Ваня Агопян е второ поколение в бизнеса, което няма как да не включим във визията ни за „Бъдещето на българското вино“. Не я познавахме предварително и изборът ни беше повлиян от запознати личности в бранша, които я препоръчаха за събеседник с думите „Има какво да каже“. Въпреки впечатлението, че е много сдържан човек, усетихме желанието и потенциала ѝ да се развива в тази толкова положителна индустрия. С това интервю ще надникнете в настоящето на един образован млад човек, които прави първите си професионални стъпки, продължава да се учи и да трупа увереност.

Разкажи ни за себе си.

Родена съм и съм израснала в София. Учила съм основно в частни училища, но в крайна сметка завърших НПМГ с профил биология и мислех, че искам да продължа да уча точно това. Бакалавърската ми степен е от Софийския университет, Биологически факултет, специалност „Екология и опазване на околната среда“. Мислех да се прехвърлям в „Микробиология“, но впоследствие реших да го направя като магистратура. Бях кандидатствала само в един университет в Швейцария, който е сред най-добрите за тази специалност в света, но по стечение на обстоятелствата не заминах. По това време вече работех с баща ми и съвсем случайно с него се заговорихме на тема образование. Разгледахме университетите, които предлагат магистратури, свързани с виното. Беше много импулсивно, защото си изпратих документите в същия ден.

Става дума за MBA, Wine Marketing and Management в Inseec, Bordeaux. Разкажи ни за този период, програмата и придобития в рамките ѝ опит.

За близо осемте месеца, които прекарах в Бордо се запознах с много интересни хора. Определено да поживееш в такава среда е плюс. В момента ми помага много в работата, особено по отношение на контактите, които създадох. Колегите ми бяха много различни. Имаше такива като мен, които учат, защото това е семейния им бизнес, но имаше и много технолози, които са решили да разширят познанията си. В програмата се изучава технология на виното и бизнесът с вино като цяло. Тъй като е много интензивна програма, си там от сутрин до вечер. Уикендите също са посветени на това. Специфика на програмата е, че фокусът пада върху големите имена и брандове, луксозните продукти. В резултат имам съученици, с които сме установили бизнес отношения и изнасяме за тях.

Какви са първите ти спомени за виното и как се е променило отношението ти към него като продукт през годините?

Започнах да пия вино доста късно, когато постъпих на работа във фирмата веднага след завършване на училище. Летата преди това също съм помагала, но това не се брои. Вече съм минала през почти всички нива и дейности във фирмата, включително и една кампания през 2013 г., за да придобия истинска представа какво се случва в една изба. Това ми помогна да усетя желанието на хората, с които работим. Когато навлезеш в тази среда, вкусът ти започва да се променя изключително бързо.

От кого се учиш в практиката в Castra Rubra и Telish и усещаш ли напрежение от факта, че си второ поколение в бизнеса и към теб има определени очаквания?

Все още имам много да уча и понякога не се чувствам достатъчно компетентна по много въпроси, особено в компанията на баща ми Жайр Агопян. Това е нормално, разбира се. Баща ми има огромен опит и усещам напрежение от очакванията, но той никога не ме притискал. Опитвам се да попия, колкото се може повече от него и да задавам въпроси.

Технолози са ни Антон Димитров, Пламена Костова, Деница Кабзева. От тях също може да се научи много. Консултантът ни към момента е Мишел Ролан, който стандартно ни посещава 3-4 пъти годишно, а през останалото време с него целогодишно се съгласуват много решения. Той е приятен и интересен събеседник, от който може да се научи много и то не само в сферата на виното. Това, че има такъв глобален, безценен общ мироглед е невероятно предимство. Благодарение на този му опит, успяваме да постигнем най-доброто от лозята ни.

Имаш ли специално отношение към био вината заради образованието си?

Отношението ми е специфично (усмихва се). Имала съм шанс да опитам доста хубави вина. Смятам, че е много по-важно едно вино да е качествено и да ти носи удоволствие, отколкото дали е био, органик и т.н. Ние сме био сертифицирани от няколко години. Хората го харесват. Мисля обаче, че ако си изправен пред предизвикателството да направиш една наистина добра реколта в трудна година, е по-добре да си загубиш сертификата, отколкото да постигнеш посредствени резултати, само за да запазиш дефиницията „био“. Това е личното ми мнение. Хубаво е да имаш сертификат, но не е задължително.

С какво се занимаваш основно във фирмата и как минава един твой работен ден?

Винаги започва с кафе (смее се)! Занимавам се основно с износ. Търся нови клиенти и поддържам връзка с настоящите ни. Занимавам се и с ключови клиенти, както и с частни поръчки за вина. Освен това отговарям за рекламата и оформянето на визията по различни казуси. Взимам решения какви участия да имаме. Екипът ни в София е малък. Работата е много динамична и зареждаща, а удовлетворението в „в края на деня“ е огромно (смее се), когато продуктът ти се харесва.

Какво обичаш да правиш през свободното си време?

Обичам да пътувам както в България, така и извън. Обичам да чета. Опитвам се да уча и френски, когато имам свободно време, защото след толкова време в Бордо, все още се опитвам да го проговоря.

Можеш ли да посочиш една положителна тенденция, която наблюдаваш по отношение на българското вино в момента?

Има все повече изби с добри вина. Конкуренцията е хубаво нещо, тъй като колкото по-сериозни производители има, толкова повече България се развива като държава винопроизводител. Повече се чува за нас навън и има по-голям интерес към българските вина. Има все повече възможности за проекти. За местния пазар не мога да кажа много, тъй като ние не се дистрибутираме сами и досегът ми е по-индиректен, но имам смесени чувства.

За финал: какви вина обичаш?

Обичам дъбови вина, признавам си. Харесвам и класическите купажи тип „Бордо бленд“. Харесвам Сира като сорт и то много. Харесвам и нашия Пино Ноар, колкото и нескромно да звучи. През останалото време предпочитам уиски.

Беше ни трудно да убедим Ваня Агопян да участва в нашите десет интервюта. Всъщност почти всички участниците в тези интервюта ни споделяха, че имат усещането, че постоянно трябва да се доказват, защото често попадат на хора с претенции, които „ама наистина разбират от вино“. Е, може би и в индустрията няма пълно щастие, но единствените доказателства, които тези млади хора трябва да имат, са пред самите тях. Ако обичат работата си, получават удовлетворение от нея и продължават да се развиват, всичко ще бъде наред. За разлика от хората, които говорят за вино, Ваня Агопян и второто поколение винари, с които ви запознахме, правят вино. Те са шансът ни идеята зад българското вино да има положително звучене.