Фондация Лева дава нов живот на старите идеи

Това е едно интервю, което много искахме да направим и сме особено щастливи, че вече е факт. До момента сме ви показвали другата страна на тази история, в която хора, които не могат да прочетат името на населеното място, в което живеят, нямат и никакво желание да работят на лозето. В тази версия на историята от същия район на България ще ви запознаем с един план за действие, а именно фондация, подкрепяща ромската общност, създадена от винопроизводител. За екипа ни не е изненадващо, че тези две истини са коренно различни и съществуват едновременно. Заключенията – за финал. Представяме ви Георги Жеков, финансов мениджър във Винекс Славянци. Приятно четене!

Разкажете ни за себе си. Какво сте следвал? Как и кога започнахте работата си във Винекс Славянци АД? Каква е длъжността Ви и какви вина правите в момента?

Завършил съм Немска езикова гимназия в Бургас през 1996 г., след което продължих висшето си образование в Икономически университет, Виена. През 2003 г. завърших специалност „Стопанско управление” и в началото на 2004 г. се върнах в България. От март 2004 г. работя във Винекс Славянци. Баща ми е собственик и изпълнителен директор на Винекс Славянци, което до голяма степен повлия на моето решение да се върна и да продължа семейния бизнес.

В момента съм финансов мениджър, като отговарям за финансовия контрол и планирането във фирмата. Наред с тези си ангажименти отговарям за изготвянето на инвестиционни проекти и социалните проекти по Fair Trade. Освен това имаме дружество, което се занимава със зърнопроизводство, на което съм управител. През 2015 г. Винекс Славянци осъществява продажби в следните държави: Швеция - 35 %, Полша – 35 %, България – 18 %, Русия – 9 %, други държави – 3 %. Произвеждаме различни сортове вино – Шардоне, Мускат отонел, Совиньон Блан, Траминер, Димят, Мискет, Ризлинг, Вионие, Пино гри, Пино ноар, Мерло, Сира, Kaберне совиньон, Каберне фран.

Виното, което изнасяме за Швеция, е с марката LEVA, което е и името на фондацията, която основахме през 2008 г. Фондацията се финансира от продажбите на нашите вина там.

Тоест България е трети по значение пазар за Вас. Какво означава това от гледна точка на един наш производител?

Винекс Славянци е експортно ориентирана компания. Исторически фирмата винаги е имала повече износ. Това е било така още от времето на държавния винен монопол ДСО Винпром. През годините фирмата запазва своите традиционни пазари в лицето на Швеция, Полша и Русия и същевременно ги развива. Според статистиката на НСИ, Винекс Славянци е най-големият български износител за 2014 година във винарския бранш.

Разкажете ни малко повече за шведския пазар. Как се работи с такъв монопол?

На шведския пазар работим още през структурите на ДСО Винпром чрез фирма Винимпекс. В края на 90-те години, след приватизацията на Винимпекс, Винекс Славянци започва да работи директно с фирмата вносител Giertz Vinimport. Много е важно фирмата вносител да има визия за развитие и да предлага подходящите продукти на монопола. По принцип българското вино се продава трудно, ако няма допълнителна подкрепа от фирмата вносител. Българското вино е нишов продукт и е много важно да се намери правилният път към пазара. С марката LEVA (което на шведски означава "живот") ние работим вече повече от 18 години. Наред с това фирмата доста активно работи в посока корпоративна социална отговорност, което е и един от основните приоритети на шведския винен монопол.

Скоро спечелихте един от 4-те големи златни медала за България на CMB 2016 и то с entry level вино - LEVA Шардоне, Димят и Мускат, 2015. Доволни ли сте, колко струва виното у нас и къде може да се намери?

Да, доволни сме. Тази награда може би показва, че не е задължително виното да е от по-висока ценова категория, за да бъде отличено. Ако качеството отговаря на цената и виното не е надценено, то се приема също така доста добре и от пазара. Целият екип е радостен от успеха на конкурса и в момента сме в процес на комуникация на отличието с нашите клиенти в Швеция, Канада, Белгия и България. Виното струва между 6,50 и 7,00 лв. за бутилка и може да се намери в големите търговски вериги. Има го и в разфасовка от 3 литра, като цената му е около 16,50-17,00 лв.


©Martin Nauclér

Защо създадохте фондацията ЛЕВА през 2008-ма и с какво се занимава тя?

През 2007 г. съвместно с нашия партньор от Швеция Bjorn Wittmark разговаряхме за бъдещото развитие на Винекс Славянци, на региона, в който се намираме, и за развитието на бизнеса ни в най-общ план. Стигнахме до един от основните проблеми, а именно ромския въпрос. Решихме да инвестираме средства в ромската общност, като основната задача бе интеграцията на ромите в обществото. Решихме да основем фондация и я нарекохме Лева.

Основният фокус на фондацията е ромската общност в района на Сунгурларе и околните села – Славянци, Чубра, Грозден. От основаването досега фондацията финансира социални проекти. Основните средства отиват за образование на най-малките деца – плащане на месечните такси за детските градини с цел редовно посещение от възможно най-голям брой деца.


©Martin Nauclér

В момента подпомагаме 120 деца от ромски произход – 3 детски градини. Наред с това раздаваме месечни стипендии на ученици от 1-ви до 12-ти клас за добър успех (120 деца), както и на студенти, които продължават образованието си в университети (5 студенти). Наред с тези стипендии фондацията отделя средства за закупуване на учебници и учебни помагала на ученици от 1-ви до 12-ти клас.

Друг аспект от социалните проекти са помощи при различни културни прояви – закупуване на народни носии за танцови състави, спортно облекло на клуб по борба, помощи при ремонт и обзавеждане на читалище, обзавеждане на детски градини, участия на танцови състави в различни фестивали, чествания на празници и събори, организиране на екскурзии и детски летен лагер. Освен това подпомагаме работници и служители на Винекс Славянци при възникнали допълнителни разходи за различни лечения, които не се поемат от Здравната каса.


©Martin Nauclér

Коя от каузите ви е най-лична?

Най-общо казано цялата идея за фондацията, от самото и основаване до днес, я приемам лично и съм пряко ангажиран във всички проекти, които тя финансира.


©Martin Nauclér

Колко души работят във Винекс Славянци и каква част от тях са от ромски произход? Какви са предизвикателствата да се работи с тях?

Към момента нашите работници са около 400 души, от които около 40% (160 души) са от ромски произход. Те са основно заети в лозарството, но имаме и работници от ромски произход и в другите звена. От 2015 г. основният процент от лозарите (85%) са назначени на постоянни трудови договори. Причината да не назначим всички работници на трудови договори е непостоянното идване на работа и липса на добри трудови навици (безпричинно отсъствие). Освен това имаме проблеми и с качеството на извършената работа, като за целта трябва да се осъществява по-стриктен контрол от преките им ръководители (агрономи, бригадири). Не на последно място има и психологически проблем при работата с тях. Делят се по села, родове, семейства и трудно работят в екип с другите работници, които не са част от тяхната група. Поради тази причина сме ги разделили на 3 основни групи, като всяка от тях има лозарски район, за който да се грижи.

Вие сте единственият български производител на вино с Fair Trade сертификат от 2014 г. “Fair for Life”, който следи условията на труд, правата на работниците, отношенията на работодателя с общността и много други фактори. Какво е значението на този сертификат за Вас?

Да, от 2014 г. имаме официална сертификация от независимия сертифициращ орган IMO Control, Швейцария. Този документ просто удостоверява официално всички наши усилия и дейности в социален аспект. Той е важен, защото всичко, което сме правили през годините и продължаваме да правим в момента се комуникира по един безспорен начин между нас като производител и крайния клиент.


©Martin Nauclér

Много малко хора знаят, че имате този сертификат. Има ли той PR стойност за избата според Вас? Комуникирате ли постиженията на фондацията и как се приема дейността Ви от служителите и партньорите Ви?

Да, така е. Малко хора знаят за този сертификат, но например в Швеция много от клиентите ни знаят за концепцията на коректната търговия (fair trade), интересуват се от това, което правим за работници, служители и представители на общността като цяло и купуват продуктите поради тази причина. Социалните проекти вътре във фирмата и тези в общността са добри сами по себе си, дори и без силно изразени PR акции и реклама за дългосрочното развитие не само на дружеството, но и на района. Не рекламата и пиарът са водещи при тези проекти.

Постоянно информираме както служителите на фирмата, така и нашите търговски партньори и те също така ни подкрепят в това, което правим. Има страни (скандинавските страни и Канада), в които коректната търговия се приема доста добре и други (напр. Полша и Русия), където клиентите са безразлични и не се интересуват от това.

Какво си мислите, че сте променили за тези почти осем години и върху какво Ви остава да работите?

Трудно се измерват резултатите от проектите, които правим. Всички те са част от един дългосрочен процес. В дългосрочен план смятам, че ще имаме резултати – по-добре образовани хора, с повече шансове за намиране на постоянна работа, с по-добри условия на живот и повече представители на ромската общност в институциите (кметства, общини, полиция и други).

В държава, в която настроенията към ромите варират от ретро фашистки до модерно негативни в стил „ние изчезваме, те – не, а държавата и без това им помага повече, отколкото на нас“, е доста трудно да се похвалиш с факта, че подкрепяш ромската общност, защото това може лесно да донесе повече негативи, отколкото позитиви. Лошото на същата тази държава е, че няма цели или поне видимо няма никаква дългосрочна концепция за каквото и да било, особено в сферата на социалната политика, което превръща хората в държавата във всичко друго (злобни, болни, изморени, отегчени и разочаровани), но не и в неин приоритет. Това е същата държава и много често си мисля, че не може едното „да се оправи“, без „да се оправи“ и другото, защото ние сме „ние“, те са „те“, но всички сме „тук“. Дългосрочната идея на фондация Лева е най-свежата глътка въздух на тема „интеграция“, с която сме се сблъсквали и сме щастливи, че тя е продукт на винената ни индустрия. Това ме насочва и към друг феномен…

Искахме да покажем наши изби, които подкрепят каузи – без значение какви, но извън техния бизнес, към които да са насочени част от средствата, времето и/или вниманието им. Трудна работа, дори непосилна. Оправданията, логично, започват с липсата на средства и приключват с липсата на време. Най-искрените причини обаче, са липсата на въображение, желание и осъзнаване на нуждата от това, пък ако ще правенето на добро да е егоистичната необходимост да се чувстваш потребен или да изглеждаш по-добре в очите на другите. А защо го правят навън? Тук отговорите, които получавам често са „Защото там е друго, там всичко им е наред, държавата ги подкрепя и имат пари“, но за мен не е честно да обвиним един швед в липса на идеи какво да прави с 10% от доходите си, които автоматично дава за благотворителност или решението му да купува вина, защото с тази си покупка, подкрепя и още нещо (ромската общност доста далеч от Швеция… в България, ти да видиш!). Истината е, че имаме крещяща нужда да излезем извън собствените си черупки. Това е индустрия, която прави вино, не спасява света. А всеки, който е изгубил желанието си да променя средата, се бори само със и за себе си. Социумът липсва… това вбесява всички ни ежедневно и цинизмът отдавна е норма в общуването ни, а все повече и основна част от отношението ни към живота. С пожелание да намираме все повече сили да подкрепяме нещата, в които вярваме, хубав ден!