The Whiskey Time is Now!

Влиза един еносиаст в офиса на Maxxium, България и вижда десетки бутилки наредени в приемната... Така започва това интервю и вече ми харесва! Сядаме и си казваме наздраве с ром. Не било случайно. Там било така! Отлично! Задавам въпросите си на Владимир Николов, Head of Marketing and Sales (his baseness card tells me) и един от основните организатори зад Whiskey Fest-а. Уж съм отделила само един въпрос на тазгодишното издание, но се оказва, че с всеки следващ изниква по нещо още по-ново и недоизказано за Whiskey Fest 2016. Затова за пръв път в това интервю, търсете кехлибарения цвят и се убедете сами, че има смисъл да сте в Sofia Event Center за петото издание на Уиски Фест София на 28, 29 и 30 октомври.


© личен архив

Как започна всичко преди 5 години?

Спонтанно (смее се), както се казва в такива случаи. Имахме много марки в портфолиото си, които разполагаха с малко средства за маркетинг и това, което правехме тогава, а и продължаваме да правим от все сърце, са така наречените samplings по барове или някакви „затворени общества“. Говорим за време, в което голяма част от малцовете не бяха интересни за хората и си казахме, че трябва да предложим нещо на аудиторията, която наистина се интересува от уискита и да ги съберем под формата на изложение, фестивал, все едно. Истината е, че тук има дори и по-луди от мен колеги, с които го решихме. Стартирахме с марките, които ние внасяме и след това поканихме всички наши конкуренти на пазара.


© личен архив

Като на конкурентно събитие ли гледаха на това колегите ви в началото?

Хубавото е, че ние, явявайки се организатор, предложихме абсолютно равенство на всички марки. Нямаше големи и малки – всички имаха еднакъв старт, тоест всяка марка има даденото пространство и така потребителите не се сугестират, а могат спокойно да си изберат. Конкурентите ни видяха резултата и потенциала. Факт е, че това се случва по цял свят.

Смея да твърдя, че нашия фестивал като качество е един от топ фестивалите и това не е мое мнение, а мнение на Бранд Амбасадорите и на лекторите, които идват. Те разбират, че събитието е направено по определен начин и сами стават посланици на нашия фестивал. Има и доста посетители от съседните държави, което също е комплимент за нас, защото и там има изложения, но формата е по-различен и залагат на хотели (второто ни издание също беше в хотел), но сега се фокусираме върху това да използваме пълния потенциал на залата и пространството, така че да е максимално удобно. Има и метро (смее се), да можеш да си тръгнеш.

Какво ще е новото и специалното тази година?

Новото е, че ще има отделна зала, в която ще има само ром, коняк и пури до тях (смее се). Разширяваме категорията, като Whiskey Fest-а си остава в основната зала. Фокусираме се върху по-премиум категориите. Само уиски щандовете ще са 30. Сред тях има и нови – уискита, които ще бъдат на своята официална премиера пред широката публика.

Ще има един щанд на The Lost Distillery Company – една компания с много интересни уискита от отдавна затворени дестилерии от различни региони като хубавото при тях е и, че всичко се пише на бутилката. Има годината, в която е основана и годината, в която е затворила дестилерията, кой я е основал, къде е разположена. Историята е доста силно застъпена и всъщност един от хората зад проекта е професор, архивист на уискита от Глазгоу. Това са естествено blended уискита – купуват ги от съвременни дестилерии и смесват така, че да открият съвременната интерпретация на уискитата, които са били произвеждани.

Включват се и Aberfeldi. Ирландските уискита също се увеличават. Тази година ще има уискита на една дестилерия, която отвори преди близо 3 години в Дъблин – Teeling. Те закупиха една бирена фабрика, която отдавна не съществува, превърнаха я в дестилерия и вече работят. Kavalan – тайванските уискита, ще бъдат отново тази година с мно-о-ого богато портфолио – всичко, което излезе през последната година: Manzanilla, Amontillado и Perdo Ximenez финишите, които са cask strength. Така че откъм палитра сме много по-богати и ще има около 360 уискита на фестивала тази година. Традиционно всички изложители ще покажат и новите си издания, особено по-специалните. Ще бъде интересно!

Каква е ролята на маркетинга в света на уискито със засилващия се фокус върху историята и успява ли според Вас добрият маркетинг да надделее над добрият вкус?

Живеем във времена, в които, ако няма „маркетинг“, продуктът ти е обречен на непопулярност. Хубавото в уиски индустрията е, че все повече се обръща внимание на идентичността и вкуса, а вкуса на всяко уиски е много различен. Да, всяка марка има история и залага на ценности, които я позиционират по определен начин в съзнанието на потребителите – aвтентичност, занаятчийство, завръщане към корените. Е, разбира се винаги има и проекти, които излизат от рамките на добрия вкус, но за всеки влак си има пътници, а дали си начело на композицията или във вагона ти има повече пътници е въпрос на избор.

Майсторските класове наистина са на световно ниво. Това ли беше най-трудно от гледна точка на организацията?

Да, определено фиксирането на майсторските класове е най-трудното, не само защото лекторите пристигат от всевъзможни точки на света. Стиковането на всичко е огромно предизвикателство – да стане така, че всички тези имена да се озоват в София в едно и също време и да представят това, което имат като знания, концепция за марките, нови и стари стилове на тези уискита. Трудно се нарежда такава програма и то не само при нас. Почти всички световни фестивали обявяват програмата за майсторските класове в последните две седмици преди началото си, заради ангажираността на лекторите. Тази година селекцията е на много високо ниво. Има лектори, които вече са били у нас и шеговито наричаме „академици“, но има и други, които ще се представят на аудиторията ни за първи път.

Цените на майсторските класове изглеждат… народни. Забелязали ли сте или е пропуск в системата?

Цените са подарък, ако трябва да сме честни (смее се). Опитваш изключителни уискита, но това да слушаш на живо лекторите е по-ценното.

Подготвяте ли програма за свободното време на лекторите?

Хм! Естествено, идвайки тук за няколко дни, те искат да видят колкото се може повече. Когато приключим с Александър Невски и центъра, разбира се, те се интересуват от социалния и нощния живот. Лекторите, които са идвали в България познават както фестивала, така и нас, и заведенията. Не сме им подготвили специална програма, но тъй като в събота вечер ще се празнува на много места Halloween, предполагам, че това ще е забавното. За останалото ще можем да си говорим после (смее се).

Имат ли интерес от страна на лекторите към местната ни ракия и как им разказвате за нея?

Ракията е с доста специфичен за нетренираното небце вкус. Разбира се, ние предлагаме на всички да се докоснат до нашата култура на консумация и традиционна кухня, като ракията неизменно е част от менюто. Родната напитка трудно намира идентичност извън балканските държави и това не е странно. Аз самият консумирам ракия много рядко, два-три пъти в годината, но когато имам възможност, винаги разказвам за ракията ни по света.

Как се случи от Ваша гледна точка бумът на уиски културата у нас? Ясно е, че вече ги има Caldo, Masterpiece, Club Pouchkine… със сигурност пропускам и други, но как се случи от гледна точка на вносител?

Да… не са само в София за щастие – има Whiskey Library в Пловдив, The Martini Bar във Варна имат много богата селекция от малцови уискита и ромове, в Бургас има прекрасен магазин също. Започва да се заражда тази, както Вие я наричате „култура“. Ние сме радостни, че можем вече да говорим за култура. Хората се интересуват от уискитата като цяло и не всеки може да опита всичко. Затова Whiskey Fest-а е уникална възможност. Добре де, не казвам, че изобщо е възможно да опиташ всички 360 уискита по време на фестивала (смее се).

Това, което излиза като нещо ново и интересно предложение също предизвиква интерес. За мен най-ценното е, че всичко се получава на принципа на лавината. Всяка година има все повече млади хора, все повече заинтересовани от самото преживяване. Опитваме се наистина да предложим преживяване, нещо по-цветно…

Как си обяснявате това демографски? Със сигурност имате и данни, на които разчитате, но какво е основното – новото поколение, това, че хората пътуват по-често, достъпът до повече опции, какво?

За мен нещата са комплексни. Уискито е в бум в световен мащаб последните няколко години. Има и бум на начина на консумация – започват да се опитват все повече коктейли с уиски. Това всъщност също е нещо ново – в центъра на залата ще имаме бар и всеки от изложителите ще може да представи знаков коктейл на една от марките, която си избере. Идеята е да покаже на по-младото поколение, че уискито не е само дегустационна чаша или чаша с лед, както се консумира по нощните клубове – то може да бъде представено в един old-fashioned коктейл, класически коктейл или негова интерпретация. Цялата тази вълна е световна и за нас е удоволствие, че докосва и нашите географски ширини. Иначе да, хората пътуват и виждат, че това не е категория само за такива като мен 40+ (смее се) – чичковци, които си пият уиски. То е знание, история зад всяка марка и дестилерия – изобщо е част от една култура, която става все по-богата.

Бумът води до спекулации и уискито става популярна инвестиция. Цените на някои уискита като японските, например, се вдигнаха няколко пъти и то само за последните 3-4 години. Много фенове на Macallan са искрено тъжни, че определени етикети никога няма да се появят отново заради огромното търсене. Как се отразява това на бизнеса ви?

Преди 6 години, когато стартирахме с японските уискита по-скоро трябваше да отхвърляме подигравките, които получавахме. Втората година отговаряхме на коментари от типа „Абе, това всъщност не е саке, а уиски и не се прави от ориз, вярно ли?“ Впоследствие ценителите успяха да се задоволят чисто вкусово и оттам нататък започва да работи имиджът, световните тенденции и препоръки. Хубавото е, че и тази година ще имаме Майсторски клас посветен на японските уискита. Той няма да е на една определена марка, а ще противопостави двете най-големи японски компании и се надявам да даде добър отговор на въпроса.

Всичко е свързано с разширеното търсене. За съжаление ние сме малък пазар и при нас тази годинa много ограничиха квотата, която могат да ни предоставят за продажба. Това отново е световна тенденция. Когато едно уиски влезе във фокуса на повече потребители е нормално да има по-голямо търсене. Същото е и с тайванските уискита. Има индийски и шведски уискита – за съжаление не можем да представим всички тази година, но пък е възможно догодина да предложим нещо ново на тази част от аудиторията, която е жадна за новости.


© личен архив

Вие лично имате ли колекционерски интереси или това си го запазвате за 50+?

О, да, имам. Това, което виждате там, там, тук и от другата страна (сочи към множеството бутилки, които споменах в началото). Това са моите колекционерски интереси. Е (смее се), нямам възможността като всеки запален колекционер да купувам по 3 бутилки (1 за изпиване, 1 за продаване и 1 да си пазя).

Пет години не са никак малко. Придобивате ли увереност сега или догодина да направите нещо грандиозно и да кажете „Ето това е“? Какво предстои?

Тази година работим по една нова категория – food pairing – или съчетаването на уиски с храна. Смятам, че това е нещо, което истински ще се разгърне в следващото издание. За втора година ще опитаме да покажем съчетаването на ароматите на уискито със сирена. Внимателно отричаме ядките като основен акомпанимент. Разбира се уискитата се съчетават с много храни. Затова мислим над възможностите да организираме уиски вечери и кулинарни майсторски класове. Ясно е, че територията е една и хората, които обръщат внимание на това, което имат пред себе си, независимо дали вкъщи или на заведение, ще се интересуват как изглежда и се сервира.

Мисля, че трябва да работим върху това. Ние сме и изключително самокритични към това, което вършим и всяка година искаме обратна връзка от участниците. Естествено няма как да угодим на всички, защото това е най-лесният начин да се провалим. Не можахме да осъществим всичките си идеи тази година, но пък така ще отлежат и ще се развият на друг етап. Считаме, че аудиторията ще бъде приятно изненадана и с второ събитие 6 месеца след феста. Засега мога да кажа само това и, тъй като подготовката ще стартира догодина, си остава за догодина.

Оставяме информацията да ви отлежи, но по отношение на билетите и особено майсторските класове трябва да действате веднага. Време е за уиски!