Нещо ново всеки ден

Благой Кузмански е сомелиер, но не съвсем, тъй като се интересува от хиляди различни неща и се заема с тях едновременно. Работи много. Пътува много. Чете много. В синхрон с това е и изключително самокритичен, което определя като недостатък. Виното му е повече от страст, а освен от него, се интересува и от уиски. Дните, в които не научава нищо ново, според него са загубени. Да не губим повече време тогава и да ви запознаем.

Разкажи ни за себе си и как се запали по виното.

От Благоевград съм и там съм живял до края на средното ми образование. Занимавах се с музика – свирех на акордеон и на йоника. С времето реших, че не е за мен и записах икономика в УНСС като си знаех, че и това не е за мен. Така обаче, успях да замина на бригада и да пътувам. След време записах хотелиерство и ресторантьорство в НБУ и се прехвърлих. Тази учебна година завършвам. През останалото време започнах работа като сервитьор. В един от ресторантите се запознах с готвач филипинец, който е работил в ресторанти със звезди Мишлен след като е завършил Le Cordon Bleu и покрай него ми стана интересна кухнята. Исках да знам повече за продуктите, които продавам. Така започнах да чета и за вина. Постепенно, обаче, забелязах, че всичките ми пари отиват само за вина (смее се). Всяко лято пътувах на бригада в различни щати в САЩ, където продължавах са развивам този си интерес. Предлагах да правим винени вечери там, където работех, а успях да посетя и долината Напа.


© личен архив

Харесва ли ти да пътуваш и обвързваш ли го с виното?

Да, в Напа имах мечта да летя с балон над лозята и я осъществих. Обиколих Сонома и долината Ръшън Ривър. Тази година успях да организирам посещение на Северна Италия и Франция, където крайната ми точка беше едно малко градче на име Лиму. Целта ми беше да взема Sud de France Master-Level Program, която се води от Master of Wine към училището Vinécole. След това изкарах първо ниво на WSET и разбрах, че там се срещаш с невероятни хора от индустрията. Затова мисля да продължа с обучението там. Основно съм сомелиер и искам да се развивам в тази посока. Сега вече уча за изпит за Court of Master Sommeliers – Level 2 (взимам първо и второ ниво заедно), който е след по-малко от месец. Обичам да се занимавам с няколко неща едновременно.

Какво научи от пътуванията си?

Убеждавам се, че във Франция, Италия и САЩ изобщо не е наложително да отидеш в GAJA, Château Margaux или Opus One, където ти взимат 120 долара за две чаши Каберне. Има толкова хубави малки изби с невероятни вина, където хората са по-развълнувани от посещението ти и преживяването си заслужава много повече.


© личен архив

Инвестираш в пътувания и образование. Какво друго те интересува?

Освен вина си купувам страшно много книги за вино и, напоследък, тирбушони. Интересувам се и от уиски. Ходих до Шотландия и обикаляхме дестилерии. Там започнах да се интересувам и от инвестиции в такива напитки. Купих си една бутилка уиски за 200 паунда, а само след година струваше близо 600. Когато се връщам от пътуване, често ми се налага да изхвърлям дрехи от куфара си, за да имам място за книгите, но съм свикнал. Имам огромна библиотека.

Защо толкова ги обичаш?

Книгите ми създават уют. На година сменям по около четири места, на които живея и обичам срещу мен да има стена от книги. Когато четеш за една тема от 5-6 източника, си изграждаш напълно различна гледна точка за нещата. На тях посвещавам свободното си врем. В момента, в който в работата ми стане дума за конкретно вино, ставам по-нервен и в мен се заражда едно желание да стана, да се преоблека и да си тръгна, за да разгледам темата. Нищо друго не ме радва повече и не ми е по-интересно от това да си чета с бутилка вино.

Искаш ли да станеш Master Sommelier?

Да, решил съм да стигна до края. Знам колко години отнема и че звучи много смело като изказване, но това е целта. Сега, дори само на второ ниво, виждам за какво става дума, но не се плаша. Подхождам с уважение.

Какъв е планът след това?

Имам два и единият е алтернатива на другия – няма как да станат едновременно. Мисля да замина за Лондон, защото е центъра на виното и уискито и има от кого да се учиш. Всеки ден, в който не научавам нещо, е загубен за мен. Дегустациите, отворени за посещение там всяка вечер са невероятни. В крайна сметка искам да се върна тук и да имам винен бар. Трябва да дадеш доста от себе си и би трябвало след това да бъдеш възнаграден. Хората може и да не знаят точно какво търсят, но ние трябва да им помогнем да го намерят. За мен в момента посетителите са по-отворени и знаещи от ресторантьорите. Хората пътуват, а ресторантьорите, които реално работят с вино, нямат винена култура и изобщо интерес към продуктите, които предлагат. Нищо от зареждането на каквото и да било – бира, вино, кафе не се води от желанието да предложиш по-хубав продукт. Това означава, че клиентът не е важен. Не може една винена листа да е същата пет години. Искам да променя това, да може повече вина да се предлагат на чаша и да имам място по мой вкус, където да работя с мои идеи.

На финала Благой Кузмански ми разказва за книгата „Гастрономическия разум. Философия на вкуса“ на Мишел Онфре. Обяснява ми, че е много сложна и забележителна книга, в която всичко започнало от една ягода. Имам чувството, че и той като Нео в Матрицата е избрал червеното хапче. Създава впечатление за много жаден за информация млад човек, който може да постигне всичко и има всички предпоставки да го направи. Изглежда не е получил нищо даром и е осъзнал, че умът е най-ценният актив. Нямаме гаранции, че Благой ще е част от „Бъдещето на българското вино” в България. Има голям шанс да изнесе бъдещето навън, но ако го върне, знаем, че ще е заедно с поне няколко куфара ценни книги и сериозни знания.