Удоволствие е да ви представя колега винен писател – Хилари Зио. Тя също така е търговец на вино, консултант и… ами, винен човек, с когото е изключително приятно да се общува. Споделихме бутилка вино, дюнери и разходка из магическа София, последвана от няколко коктейла. Така че, въпреки всичките ми усилия да й докарам болки в стомаха, мисля, че посещението й тук все пак мина добре. Също така смятам, че пътуването й до България я е превърнало в заклет доживотен посланик на българските вина, особено след като прочетох впечатленията й в нейния бюлетин Unfiltered, за който силно ви препоръчвам да се абонирате. Нека ви разкажа тази нефилтрирана история, която започна в едно хотелско лоби поради липсата на по-добър сборен пункт след полета на Хилари.

Радвам се да се запознаем тук, в България. Каква е целта на посещението ти – бизнес или удоволствие?

И двете! Имам късмета да работя във винената индустрия и това за мен винаги е удоволствие. Била съм на много места в Западна Европа, но никога не съм пътувала на изток от Прага. За мен това е нещо ново. Ще посетим няколко български изби, за да дегустираме вината им.

Разкажи ни за себе си?

Работя във винената индустрия от девет години. Съпругът ми ме запали. Когато се запознахме, той ми каза, че баща му е уайнмейкър в Сонома, Калифорния. Смятах, че това е страхотно, но бях само на 21 и не знаех нищо за виното. Посетихме избата и той ме запозна със семейството си, включително със сестра си, която в момента също е уайнмейкър. Залепих се за нея, слушайки какво разказваше тя за вината, как човек ги дегустира и всички други откачени неща, свързани с виното. Беше ми изключително интересно. По онова време не можех да се преместя в Калифорния, но моят тогавашен приятел и настоящ съпруг искаше да живеем в Ню Йорк. Направихме го и тъй като аз съм отраснала в Колорадо, за мен беше огромна промяна.

По това време започнах да работя във винената индустрия и изкарах редица стажове, сертифицирах се като сомелиер, което ми костваше много усилия след колежа. Отне ми две години на интензивно обучение и практика. Работих в ресторант под наставленията на Мастър Сомелиер Лора Маник. Беше невероятно! Тя ме нае заради сертификата ми, не заради опита ми – никога не бях работила в ресторант. Ресторантите в Ню Йорк обаче, са отворени до много късно – до 2.00 или 3.00 ч. през нощта. Прибирах се вкъщи към 4.00 ч. и виждах съпруга си само заспал. Така реших да се насоча към търговията.

Работих като консултант в New York Vintners в Трайбека. Отговарях за продажбите и водех винени курсове. Накрая имах по 7 класа седмично, събота и неделя включително… След три години реших, че искам нещо повече. Реших да работя за дистрибутор, за да мога да вляза в ресторантите и магазините, да разкривам подробности, да говоря за почви, подрегиони и лозя. Харесваше ми много и все още щях да се занимавам с това, ако не беше самият Ню Йорк и метрото му. Работата е тежка предвид климата и необходимостта да носиш всичкото това вино по влакове, по стълби, в Бруклин, в Куинс – тежеше ми чисто физически, получих дискова херния и разкъсване на раменните мускули. Налагаше ми се да измисля нещо друго. А това е трудно. Когато си нов в бизнеса, всички тези акаунти няма да купуват от теб, дори да имаш отлично портфолио, защото вече имат изградени отношения. Влизаш например в някой ресторант и направо ти казват: “Не става, аз ходя на почивка с моите търговски представители. Те са най-добрите ми приятели!”. В крайна сметка реших да си направя собствена консултантска фирма.

Това момент на смелост ли беше и трудно ли ти беше да работиш сама?

Изминаха две години, през които спечелих, но и изгубих клиенти. Трудно е, през цялото време ти трябва определен брой клиенти. Разбрах също така, че работата донякъде е сезонна, защото празниците са много натоварени във винената индустрия и хората се нуждаят от промоции. Това важи и за лятото, което е сезонът на розето. Помагам на ресторанти да формират винените си листи, обучавам търговци лично и онлайн, работя много със социалните медии за различни брандове, особено в търговията на дребно, пиша също така. Не ми липсва 75-часовата работна седмица. Това ми позволява да съм по-креативна, пък и най-после успях да се преместя в северната част на щата Ню Йорк. Обичам да пиша! Всъщност, даже написах кратко ръководство за работата във винената индустрия.

Поздравления за книгата ти “The Unfiltered Guide to Working in Wine”! Вече разбирам как си стигнала до тази идея, съдейки по опита ти. Моля те, разкажи ни повече за нея.

По едно време започнах да получавам много съобщения в Instagram и Facebook от различни хора, които ми пишеха “Хей, искам да работя във винената индустрия. Откъде да започна?”. Захващах се да им разказвам историята си и си разменяхме много дълга кореспонденция. “Харесва ли ти да работиш вечер? Би ли ти допаднало да работиш в магазин?” От отговорите, които получавах, разбрах, че всички сме различни и ми трябваше нещо, към което да ги насочвам за повече информация... нещо като книга. Съществуват книги, разглеждащи работата на лозето, но не и неща като създаване на винени листи, дистрибуция в градски условия, в които не разполагаш с кола... Така че просто седнах и я написах. Отне ми няколко месеца. Нямах издателство за гърба си и реших сама да се справя. Получи се веднага. Книгата се разпространява в Amazon и Barnes & Noble като повечето от продажбите са дигитални. Организирах си кратък тур в седем града и беше забавно. Обичам да казвам, че книгата е “еднодневно четиво”. Съпругът ми засне корицата.

Случайно това на корицата да е чаша с оранжево вино?

Ти си първият човек, който ми задава този въпрос. Майка ми каза “Това е странно. Защо би го направила?”, но аз обичам оранжево вино и то се връзва със заглавието “unfiltered” (“нефилтрирано”, б. а.), защото много оранжеви вина са нефилтрирани. На снимката обаче, това не е оранжево вино в действителност. В чашата има микс от уиски и Совиньон блан (смее се). Мисля, че хваща окото. Защо това момиче говори за вино, след като дори няма чаша с вино на корицата? Толкова много хора не знаят какво е оранжево вино. Затова го исках, вместо, например, чаша с червено вино.

Публикуването на книга промени ли начина, по който индустрията гледа на теб? Това постижение, което може да изстреля кариерата ти нагоре ли е?

О, не (усмихва се), книгата не е с цел печалба. Тя трябва да е в помощ на хората. Имам няколко идеи за други книги, но засега не гледам в тази посока.

В книгата ти разглеждаш различни кариерни сценарии в ресторанти, търговски обекти, винарни и категория “Други”, в която включваш писане, блогване (отделно), социални медии за вино, винени приложения, професионални дегустации и бранд посланичество. В повечето случаи изглежда, че хората преминават по различни кариерни пътища. Кои са на-интересните такива, на които си попадала?

Повечето хора започват в ресторанти и за мен това е най-добрият вариант, защото така опитваш много вина а всяка вечер. Ако работиш в ресторант, който не се интересува от обучението ти и не предвижда дегустация на вината преди поднасянето им на гостите, тогава си губиш времето. Работата ми в Corkbuzz беше най-доброто ми решение досега, тъй като Лора Маник ни караше да дегустираме всяка бутилка, преди да бъде поднесена и имахме наистина интензивно обучение.

Какви са впечатленията ти от българските вина до момента?

Марин [Атанасов] ми изпрати кашон със селекция от различни вина, за което съм му много благодарна, но не можех да повярвам, че толкова голяма част от приятелите ми никога е бяха опитвали българско вино. Не, не, не, не! Дори приятелите, които притежават магазини за вино – всички те опитни професионалисти – не бяха опитвали. Това ме накара да дегустирам с още по-голям хъс – едно от вина ми напомни Лангедок, друго – Северна Италия. За мен българското вино има естествен вкус, а аз съм много чувствителна към добавените химикали. Бях силно впечатлена и се заех да науча повече за историята. Намерих старите си учебници от WSET и се запитах “Къде е България?” Открих един параграф за лозята и традициите във винопроизводството. След това разговарях със Стетсън Робинс от Blue Danube Wine, който отговаря за Унгария, Хърватска и региона. Най-после човек, който да знае за какво говоря! Той сподели, че според него определено се наблюдава тенденция. В момента ресторантите в Ню Йорк предлагам повече източноевропейски вина от всякога.

Имах възможността да прочета копие от “The Unfiltered Guide to Working in Wine” с личен автограф от Хилари и смятам, че ако започваш кариера във винената индустрия, книгата определено може да ти спести няколкогодишна фрустрация. За разлика от някои вина, фрустрацията не отлежава добре и може лесно да се превърне в дефект, който не можеш да преглътнеш. Хилари Зио е открила чудесен начин да събере информацията на едно място, без да я филтрира.