0
0
0
s2smodern

Да, чували сте за Angelus. Обикновено те са сред избите, които предизвикват силни емоции в почитателите на виното и няма как да ви оставят безразлични, а всичко, което прави любителите емоционални, ни е безкрайно интересно.

Посещението ни в Анжелус Естейт ни накара да си припомним три неща:

  • Има изби, които мислят за бъдещето и са направени интелигентно, за да го посрещнат подобаващо;
  • Има начин да не се забравя, че търсенето определя предлагането и гмуркането в дълбокото не е препоръчително, преди да знаеш какво те очаква;
  • Желанието да се развиваш е движещата сила, предопределяща направата на наистина качествени вина.

Бяхме щастливи да чуем за това, което правят те, а не това, което другите не правят! Прекрасно е да срещнеш хора, които се определят повече с това, което харесват, отколкото с това, което не харесват, а най-хубаво е, когато това ясно си личи във вината им. Но всичко с времето си! Eто как се запознаехме от първо лице с хората и мястото, където се правят вина, които смятахме, че познаваме, но в последствие харесахме още повече... ще го наречем добавена стойност.


© Йордан Желев

Анжелус е едно от онези места, които успяват да те заредят преди още да си видял реалния им облик. Може би заради природата, може би заради слънцето, може би защото уцелихме правилния път от първия път, а това си е чист късмет.

Анжелус Естейт е разположен в меките извивки на Средна гора на няколко километра северно от Нова Загора, в близост до язовир Жребчево, който всъщност дава името на популярния бранд “Stallion” (б. a. “жребец”). Шосето е ново, поддържано и амортисьорите на колата ни пеят благодарствено.

Ето го и Анжелус. Изниква някакси внезапно вдясно – чисто нов, модерен, и обещаващ.

Заварваме го в “процес на доразработка”, но излъчващ огромен потенциал. Началната копка на винарското имение е направена едва през 2010 г., а през 2011 г. вече обработва първата си реколта на собствен терен и със смели темпове върви към завършения си външен вид.

Имаме, оказава се, голям късмет да се срещнем с една от основните движещи сили на Анжелус – Алекс Канев – който буквално ни пое от входа (N.B. входната врата се отваря навън, противно на настоятелното ви бутане) без да ни позволи и секунда скука в рамките на двучасовия ни престой в имението. В този ред на мисли, настанете се удобно, защото все още сме на прага на “рая”.

Краткият ни опознавателен разговор преминава в обиколка на избата. (Бележка към екипа: Ще трябва да си измислим по-интересна история защо сме се захванали да пишем за вино. Какво е това “...ами…”!)

How It’s Made

Производствената част на имението функционира напълно, благодарение на което много хора могат да стискат радостно любимия си “Сталиън” в ръце. Започваме от помещението за селектиране на гроздето.

Ето тук, под чуруликането на стрелкащи се лястовички, работят три линии за селектиране. Две от тях разчитат на ръчен труд, но от самото начало става ясно, че Анжелус цени високите технологии. С възхитени възгласи “еха” научаваме, че третата линия за селектиране на грозето е последно чудо на техниката – зададен профил на идеалното зърно грозде автоматично „отстрелва“ нестандартните, осигурявайки постоянно качество (иначе казано на прост език Optical Berry Sorting Vistalis). Слагаме печат “Обещано” на поканата да присъстваме на гроздобер и лично да се убедим, че такива чудеса съществуват, както и да ги заснемем за всички “неверници”.

Ферментационната на Анжелус е под земята, а позиционираните директно над ферментаторите люкове позволяват гроздето да достига до тях по гравитачен път по насочващи фунии – щадящо, бързо и с мисъл.

От друга страна, като обективно наблюдение, щаденето на финанси в проектирането и изграждането на Анжелус не е силно застъпено.

Продължаваме към самата ферментационна като по пътя спираме за малко в лабораторията. “Сърцето” на Анжелус ври и кипи, което е търсен страничен ефект от хубавото вино.

Поглед отгоре към ферментационната на ангелите. Повтаряме ли се с това “модерно”?

Ферментация в цифри и картинки

Съдовете (общо 88) в Анжелус са с малък обем за по-добър контрол върху процеса и, естествено, разполагат с термоизолация, самостоятелно електронно подаване на температурата и всички екстри за модела. Съдовете за бяла ферментация са 8-тонни, пак “top-notch”, а единственият 30-тонен съд се използва за купажиране.

Най-интересни ни бяха 15-те дъбови френски каци Boutes - гордостта на Анжелус, които разгледахме от възможно най-близо.

Оборудването е BUCHER Vaslin и, освен че е френско, може да се похвали и с уникалност за България. За пример и удоволствие на запалените по технологията - преса без еквивалент у нас, с балон с инертен газ (азот), който позволява запазване свежестта на сока на белите вина без никакво окисляване.

За лозето

Няма как да не разкажем и малко за суровината, а после продължаваме с разходката...

В Анжелус се създава вино с мисъл за бъдещето, което няма как да не споменем. Избата разполага с 25-30% по-голям капацитет от използваемия в момента. Засадени са само част от земите на имението, а процесът е плавен и разумен като обемите се повишават равномерно спрямо търсенето на пазара. Ако търсенето и способността да се поддържа качество позволят, е възможно разширяване на масивите с 250-300 декара.

Анжелус Естейт разполага с два отдалечени един от друг масива – един в близост до имението и друг, достигащ до язовирната стена на Жребчево. Лозята (общо 1 065 декара), и в частност червените сортове, са засадени през 2007 г, а белите – през 2008 г. Сортовият състав се състои от 5 червени (Каберне совиньон, Мерло, Сира, Каберне фран и Пти вердо) и 4 бели (Шардоне, Вионие, Совиньон блан, Траминер) сорта (70% червени и 30% бели). /

Гъстота на засаждане: 500 лози на декар.

Производствен обем за 2012 г.: 165 000 бутилки.

Други бързи бележки за разбирачи: разнообразен тероар, благоприятен микроклимат, канелено-горски и песъчливо-глинесто-каменисти почви с доста разнообразен профил на 30 и 60 см под земята.

Лозята се обработват ръчно, не се използват хербициди, а само превантивни контактни пръскания, които не навлизат в сокодвижението.

Гроздоберът в Анежлус е дълъг и трае от 20 август до началото на ноември (за Каберне совиньон). Все ще успеем да се вместим в програмата им.

Избата

Следвайки логичното развитие на нещата и впечатлени, на подскоци се придвижваме към дегустационната. Всичко тук би паснало дори на вкуса на президента – прозрачно, ясно и без увъртания.

Това е любимата ни мивка. Врътваш кранчето наляво – White Stallion, врътваш го надясно – Stallion Classic. Истински Hi-tech теч с естетическа стойност.

В сериозната част на обиколката виждаме помещенията, в които отлежава виното на Анжелус. Подобно на останалото оборудване, бъчвите са (Oui!) изцяло френски дъб и се използват само за 1 до максимум 2 пълнения. Бъчвите със “златните пръстени” на преден план са ограничена серия с още по-фини пори на дъба и се използват за най-класните вина на избата.

Анжелус не бързат да постигнат максималния си капацитет. Въпреки богоугодното си име, от избата уважават “главния агроном там горе” и осъзнават предизвикателството всяка година да излизат на глава с природата. Желанието им е да открият възможностите и потенциала на тероара и да “експериментират като го преоткриват всяка година”. Това помещение чака да бъде запълнено с бъдещи реколти, когато и ако му дойде времето. Оставаме с шестото чувство, че Агрономът ще бъде благосклонен.

На провокативния въпрос лесно ли се прави добро вино с много пари, Алекс Канев коментира: “Когато избата е направена без да се щадят средства, това е предпоставка, но не и гаранция за направата на добро вино. Същото е и с доброто грозде, например. Вариантите са два - може да стане хубаво вино, но може да стане и лошо вино. От лошо грозде, обаче, няма как да направиш хубаво вино, какъвто и да си. Парите могат да са похарчени разумно или да те спъват, ако нещата не са обмислени, дори и само чисто технологично.”

В Анжелус Естейт цикълът на производство е затворен, без пропуски и пунктир. Видяхме и бутилиращата линия, и жените, които запечатват бутилките с бял и черен восък на ръка, с изключителна точност.

Тук е по-хубаво от небесните селения, пък и можеш да се върнеш, за да разкажеш… Особено, ако си прекарал един чудесен винен уикенд в хотелската част на Анжелус.

Уважаваме места, които предлагат условия за отдих след тежка дегустация. През 2014 г. Анжелус Естейт може да зарадва най-послушните с четири апартамента и опция за винен туризъм с 360-градусова панорама към Стара планина и Средна гора.

Добавете един ресторант, съвременни удобства, хубаво вино и изключете мобилните телефони. Става, а?

Приключваме обходния тур, но най-интригуващият разговор тепърва започва. Сипете си още малко...

Вино

Кой не знае за Stallion, кой не би разпознал жребецът, препускащ в сърцата на толкова любители на виното? Сталиън е една от онези невероятно добри комбинации, в които всички елементи пасват на мястото си без усилие - от стилния етикет-символ на Анжелус, дело на The Labelmaker, през качествените, разпознаваеми вина, до ясната визия за бъдещето и философията на избата.

В краткото си съществуване Анжелус не престава да се развива. Тази година избата добавя към портфолиото си две нови вина – розе и Траминер. Така можете да се наслаждавате на вината на избата по-често и с по-непретенциозно меню. Държим под око и една лимитирана (2 800 бутилки) серия от високия клас, която очaква своето светско представяне – Gold Stallion.

Gold Stallion е единственото вино, съзрявало 18 месеца в специални дъбови бъчви, селекция от най-доброто грозде на най-добрите лотове. Виното ще се продава директно от избата, основно на колекционери, а съвсем малки количества ще бъдат пуснати в определени специализирани магазини и ресторанти.

Дори и да не успеете да опитате Gold Stallion, всички “жребци” на Анжелус са расови. Екипът е особено доволен от резултата при червените вина от реколта 2012. Алекс Канев отбелязва, че това е „най-доброто, което сме правили досега, макар и в кратката си история. Вината ще имат мощ и заряд, но в същото време ще бъдат по-елегантни и хармонични, по-меки като усещане.“


© Йордан Желев

Нашите впечатления от вината са, че едновременно изискват и създават специална атмосфера. Търпят развитие в бутилките си, стига да имаш търпение да ги оставиш там достатъчно дълго, и те изненадват с нещо всеки път. Независимо какво мислим ние, международните награди на Angelus Estate са повод за гордост за всички нас.


© Йордан Желев

Повелителят на жребците

Разказът няма да е пълноценен без да споделим добрите си впечатления от нашия домакин. Алекс Канев бе изключително гостоприемен, предразполагащ и ерудиран събеседник, на когото дължим този задълбочен разказ за Анжелус Естейт.

На по чаша Траминер дискутирахме с него ситуацията в България, без да се учудваме от мнението му, че липсва държавна подкрепа за индустрията. Затвърдихме впечатленията си, че винената култура в страната расте и все повече български изби са на световно ниво. Зарадвахме се на позицията му за обединение на българските винопроизводители. Говорихме за потенциала пред българските вина на американския пазар, българските сортове, хората, с които се разбираш, без дори да си се виждал и бизнес уменията на българските винари.

Don’t stop me (now)… I’m having a good time

Пет страници по-късно осъзнаваме, че този материал все пак трябва да приключи някъде тук. Оставаме с впечатление, че най-доброто за Angelus Estate предстои.

От време на време човек се сблъсква с нещо, някого, някъде, което го кара да иска да даде най-доброто от себе си в замяна на това, което е получил. Това е нашата история с Анжелус.