Предизвикателството „Винен туризъм"

Тук няма как да се дърпаме – пристрастни сме и това си е. Medi Valley е мястото, на което прекарахме много време през изминалата година, работейки по проекта „300 и две“ и ни се иска да ви запознаем с всички. Само не ни питайте кога ще видите Епизод 2 – ще отговорим със „скоро“. Екипът в избата е много млад. Това включва Росица и технолозите Надя Илиева и Георги Петров, които ни търпяха, отговаряха на милионите ни въпроси и помогнаха правенето на вино в избата да е приятен процес.

Избрахме да ви представим Росица Атанасова като човек, който има една от най-трудните задачи в бранша, а именно да работи с хора. Отвъд познанията за продукта, това изисква огромна емоционална енергия и комуникационни умения. Всяка изба си мечтае за такъв кадър, а Росица Атанасова е най-лъчезарният гид, който сме виждали в действие. Благодарение на хора като нея сме все по-спокойни да говорим за винен туризъм и сме щастливи да сме били мъничка част от нейното винено пътешествие.


© личен архив

Разкажи ни за себе си. Какво беше детството ти?

Родена съм в Благоевград, където съм израснала и са се зародили мечтите ми. Имах прекрасно детство с много игри и лудории и пазя прекрасни спомени от него. Всъщност не знам кога точно свърши то. Спомням си и летните ваканции на село - дните ми минаваха в игри на „Стражари и апаши“ до късно на улицата, в каране на колело, с филии с мед и масло от моята баба – дебела филия с големи парчета масло и капещ навсякъде мед (смее се).

Какво е образованието ти, как го избра и какво ти дава то в работата ти?

Възпитаник съм на ЮЗУ „Неофит Рилски“, бакалавър по Европеистика, а в момента завършвам магистратурата си по същата специалност. Откакто се роди любовта ми към виното обаче, жаждата към четенето и образоването ми се измести от този фокус. Вече ми е доста трудно да се съсредоточа върху оставащите ми магистърски проекти. По време на академичната ми дейност прекарах един семестър във Франция, в Нанси по програмата „Еразъм”. Това бяха шест месеца, които преобърнаха мирогледа ми. Участвала съм в няколко тренинги и младежки програми в различни европейски столици отново по линия на ЕС. Върнах се обогатена с два езика (френски и английски), с нови приятели и нов поглед върху живота и ценностите. Основното, което използвам сега в работата си, са езиците и, разбира се, личностни качества, които съм развила по време на образованието си.

Как се запали по виното и как започна да работиш в Меди Валей?

Запалих се по голяма случайност. Аз съм от хората, които също преживяха катарзиса да останат в България или да напуснат родината и да започнат развитието си в чужбина. Избрах да остана тук и в един момент се наложи да потърся работа по възможно най-баналния и нормален начин – в Интернет. Искаше ми се да бъде нещо различно и динамично. Имах време да избера мястото, което да усетя като мое. Поначало съм човек, който влага и посвещава всичките си емоции и сили, в това което върши. И така, обявата за организатор „Винен туризъм“ премина няколко пъти пред очите ми, докато накрая не реших да се поразровя и видя какво е то „винен туризъм” и какво ще се изисква от мен. Нямаше много информация, но изчетох всичко, което Google предлага. След това изчетох всичко за Medi Valley (което включваше и ваши статии за избата и интервю с г-н Стоев (смее се)).

Подадох CV-то си, което, струва ми се, не беше най-подходящо за тази позиция, но нямах какво да губя. Впоследствие получих покана за интервю, като първото проведох със самия г-н Стоев. Той се впечатли, че съм прочела всичко за избата. Колкото и банално да звучи (не и за тези, които имат възможността лично да го познават), той беше човекът, който ме зарази със своята любов към виното. А пък аз може би заразих него с усмивката си на млад човек с много желание за работа. Така окончателно след второ ми интервю, на което присъства и Димитър Костов, усетих, че може би това е моето работно място. Реших да поема това предизвикателство. Започнах от нулата - обиколки в избата, въпроси (понякога доста глупави) към всички за всичко, доста четене. Всъщност, мога много да говоря за обзелата ме така бързо жажда за знания и вино, която вече година и половина ме държи все така. Работя и уча със същата страст и мотивация.

Как минава един твой работен ден? Какви са отговорностите ти?

Моите работни дни са доста различни, трудно е да рамкирам един и се радвам, че е така. Всеки от тях започва с едно кратко пътуване от Благоевград до с. Смочево, където се намира избата. Ежедневно се опитвам да поддържам връзка и търся туристически агенции, които обръщат поглед към винения туризъм или самотни ентусиасти, които полагат усилия в тази област. Ако вече има организирани групи и посетители, най-приятната част е организацията преди посрещането им и, разбира се, срещата с любопитните им погледи. Следва обиколка на винарната – приемната за грозде, съдовете за ферментация, помещението за бутилиране, помещението за отлежаване и самата дегустация. Дори когато няма организирани и уговорени посещения, има случайно преминаващи по пътя за Рилския манастир винени любители или дори загубени от някоя навигация туристи, които просто спират, за да попитат за посоката на Рилския манастир или друга забележителност, но разбирайки, че сме малка бутикова изба, решават да се отклонят от пътя и отделят време на научат нещо ново и да дегустират чаша вино. Опитвам се да се грижа и за малките неща и атмосферата в дегустационни и избата. Всеки детайл е важен.


© личен архив

Разкажи ни забавен случай с туристи, посетили избата?

Трудно е да разкажа един, постоянно има забавни случаи с туристи, интересни въпроси. Всички са много различни, тъй като за наше щастие са ни посещавали хора от цял свят – Южна Африка, Корея, Канада, Европа, Щатите. Радвам се, че всички срещи с туристи, които изплуват в съзнанието ми са забавни и позитивни. Мисля, че това е най-важното.

Какви са предизвикателствата в работата ти и какво ти носи удовлетворение?

Предизвикателства, разбира се, има. Диалогът и самото осъществяване на контакт с туристическите агенции все още са голямо предизвикателство, когато говорим за винен туризъм. Не ми се искаше да навлизам в темата и да слагам всички под общ знаменател. Знаем, че винаги има прекрасни изключения, но голяма част от тур опраторите, още преди да са сигурни какво представлява един винен тур, започват с проценти за тях, отстъпки, проценти от продажбата на вино. Други просто нямат желание да предлагат нещо ново на клиентите си, имат си готови маршрути (от преди години) и не намират смисъл да полагат усилия да ги разнообразят. Защо да се мъчат да предлагат нов продукт?! Друго предизвикателство е да не се отказваш, когато видиш, че пътят е все още неутъпкан и пълен с препятствия. Все още ни куца и правилната комуникация между колегите и избите в съседство. Не успяваме да създадем един общ продукт. Може би съществува чувството за съревнование, за конкуренция, въпреки че дори в непосредствена близост избите и вината са толкова различни. Би трябвало да залагаме на собствен стил и разпознаваемост. Вярвам и се надявам, че скоро ще успеем да се обединим и да предлагаме един общ продукт или път на виното на винените любители и туристи. А удовлетворение ми носят усмихнатите лица, с които изпращаме посетителите си, милите думи, моментите, когато някой се сблъсква за първи път с българските вина и е възхитен от качеството и индивидуалността им. Често се гордея с вината ни и че работя именно в Меди Валей.

Какво е нивото на услугите в българския туристически сектор? Има ли място за развитие и в каква посока?

България разполага със значителни по обем и качество туристически ресурси, които за съжаление не се използват пълноценно. Тяхното оползотворяване би спомогнало страната ни да се превърне в целогодишна туристическа дестинация с развит културен, винен, кулинарен, балнео, СПА и уелнес, селски и екологичен туризъм. Има място за развитие по р. Дунав и много други места, но основното, което ни липсва, е добра реклама и маркетинг, за които са нужни сериозни средства. Инвестиции от частния сектор има, но са нужни и публични такива. Продуктът България като цялостна визия трябва да е разпознаваем на първо място. След това с много по-голяма лекота ще се развиват всички ниши на туризма и на българските продукти като цяло. Инфраструктурата също е много важна, но там се наблюдава някакво развитие през последните години.

Как си почиваш и какво обичаш да правиш през свободното си време? Какви са интересите ти извън виното?

През свободното си време, обичам да посещавам изби и различни винени събития и дегустации. Лесно е, когато това, което обичаш да правиш и това, с което си печелиш прехраната, са едно и също нещо. Извън виното друга моя страст са конете. Обичам, когато имам свободен ден да го прекарам яздейки. Това много ме разтоварва.

Какво място заема виното в живота ти?

Все по голямо, както в живота, така и в сърцето. То е работата ми. Обичам да го консумирам и след работа с приятели. Мисля, че любовта към виното е от тези неща, които неизбежно заемат централно място в сърцето и живота.

Какво искаш да ти се случи през следващите няколко години в личен план?

За мен всичко се случва в правилния момент – нито по-рано, нито по-късно, така че в личен аспект не правя дългосрочни планове. Това, което планирам в най-кратки срокове е да започна нивата на WSET. Набелязала съм и няколко курса във Франция. Искам и да пътувам. Това е другата ми страст, просто към момента обвързвам по-голямата част от пътуванията си с посещения на различни винени региони. Във винения туризъм все още има какво да научим и се опитвам да черпя опит директно от извора (смее се).

Как очакваш да се развие българската винена индустрия през следващите години?

Очаквам, или по-скоро си пожелавам, да се повиши винената култура на хората. Вече смятам, че се правят крачки в тази посока. Също така си пожелавам качествените ни вина да бъдат все по-познати и извън пределите на България. Затова с гордост мога да кажа, че и виненият туризъм помага много. По природа съм много положително настроена персона, виждам позитивни неща постоянно около себе си и по отношение на българското вино.

Смяташ ли да продължаваш да се развиваш професионално в сферата на винения туризъм?

Определено да. Eнергията ми е насочена изцяло в сферата на винения туризъм и света на виното.

Ако погледнем на нещата прямо, всички продаваме вино. Директно, това е работа на търговците и сомелиерите. Индиректно, това е работа на всички останали – агрономи, енолози, но и винени журналисти и дизайнери на етикети. В този микс на странни птици, хората с длъжностна характеристика „Организатор на Винен туризъм“ са завоалираните търговци на вино. За разлика от чистите търговци и сомелиерите те не са там, за да ви продадат бутилка вино, а да ви накарат да обикнете избата, региона, хората. Трудна задача, но не и за човек с обезоръжаващото излъчване на Росица Атанасова. Това е от нещата, които не се научават. Имаш ги и не трябва да ги губиш в срещите си с трудности, цинизъм и „ти ли ще ми кажеш“. Време е да станем оптимисти на тема „Винен туризъм“. Има почва у нас!