място, ако можехме да донесем по една бутилка и пакет кантучини на всички тук.

Трите години, които всяко Вин Санто трябва да отлежава по закон в дъб придава тази специфична дълбочина на вкуса, която търсите в кехлибарената напитка. Оказва се, че някои законови положения всъщност са от полза. Тъй като това беше първата винарна от нашата обиколка на Италия, не бяхме запознати с разнообразните лица на Вин Санто, но точно това Вин Санто определено ни спечели. През последвалите седмици на приключенски дегустации из страната, за които ще ви разкажем, успяхме да се уверим, че Вин Сантото на Poggio Alloro предлага и едно от най-добрите съотношения между качество и цена.

Преди да си тръгна успях да проведа кратък разговор с мениджъра, от когото научих няколко интересни факти за бизнеса. През 2007 г. Fattoria Poggio Alloro участва за пръв път в каталога Michelin като едно от 200 места за агритуризъм в Италия, включени като категория за първи път. Участието в каталога може и да е популяризирало фермата за мнозина, но семейните усилия и отношение към клиента са това, което им е спечелило друга достойна награда - Certificate of Excellence 2013 от Trip Advisor. Всички знаем колко е трудно да се угоди на хората, особено когато идват от всички части на света със своите различни очаквания и представи за ваканция. В Италия рейтингът от Trip Advisor определено е повод за гордост и рядко е 5 от 5 като в този случай.

Не ми се тръгваше, но работата ми в Poggio Alloro беше приключила. Затова реших да продължа по малкия път между хълмовете, вместо да се връщам на главния. Отклонението ми бе възнаградено с още уникални гледки към кулите на Сан Джиминяно в далечината. Силно ви препоръчвам да направите същото, ако имате път натам. В главата ми се въртеше песента на Sting “…but I swear in the days still left we'll walk in fields of gold”. Зачудих се дали не я е написал след ден, прекаран из хълмовете на Тоскана. В крайна сметка вилата му е някъде наблизо. Аз определено бях в настроение на напиша подобна песен, но всичко, което успях да ви донеса като подарък от Тоскана вместо тениска е тази статия (добре де, ще има и още).

Пътят до фермата е лесно откриваем, като най-точни обяснения може да откриете тук.

Заключението е: посетете Fattoria Poggio Alloro. Помогнете в градината или релаксирайте в басейна, но не забравяйте да се наслаждавате на гледката във всеки един момент с ясната мисъл, че това е изживяването, което се доближава най-много до истинската Тоскана.