0
0
0
s2smodern

Винаги може повече

Гергана Тодорова е човекът зад сайта Winetours.bg, а от скоро е и горд собственик на Vinopolis - нов винен бар и отправна точка за винен туризъм в центъра на Пловдив. Редно е да споменем, че тя и сред малкото българи на ниво „Diploma” в WSET. Гергана е от хората, които са заложили всичко на винената индустрия и вярваме, ще е част от нейното бъдеще.

Разкажи ни за себе си.

Родена съм в Пловдив, където съм израснала и живея. Като дете, разбира се, поживях доста „на село“ при баба и дядо. Там е и първият ми сблъсък с виното. Дядо правеше вино и ми се налагаше да го бъркам, което ми беше страшно неприятно. Беше голямо усилие и имаше много винарки. Това си спомням и не съм предполагала, че някога темата ще ми е толкова интересна. По-късно се преместих в София, докато учех икономика в УНСС. В трети курс пътувах по програма Еразъм, когато започна една любовна история (смее се и обяснява, че се чуди как да го поднесе), заради която след завършването си заминах за Франция. Там истински се запалих по виното и разбрах какво е винена култура. Там научих и френски. Няколко пъти се връщах до България и при един от тези престои започнах сайта за винен туризъм. През 2010 г. обаче, се оказа се много рано за такава идея. Пазарът беше на ниво „Какво е това? Яде ли се, пие ли се?“

Как ти се отрази животът във Франция?

Бях в региона на Лангедок, после в самия Монпелие, малко в Париж и Екс ан Прованс за около две години. Отначало много се учудвах, докато пътувах и все питах „Какви са тези храстчета?“. Ставаше думи за лози, разбира се, просто с чашковидна формировка, с която ние не сме свикнали. Впечатли ме, че хората във Франция имат естествено отношение към виното. То е част от масата и от живота им. Нямаше я тази помпозност, която тогава присъстваше в България в стил „трябва да съм голям експерт, за да пия вино“. Вече не е точно така. Изложения там също бяха небрежни – хората слагат едни никакви масички, но всичко е изпълнено с вкус и съдържание, няма лъскави брошури. Работата ми във Франция ми даде възможност да финансирам образованието си в WSET. Сега съм на ниво „Diploma” (4-то ниво). Имам два взети изпита, но ми предстои още доста работа.

Как реализира Winetours.bg?

При едно от връщанията ми от Франция посетих Винария и разговарях с представители на всички изби там. Обясних им, че имам идея да направя сайт, който да обедини всички винари. Това беше провокирано от познатите ми във Франция, които знаеха, че България е винопроизводител и ми задаваха много въпроси. Казах си, че има хора, които искат да научат нещо за страната, но няма от къде. От гледна точка на винен туризъм хората в България тогава бяха чували за една-две големи изби. Идеята беше да има сайт, който не само да дава информация, а да предизвиква интерес и човек да разбере, че имаме много винарни – да може да види една карта изпълнена с винени точки. Не разбирах нищо от IT, но скалъпих един сайт с помощта на приятели. Сегашната версия е доста по-нова и близка до идеята ми, но това е след много перипетии и прекъсвания на работата.

Означава ли това, че си перфекционист?

Да, явно и това е много натоварващо. Каквото и да направя за сайта, не съм доволна и искам да изглежда още по-добре. Същото беше и с WSET. Отначало само мечтаех да взема 3-то ниво, за да приключа с това, но след като го взех, еуфорията ми трая около две седмици, след което си казах „това не е нищо.“

Каква е функцията на един обединяващ сайт за винен туризъм в България?

За мен имаше две основни гледни точки. Едната е за местните туристи, които да могат сами да организират пътуването си и да го съчетаят с винен туризъм. Хората, които искат да видят единствено изби са малко, но повечето от тях вече имат необходимата информация. Другата гледна точка е тази на чужденец, който идва в България и иска да направи такъв тур. Основната идея е, че всяка винарна има свой профил с текст и снимки, които да привлекат внимание, както и опция директно да се свържеш с избата. В началото изобщо нямаше винена карта, която да ти даде визуална представа какво можеш да посетиш и първите стъпки бяха много основни (смее се и ни показва първите си скици за винени пътувания.

Вече има няколко агенции, които предлагат винени турове. Какво отношение има това към сайта?

Такива турове и пакети скоро ще бъдат достъпни и чрез сайта. Не възприемам агенциите като конкуренция, напротив. Сайтът има допълваща функция. Аз не съм тур агент засега и обичам нещата да са изрядни. Имам го като идея, но много други неща трябва да се случат преди това.

Какво е реалистичното ниво на винения тур у нас в момента?

Все пак не сме Napa Valley и няма как да очакваме пълни автобуси с хора. Малки групи от около шестима души са добри. Така средата е по-лична и е най-приятно за самите туристи. Особено важно е организаторите да са отговорни. В противен случай пътуването лесно може да се превърне в кошмар. От мои наблюдения става дума основно за отношение. Милионната инвестиция не прави такова впечатление и не оставя такъв спомен, колкото лично отношение в избата. Затова малките изби имат потенциала да развиват винен туризъм, дори да нямат страхотна дегустационна или хотелска част. Това не трябва да ги спира.

Как подхождаш организационно в работата с избите и какво планираш да се случи занапред.

На етапа аз съм активната страна, макар че се случва и някоя изба сама да потърси връзка. Засега профилите на български са безплатни. Това има и негативна страна, тъй като някои от избите не те възприемат като сериозна услуга. Вероятно профилите на други езици ще бъдат платени или на абонаментен принцип.

Отскоро си предприемач с физически обект – Vinopolis (enoteca & tours). Разкажи ни повече за този проект.

От една страна Vinopolis ще бъде физическото лице на сайта, ще бъде отправна точка за винен туризъм. Това ще става в партньорство с фирми. От друга страна, мястото е магазин за вино и винен бар. Има около 50 седящи места. Откриваме го през месец декември. Фокусът, разбира се, са българските вина. Селекцията ще е моя. Засега идеята е много романтична, а на практика има още много работа. Иска ми се да започна да си партнирам с хотелите в региона. Всичко това ще стане постепенно.

За финал Гергана ни разказва за историята как поканила свои приятели французи в Пловдив преди няколко години. Били шокирани от факта, че в минибара на стаята им в най-добрия хотел в града има третокласно френско вино вместо българско при условие, че „вие имате толкова хубави вина“. Виненият туризъм не съществува във вакуум. Привличането на вниманието на хората не започва от избите, а ги завежда до тях. Гергана Тодорова е разбрала това и ни кара да мислим, че Winetours.bg и Vinopolis са само началото!