0
0
0
s2smodern

Кой не знае Братя Минкови, кой не е чувал за тях?! Ако не друго, всеки се е сблъсквал (тази ли е най-подходящата дума?) със закръгления чичко, възседнал колело от края на 19 век, върху етикетите на най-разпространената серия на избата – CYCLE. В Еносиасти със завиден количествен успех сме тествали всички “едно-, дву-, три- и четриколки” (CYCLE, biCYCLE, triCYCLE, fourCYCLE) излязли изпод ръцете на Братята. Наскоро дегустирахме серията “От Избата” и “Oak Tree”, а накрая запечатахме хубавите спомени със десертното “Season of Memories”.

Самата изба държи на над 130-годишната си история, в хода на която (с определени прекъсвания) е акумулирано обширното им винено ноу-хау. И, ако може да се каже по-маркетингово, “since 1875” Братя Минкови са се посветили на създаването на атрактивни, разнообразни и, смеем да твърдим, качествени вина. Това е тяхната отличителна история, а ние знаем, че всяка изба има нужда от такава, както и по възможност добра препратка към миналото, показваща традиции и приемственост.

Но нека се върнем в настоящето. Като част от живия ни интерес към винения туризъм в България и плана ни да посетим големите и отворени за посетители изби, съвсем наскоро си грабнахме багажчето, кучето и хайде към Братя Минкови. Както често ви съветваме, първо се обадихме, за да се уверим, че може да се включим в програмата на избата (знаете, определени дестинации винаги за “заети”). “Можело”, казаха. Ами, добре!

Винарска изба “Братя Минкови” се намира на удобно място по пътя за южното ни Черно море, съвсем близо до с. Венец в област Карнобат (на около 360 км от София). Избата се вижда от самия път, тъй като е разположена на възвишение (ако идвате от София, оглеждайте се вляво). Потриваме доволно ръчички при вида на добре поддържан комплекс в, поне отдалече, предпочитания от винения туризъм в България “необитов” стил.

Част от масивите ни съпровождат по пътя към абсолютно празния паркинг.

А пред нас, за повече драматизъм, се простира майката-кърмилница на любимата ни култура - Тракийската низина.

Ето тази незаангажиращо-приятна сграда може да очаквате отблизо.

Устремяваме се към входа - кои смело, кои по-плахо поради липсата на признаци на живот. Посрещнати сме от “човек от персонала” (?), който се интересува дали имаме предварителна уговорка.

“О, да!”

Вътре разбираме, че към избата все пак е замислена и малка хотелска част (около 8 стаи, ако не ни лъже паметта), която е в процес на доизграждане. Фоайето, което видяхме, продължава да очарова с вкус и семпла, но стилна атмосфера.

Взели сме си връхни дрехи въпреки двайсетте и кусур градуса навън, очаквайки да видим истинската “изба”, тази, която братя Минкови са изкопали сами с две лопати през 1875 г. Така и не ни се налага да ги използваме. Комплексът разполага с нещо като винен бар/магазин, където обикновено се посрещат гости и се извършват дегустации.

Мястото е много приятно. Стените са заети с рафтове – уютен дом за всички предлагани от избата вина.

Всички вина са продават на цени на избата. В “бара” ни посреща мила жена, която очевидно не е нито технолог, нито енолог, но пък има голямо желание да бъде от полза и да отговори на всичките ни въпроси.

Питаме кога ще отвори хотелската част, но тя дава уклончива информация, което леко ни натъжава. Вече си представяхме безметежни винени уикенди на масичките на широката веранда…

А! Ето го и прословутото колело. Но без колоездача. Предполагаме, че е отишъл да полегне след тежка дегустация, съдейки по всички кашони отпред.

Разбираме, обаче, че с предварителна заявка можем да организираме групови дегустации в компанията на технолога на избата и кетъринг по желание. Е, пиенето и яденето никога не са за пренебрегване, питайте нашата фокус група.

Суетим се покрай добре заредените стелажи и се опитваме да се въздържаме от импулсивни покупки, доколкото еносиазмът ни позволява. Взимаме „само“ 4 вина, а си бяхме обещали „само“ да разгледаме:

Sauvignon Blanc (Совиньон блан), Cycle, 2010
Pinot Noir (Пино ноар), “От Избата”, 2009
Merlot & Pinot Noir (Мерло и Пино ноар), BiCYCLE, 2010
• и закъде без награденото на тазгодишния BIWC - Season of Memories, Gewürztraminer (Гевюрцтраминер), 2009 (и без това може да се купи едва ли не само оттук).

На тръгване не пропускаме да запечатаме всички медали, спечелени от продукцията на избата и си мислим, че някои неща не са случайни.

Щастливо прегръщаме кашончето с покупки и с едно леко завъртане на петички се изнизваме от “избата”. Довиждане, братя, довиждане, Минкови! Пожелаваме ви да впрегнете същите усилия в доизграждането на хотелската част като тези, които използвате да радвате небцата ни. Нашите куфарчета винаги ще бъдат стегнати за вас.

На изхода на отбивката с махащ жест ни спира едно Ауди. Питат: “Има ли какво да се види?”. Отговаряме утвърдително, а багажникът ни подрънква радостно на стъкло от толкова гледане…