0
0
0
s2smodern

Видяхме се с г-жа Неда Проданова на една дегустация в Casavino преди няколко седмици. Бяхме изкарали нейн курс по дегустация и останахме приятно изненадани, че се съгласи да се чуем, за да ни даде интервю. Събрахме смелост, обадихме се и съвсем скоро се срещнахме в уютен столичен бар. Знаехме какво да очакваме от нея: професионализъм, информираност и елегантност, но получихме много повече. На себе си пожелаваме да имаме нейното излъчване, когато пораснем, а на вас – приятно четене!

Здравейте! Благодарим Ви, че отделихте от времето си за това интервю!

Виното за Вас е...

На първо място професия, а в последните 12-13 години е и удоволствие, защото в предишните години, когато съм работела в производството, заемах много трудни позиции и това ми костваше много нерви и здраве. Включително на моменти съм се чудела как съм избрала тази професия и как е станало така. В последните 12-13 години, откакто се занимавам с дегустации и с консултации на тема вина, също така и с преподавателска работа, курсовете по дегустация и култура на виното, вече е и удоволствие.

Каква искахте да станете като дете?

Исках да стана архитект! (смее се) Много добре рисувах като дете. За съжаление това е една изоставена от мен дейност.

А как решихте да станете енолог?

Баща ми настояваше... (тук само ние се смеем изненадано). Той беше професор по медицина, но имал контакт по време на специализацията си в Страсбург с дама, която е била дегустатор и ми беше казал „Това е професията за теб! Много елегантна професия...“ и ето, последните 12-13 години се занимавам с това.

Разкажете ни по-подробно за Вашата професия. Какво точно работи един енолог?

Моята професия е доста трудна. Не мога да кажа, че е мъжка, защото в днешно време много жени се захващат с отговорна и трудна работа. Това е една дейност, която изисква добра теоретична подготовка, внимателно набиране на опит по време на производствената практика и нещо много важно – контакт с хората, с които се работи. Обикновено енологът, работейки в производството, разполага с персонал, който трябва да изпълнява неговите разпореждания. Колкото по-добре подготвен е той, а това веднага се усеща от персонала, и колкото по-взискателен е, толкова по-добре всички си изпълняват дейностите. Общо взето, в производството на вината, може би като във всички останали дейности, не бива да се подценяват и най-малките подробности, защото в някои сличаи те имат пагубно влияние върху качествата на вината.

Имате ли пристрастия към определен сорт вино?

Да, имам пристрастия към определени сортове. При белите сортове това определено е сортът Совиньон блан, а при червените сортове, поне в последните няколко години, към Пино ноар. Откакто се запознах в по-голяма дълбочина със сорта Пино ноар, намирам, че това е един изключително елегантен сорт и вината наистина ми доставят удоволствие, особено когато са съчетани с правилната храна.

Често ни питат... Стар свят или Нов свят? Кои са предимствата на вината от Новия и кои на тези от Стария?

Този въпрос някакси отпадна през последните години; той беше много актуален през 90-те. Сега всъщност нещата са доста смесени и в страните от Стария свят се произвеждат вина, които имат характер Нов свят, тъй като тези вина са ефектни и лесно разпознаваеми. В Новия свят не бих казала, че се произвеждат вина в стил Стар свят, защото климатичните условия там не позволяват това. Ако трябва да кажа какво е Нов свят, за мен вината в чиста форма от Новия свят са тези, които произхождат от Австралия, Чили и Напа Валей, Калифорния. В останалите страни, макар и извън нашия континент, вината нямат толкова подчертан характер Нов свят, като това, разбира се, зависи и от приложената технология. Предимствата на вината от Новия свят са, както споменах, че те са по-лесно разпознаваеми, по-сочни, по-плътни... бих казала и по-елементарни, тъй като в тях бързо се откриват ароматите, докато едни добри вина в стил Стар свят са по-сложни като ароматна характеристика и не винаги добре разбрани от хората, които по принцип обичат вина.

Най-доброто вино, което опитахте последно?

Ще се въздържа да го кажа (смее се).

Вие сте автор на „Дегустацията, или как да опознаем виното“. Кое е най-важното, което трябва да знаят читателите на Еносиасти за дегустацията?

Аз съм се постарала да напиша по малко от всичко в книгата, така че хората, които се интересуват от вино, да добият представа за това как се правят вината, от какви сортове се произвеждат те, какво представлява ароматният комплекс на вината, а също така и как се провежда дегустацията и по какъв начин трябва да се подхожда към това. Бих казала, обаче, че човек не може да се научи да дегустира, ако няма елементарна подготовка, базово обучение, което да даде основа и да покаже как се подхожда при определянето на качествените показатели на вината.

А къде могат да намерят книгата?

Засега книгата я има в ограничени екземпляри в Casavino.

Към какво трябва да се стремят българските изби, за да бъдат конкурентни на световния пазар?

Най-общо казано - към високо качество на вината. Това, обаче, е едно много широко понятие... „високо качество на вината“. По-трудното е винарските изби да се постараят да произвеждат вина със собствен облик, тоест вината да бъдат типични за избата, която ги произвежда, тъй като там е отразен почеркът на приложената технология, а също така и на района, в който работи избата, което е от изключително голяма важност за качествата, които могат да развият вината.

Какво Ви носи работата?

Работата ми носи удоволствие тогава, когато резултатите от тази работа се оценяват позитивно не само от почитателите на виното и консуматорите, но и от колегиалния кръг. Това е едно удовлетворение за мен, а също така, както всяка работа ми носи и пари (усмихва се). Това не може да се зачеркне в никакъв случай, защото е важно.

А какво Ви отнема?

На тази възраст не ми отнема много неща. Всъщност не ми отнема нищо, защото аз се опитвам да работя умерено и да не се натоварвам прекалено много, нямам нужда от това.

Най-важните неща, които сте научила от сегашната си работа?

Да не се подминават подробностите, свързани с изпълнение на работата и нещо много важно според мен – да има систематичност, последователност и винаги да се знае, че има нещо по-добро, което може да се постигне. Никога не е направено всичко, за да е достатъчно и всичко търпи някаква еволюция.

Няма вино с оценка 100?

Е, има и вина с оценка 100, но и това в известен смисъл е относително. Истината според мен е, че едно вино никога не може да получи оценка 100 от всички. Ако е перфектно, то може би ще бъде много скъпо... или няма да го има на пазара.

Тоест, предпочитате рейтинги, в които цената е взета предвид и е включена в оценката?

Задължително цената трябва по някакъв начин да е отражение на достойнствата на виното.

Как си почивате?

Спя... (всички се смеем). Много добре спя.

Kоя е предпочитаната от Вас дестинация за винен туризъм, ако трябваше да заминете днес, без да е свързано с работата?

От всички страни, които съм посещавала, досега имам желание да се връщам отново и отново в Испания, в Източна Франция и Тоскана. Не мога да кажа, че имам една любима дестинация, но според мен тези дестинации са невероятни. Там човек се докосва освен до автентичните вина за районите и до другите страни на едно пътуване: до архитектура, природата и природните дадености, кухня... гастрономията, което е изключително важно за мен и е една много интересна тема.

Какво мислите за винения туризъм в България?

Позитивна съм, а и голяма част от винарските изби вече имат какво да покажат. Те имат обособени малки изби, тип “шато”, които са интересни за посещение, разположени са в красиви местности и са построени на подходящи места. Все още обаче, виненият туризъм не е създаден в истинския смисъл на думата и не е организиран. Тези изби не са обединени. Има и нещо друго, в страни като Испания винените традиции не са прекъсвани значително от политически събития. Когато една традиция е прекъсвана в продължение на няколко десетилетия, както в България, малките изби и характерът на вината от тези изби, виненият туризъм, местата за лозовите насаждения и изобщо всичко, което се свързва с красотата и удоволствието от това, което се нарича винен туризъм, се създават по-трудно.

следва Част 2