0
0
0
s2smodern

Сливен.

Февруари, 2013.

11:11 ч.

Еносиасти. Петър Георгиев. Rossˑidi. Черно на бяло.

Решихме да ви представим Rossidi малко по-оригинално (по нашите разбирания), защото те определено са различни, изграждат свой стил и не се страхуват да експериментират. Освен това си личи, че истински се забавляват, докато правят вино и съвсем осъзнато си позволяват някои широко непопулярни неща. Няма как да не ги забележиш.

Бяхме си обещали да разберем кой стои зад Rossˑidi (Росиди) още щом ни спечелиха с първата тяхна бутилка, която си купихме – пино ноар 2009. Оттогава избата не е спряла да върви напред и ние сме щастливи, че успяхме да ги посетим в много интересен момент от развитието на вината от реколта 2012 и да опитаме нещата „от кухнята“ в непринудената компания на Петър Георгиев – част от младия екип на избата.

Та, как се казваше... “всичко започва на лозето”. Е, приказката за Росиди започва от лозовите им масиви в с. Николаево (на около 10 км. южно от Сливен). Лозето, от което се правят вината им, е с площ 400 декара, като обработваното количество грозде в Росиди е продукт от приблизително 70 декара. Останалото грозде се продава извън избата. В рамките на тези 70 декара екипът сам контролира добива, брането на гроздето и всички останали процеси. Сортовете, които отглеждат, включват шардоне, гевюрцтраминер, пино ноар, мерло, кеберне совиньон и сира. В момента нямат български сортове, но искат скоро да започнат да работят с рубин, отново в изцяло контролирано от тях лозе.

Rossidi не са средностатистическа бутикова изба. Всъщност, при тях няма нищо средностатистическо. Те са микропроизводство, а екипът на избата се състои от Петър Георгиев и Едуард Куриян. Сами си правят етикетите, лепят ги собственоръчно и неизбежно правят лимитирани серии вина, които са впечатляващи по наши субективни оценки – не ни се доверявайте, а ги опитайте сами... може да се окажат „вашите вина“. По думите на Петър Георгиев, това е и целта на Росиди. За тях „крайният клиент е най-голямото мерило за качество“. Ако желаете да ги посетите, определено им се обадете предварително. Гарантирано ще ви обърнат внимание, като си поговорят с вас за вино и ви позволят да дегустирате всичко ново и интересно.

В Rossidi работят изцяло с френски дъб. През 2012 разполагат с 18 бъчви, като за тази година са купили и нови 300-литрови. На по-късен етап се обмислят и 500-литрови такива, за да се избегне силният ефект на дъба върху вината. Според Петър Георгиев в Росиди се опитват да правят “по-елегантни вина, които не са толкова експанзивни като стил“.

Самата изба се намира в град Сливен и има две основни помещения - едно със съдовете и машините за обработка и друго, в което се намират бъчвите - точно зад ето тази брандирана врата:

Интересът ни веднага бе привлечен от бетоновия съд, наречен гальовно и по очевидни причини „яйцето“ (долу в дъното).

Освен атрактивен външен вид, яйцето има и реална приложимост. В избата го използват за шардоне, но за съжаление в момента на нашето посещение беше празно. Подписите върху съда са на всички, които са работили там – много свеж почерк, който автоматично прави посещението в избата уникално. Трудно беше, но успяхме да не се поддадем на импулса да се снимаме с него като японски туристи.

Докато се разхождахме между съдовете, обаче, останахме с впечатление, че не само яйцето има своя собствена индивидуалност. Почти всеки съд беше с различно съдържание. Дори продукцията от един и същи сорт в различните ферментатори се различаваше по начина си на обработка. Така например гевюрцтраминерът бе разделен на три количества - един без дрожди и два с два различни щама и над 50% дива ферментация. Това дава голям брой опции при крайния бленд, усъвършенстван от екипа с много дегустации.

Към безкрайните изненади се числи и очакваната специална, лимитирана серия от 400 бутилки гевюрцтраминер с повече захари. Ще го познаете по изцяло черния етикет. Докато бяхме на темата за гевюрцтраминера, Петър Георгиев обясни, че предпочитат да оставят ароматните сортове възможно най-дълго на лозето, а ние леко разсеяно си мислехме как да се "абонираме" за по каса вино, когато са готови.

Порадвахме се и на мини-лабораторията на микропроизводството…

Макар и в умалени мащаби, в Rossidi имат всичко необходимо, за да правят запомнящо се вино. Хубаво бе, че си водихме записки, защото дегустирахме почти всичко в избата. От реколта 2012 опитахме два гевюрцтраминера, шардоне, пино ноар и мерло. Рано е да се каже какъв ще е финалният бленд, но нямаме търпение да ги видим в бутилка. Реколта 2012 ще започне да излиза на пазара поетапно, като вината на Rossidi ще можете да откриете във Vinello (Винело).

Росиди определено не вървят по утъпкани пътеки. Иновацията и експериментът са ключови фактори за уникалната продукция на избата:

„Много хора ни казват, че не е правилно, но ние правим спонтанна ябълчено-млечнокисела ферментация (вторичната ферментация) и не слагаме бактерии. Обикновено се слагат селектирани бактерии, както и дрождите и те изкарват процеса докрай. Ние оставяме всичко това на бактериите в самото вино. Заради това понякога имаме повече главоболия, но това е нашата преценка. Миналата година направихме нещата така и тази ще бъдат също така. Ще имаме и бъчви, в които няма да има нищо слагано. Експеримент. Да видим как реагират лозята и как се държат, ако не добавяме нищо. Това ни помага и да преценим какви да бъдат добивите, колко да бъдат пръсканията и кога да берем.“

Ние нямаме съвети по отношение на „ябълчено-млечнокисела ферментация“, но можем да кажем, че ни допадна отношението им към работата им с виното. Опитахме се да разберем как може нещата им да се получават толкова добре и все още да е трудно да се сдобиеш с бутилка. Попитахме ги и какво може да се очаква от вината им тази година.

„Типично за нас е, че киселините в червените ни вина са по-високи и това ни допада, няма да бягаме от този стил. Не се стремим към количества преди да имаме пазар. Искаме да направим обратното. Хората да започват да познават избата и да я търсят. Тогава можем да разширим производството. Има начин и да се правят по-големи количества с този екип при добра организация. За нас най-ценното е хората да могат да разпознават нашия стил. Тъй като разчитаме изцяло на наши лозя, не купуваме гроздето според годината от различни места – каквото е на лозето – това е. Отново наш избор и предизвикателство.“

За финал попитахме какъв интерес има избата към международни участия. За радост Росиди действително са носители на “благата вест” за хубавото българско вино зад граница, както ни разказа Петър Георгиев:

„Бяхме в Merano Wine Festival в Северна Италия, където участието е според класация на изпратените за оценка вина. Тези, получили над 86 точки на дегустациите, се класират, като имаш право да участваш освен с класиралите се вина, така и с още едно, допълнително вино по твой избор. Ние се класирахме с пиното и мерлото и, тъй като не бяхме изпращали от шардонето в началото, защото не беше готово, изложихме и него. Интересът към него е бил много голям. Иначе шардонето и гевюрцтраминерът се продават и в Лондон. Възнамеряваме да изпратим вина и за Декантер през май.“

Звучи добре, а според нас на практика е още по-хубаво, защото с международните си участия избите успяват да излязат от затворения кръг на фиксираните конкурси и оценяващи специалисти на местно ниво. Това дава различна гледна точка за работата им и постигнатите резултати, която в този случай е положителна.

В края на посещението Петър Георгиев ни попита какво желаем да дегустираме от реколта 2011. Изискваше нечовешки усилия от наша страна да не кажем „всичко, моля, носим си тирбушон и можем да помагаме“. В крайна сметка се спряхме на сира.

Истината е, че усещането да отвориш бутилка, като знаеш, че подобни на нея има още само 399, 799 или 1999… е част от очарованието и „wow“-ефекта на вината на Rossidi. Той ни предизвиква да се насладим на всяка глътка и да се замислим за това с колко малко време разполагаме. Добре де, признаваме, че определено може да ви наведе и на други мисли… като например броя хора около вас, които си заслужават или пътите, когато сте плакали от щастие. Всъщност, в живота си всички работим с лимитирани серии… от приятелства, радостни моменти… . Наслаждавайте им се, когато ги има.