Винарна Орбелус – второ поколение

С Орбелус ви запознахме на откриването на новата им изба новата им изба през 2014-та година. Статията за тях „събра“ над 400 лайка още в първия си ден, но след няколко хакерски атаки и рестартиране на лайковете на Еносиасти, нещата са далеч по-скромни. Бих предпочела да си мислите, че статията беше написана феноменално, но истината е, че Орбелус имат много и много верни почитатели.

Отдавана решихме да ви разкажем нещо по-лично за тях. Впечатленията ни бяха, че отношението на хората от Орбелус е изключително професионално и оставаше да се спрем на личност, която олицетворява избата – оказаха се две! Това е първото ни интервю с двама души едновременно, затова го започваме с легенда: „Д:“ ще са отговорите на Дафина Атанасова, а „А:“ на Александра Русева. След дълги стратегии за конферентна връзка, успявам да ги чуя едновременно за VieVinum във Виена, където заедно представят вината на избата.

Откъде се познавате?

Д: Всъщност се познаваме от почти преди да се помним. Спомените на Александра, защото тя е по-голяма и мъдра от мен, са за това как бъркаме една голяма, гъста супа, докато майките ни са пиели кафе на етажа, на който живеехме.

А: Слагахме вода и всичко ставаше много рядко, после слагахме още супа и тя пак ставаше много гъста. И така прекарвахме няколко часа.


©личен архив.

Д: До 14-тата ми годишнина, когато се преместихме, бяхме заедно всеки ден, включително по пижами преминавахме площадката на етажа – това беше стандарт за събота и неделя. През седмицата не беше по пижами, но пак се виждахме след като всяка от нас си беше написала домашните. Изкарахме едно страхотно детство, рисувахме постоянно, измисляхме си всякакви безумни игри, имахме си и наше дърво.

А: Пораснахме заедно… в блок 225 в Бъкстон, София. Много ли е подробно така? Ходехме и в едно училище, докато не кандидатствахме след 7-ми клас.

Какво се случи след това? В момента и двете не живеете в България.

Д: Аз учех френски и заминах за Париж, а Александрата учеше немски, влюби се и отиде в Мюнхен.

А: След това започнахме да следваме, всеки по неговия си път. Аз завърших Архитектура в Мюнхен. Пътувах доста. Живеех и работех в Швейцария в продължение на 5 години. В момента отново съм в Мюнхен и работя като архитект. Това, което правим за Орбелус за радост ни събира с Дафи по света.

Д: Аз направих стаж в Париж, по-късно заминах за Лондон за година, след което се прибрах в България за 2 години и това съвпадна с първата реколта на Орбелус. Бях много щастлива. След това ми предложиха възможност за докторат със стипендия и заминах за Швейцария. В момента го довършвам и работя като консултант в ООН. Всичко това е свързано с право и то основно международно право и международен арбитраж. Харесвам професията си и работя по това да мога да я съчетавам с виното в бъдеще. На етапа това означава да давам около 120% от себе си и за двете неща.

Как изобщо започнахте да се занимавате с Орбелус, след като имате сериозни професии (трябваше да го кажа) и сте далеч през по-голямата част от времето?

А: Бях в Нова Зеландия, когато баща ми небрежно ми каза, че ще започнат да строят винарна, но тогава идеята ми се струваше напълно абстрактна и не знаех колко са го мислили и какво са правили по това време. Орбелус ми даде шанс да се занимавам с нещо креативно – дизайнерската част и сега се занимавам с етикетите на избата. Използвам контактите си, за да участваме на изложения навън и да представяме вината на по-различни събития.


©личен архив.

Д: За мен нещата започнаха с първото вино на избата, което опитах тук и започнах да мисля за Орбелус. Истинското занимаване и желание да съм част от този проект и нещо повече от дъщерята на собственика, която отива да види „нещото“ веднъж в годината сес лучи през октомври 2011 г., когато решихме да участваме на DiVino Taste. Сега съм по-далеч и за мен е тъжно, че не мога да съм на дегустация някъде всяка седмица, но от тогава се занимавам с нещо, което не съм предполагала, че мога да правя. Това е връзката с общественост, колеги и всичко останало, което изисква комуникация от страна на избата, контактите в чужбина и организационната работа.

Къде изнасяте и на кои пазари е важно, че произвеждате био вино?

Д: Изнасяме малка част, основно в Англия, Канада, Унгария, Швейцария, Дания и Франция. Всъщност Франция е много сложен пазар за чуждестранни вина и това, че сме био има значение. Там вече около една трета от производителите са такива и ние се надяваме в България да се случи същото. Опитваме се да открием нови пазари. Искаме да имаме резултати и на пазари от Далечния изток. Винаги, когата става дума за износ, целим специализирани магазини и ресторанти, защото сме в тази ниша.

Орбелус е една от избите с видимо желание да подобрява средата. Как подхождате към това?

Д: От членовете основатели сме на Българската асоциацията на независимите лозаро-винари (BIWC). Като част от европейската структура на асоциацията, това ни дава възможност да сме лобисти на европейско ниво, което звучи ужасно, но ни позволява да защитаваме интересите си пред инстанциите, които определят как можем да си вършим работата всеки ден, на кого можем да предлагаме вината си и при какви условия.

А: От пасивни, ставаме активни и имаме поглед над случващото се в други държави. Това е много полезно от гледна точка на други модели на работа, които можем да приложим и при нас.

Избата е производител на вина от биологично грозде. Какво означава това като философия за вината?

Д: Това решение е взето от родителите ни още, когато бяхме далеч и идеята беше абстрактна за нас. Бащите ни винаги са казвали обаче, че правят това за децата и за внуците си, а когато правиш нещо с такава идея, се стараеш то да може да запази характеристиките си. Другото важно е, че именно характеристиките на региона се губят, когато „прекалиш“ с обработката.

А: Цялата идея за Орбелус тръгва от любовта към региона и това, че са забелязвали колко много пустеещи земи е имало там. Запитали са се какво могат да направят те, за да променят нещата. Когато е загрижен за едно място и за една земя, човек неизбежно мисли и за това как я обработва и дали това е най-добрия начин. Стигнали са до заключението, че искат да отглеждат лозята си като „едно време“, когато хората не са познавали друг начин. Затова все още смятаме, че това е най-правилния метод, който щади земята, природата и хората.


© Личен архив.

Какви вина харесвате и като второ поколение искате ли вече да променените нещо?

А: Аз обичам мощни вина и като истинско „маке“ (смее се) също по-често пия червени, отколкото бели вина. Все още се уча и не познавам българския пазар достатъчно добре, за да си мисля за промени.

Д: За мен има голям плюс в това да правиш вино, защото ти го харесваш по определен начин, а не защото пазара го иска. Той се мени. Идентичността на виното е от мястото и философията на лозаря и на винаря – без тях няма как да стане, естествено. Все още търсим нашата винена любов. Обичам нетипични неща за даден сорт или купаж и експериментирам постоянно.

Какво следва?

Д: За кога говорим… след 5, 10, 15 години? След 45 години мога да кажа – за тогава ми е най-лесно. Представям си се пред избата как си пийвам вино и ракийка. Сега знам, че винарите не я обичат, но тя е хубаво нещо. Тъй като съм абсолютен книжен плъх и чета постоянно, предполагам, че това няма да се промени. Ще ходя по всевъзможни планини и това ще ми е ежедневието.

А: Аз пък се надявам да можем в по-близък план да имаме време да се катерим по планини заедно. Покрай архитектурата ми се наложи скоро да строя неща с ръцете си – направихме си само една джага и от тогава постоянно ми се създават неща.

“На предстоящото издание на DiVino Taste се отбелязват точно пет години откакто Орбелус направи премиерата си на същото събитие през 2011-та и 10 години от засаждането на първите им лозя,“ разказва ни Дафина. Струва ми се добър финал на нашата история… засега.

Второто поколение от Орбелус изгражда вкуса си, запалва се по виното и се ентусиазира за нещата, които наистина може да постигне един бизнес отвъд очевидното. Въвлечени са във винената индустрия и изобщо не се съпротивляват. Преоткриват своето приятелство, намират нови приятели и знаят, че ако всичко върви по план след половин век ще са пред избата с чаша в ръка. Идеята те кара да се усмихваш.