0
0
0
s2smodern

Oenologie! C'est la vie.

С Мария Стоева се запознахме това лято в изба BRATANOV. Поне за това сме ви разказали :). Улучихме я в началото на кариерата й като самостоятелен млад енолог - свежа и съвсем наскоро завършила във Франция.

Представяме ви я в един много вълнуващ за самата нея момент.

Разкажи ни за себе си. Къде си израснала, какво беше детството ти?

Израснах в „Малката Виена” – град Русе, но съм много емоционално привързана и към Пловдив, откъдето е родом баща ми, и където преминаха три години от студентството ми. Родителите ми са оперни музиканти – майка ми Цветелина е певица, а баща ми Христо Стоев беше един от най-добрите хорови диригенти в България. (Аз самата свирих осем години на пиано и съм участвала в театрални трупи на български и френски език). И двамата за мен са еталон за професионализъм и родители, защото са възпитали в мен силно чувство за отговорност и ценности, неприсъщи за съжаление за много хора от моето поколение. Благодарение на тях детството ми беше много безгрижно и цветно, което в последствие ми даде възможността да развия перфекционизъм в обучението си, както и във всичко, с което се захвана.

Как се запали по виното?


©личен архив

Когато кандидатствах за Университета по хранителни технологии в Пловдив, бях привлечена от тайните на „божествената напитка”. По време на студентството ми лекциите на доцент Спасов по микробиология на виното отключиха в мен един още по-голям интерес към необятната вселена на винарството, който явно се допълни с артистичните ми наклонности, защото мисля, че винопроизводството е изкуство.

Учила си в Дижон - един от петте университета, които издават национална диплома за енолог във Франция и имаш три кампании в класически региони там - Бургундия, Бордо и Шабли. Как избра и започна да учиш там?

Този невероятен шанс, който имах, отново дължа на УХТ – Пловидив, защото когато бях трети курс, беше предложено едно-единствено място от Университета в Дижон по индивидуална програма на пълна стипендия. Тогава Дирекцията на франкофонския филиал към УХТ ме избра единодушно (без да знам нищо предварително) да замина, за да завърша образованието си там, благодарение на високото ми ниво на френски език и отличен успех.

Какво научи от опита си там?

Имах щастието да работя в три много различни региона на Франция, всеки със своите технологични, сортови и идеологични особености. Франция е държава, която безрезервно пази традициите си във винарството. Ето защо понятието „тероар” е основа на философията им (особено в Бургундия). Това понятие е ключът във винопроизводството, защото акцентира върху природната даденост и първоизточника – гроздето! Изцяло споделям тази идея и мисля, че изявата на тероара във виното трябва да е основна мисия на енолога.

Започнала си кариерата си в България с опит в търговския отдел на голяма изба. Доколко e важно енолозите да познават пазара и търсенето?

За мен тази стъпка беше много важна, за да мога първоначално, след четири години във Франция, да опозная българския пазар и да имам представа какво се случва в бранша. Според мен енологът трябва да може да придаде индивидуалност и характер на виното си, което да го отличи, но и след това да проследява как се вписва то на пазара (не само на българския, но и международния, в зависимост от целите на избата, разбира се). Енологът трябва да се развива, да обогатява опита си с този на колегите си, да се осмелява да рискува и да не се ограничава в собствените си изисквания и знания.

Какви са възможностите пред младите хора да работят за българското вино?

Една от причините да се върна в България е именно фактът, че аз вярвам в потенциала на българския тероар. Имаме много плодородни и благоприятни земи за развитие на винарството у нас и мисля, че трябва да се усвои именно този природен дар. Отправям апел към младите си колеги да обръщат повече внимание на първичната материя – гроздето, да се опитват да го познават и усещат, за да могат да покажат най-доброто от него в крайния продукт – виното. А иначе се надявам все повече млади хора да имат интерес да развиват винена култура и да се формира една образована среда, която да може да представя божествената напитка, както в чужбина, така и у нас, и да работи за популяризирането и налагането на понятието “българско вино”.

Как се промени ежедневието ти, откакто работиш в BRATANOV?

Чувствам се още по-отговорна и това е прекрасно усещане, защото имам задачата да изразя във вината един прекрасен тероар, какъвто е този на Южен Сакар. Срещнах топлината, всеотдайността и разбирането на семейство Братанови, които милеят за всяка една частица на това производство – от зрънцето грозде до виното в бутилка. С тях споделяме една философия – за тероарните вина, което е много силна мотивация за мен. Всичко това ми дава възможност за пълноценна и спокойна работа.

Какви вина обичаш да създаваш и да пиеш? Имаш ли любими стилове или сортове, нещо, което те вълнува най-много от гледната точка на енолог?

Създаването на всеки вид вино е предизвикателство за мен. Интересно ми е да работя с различни сортове грозде. Освен това една година с друга не могат да бъдат никога еднакви, лозата е жива и се развива с времето и съответно плодовете й се променят, а това, което е дала конкретната реколкта е неповторимо и уникално.

Харесвам много (и като консуматор, и като енолог) бургундски стил Шардоне и Пино ноар, както и купажи в стил Бордо, но в никакъв случай не се опитвам да ги копирам. За мен е важно да съм вярна на своя стил, който се обуславя от философията ми за изразяването на тероара във вината.

Как си почиваш и какво обичаш да правиш през свободното си време? Какви са интересите ти извън виното?

Най-пълноценната почивка за мен е сънят и това е определящ фактор. През свободното си време обичам да дегустирам вина в приятна компания, да чета, да играя тенис на корт или да се разхождам из природата.

Какво искаш да се случи през следващите няколко години в личен план?

Личният план включва и личното удовлетворение от вината, които правя. Затова бих искала да успея да отразя по възможно най-добрия начин тероара на Южен Сакар, който да стане отличим във вината ни. А също така, разбира се, и да създам семейство.

Как очакваш да се развие българската винена индустрия през следващите години? Какво ти се иска да се случи?

Надявам се колегите ми да ценят още повече тероара и това, което им дава природата, не само да търсят начин да направят коректно вино, което да се хареса на възможно най-много хора. Очаквам висшите държавни органи на земеделието да обърнат внимание на малко по-задълбочено териториално разделение на винарските региони в България, да се инвестират средства в изследване на почвените характеристики на земите и по-прецизно подбиране за засяване на сортове грозде в дадена местност. Бих искала и консуматорите в България да развиват винената си култура и с помощта на знанията си да спомогнат за популяризирането на българското вино в световен мащаб.

Откриваш ли положителни тенденции по отношение на българското вино в момента?

За период от една година, в която съм в България, ми е малко трудно да правя генерални заключения, но от погледа, който имам, смея да твърдя, че наблюдавам тенденция за развитие на винената култура на консуматорите, която се подкрепя и от инициативи на някои заведения и списания, и това ме радва.

Разговорът с Мария Стоева ме кара да се опитам да си представя какво е да си енолог на практика. Живееш в близост до избата, обикновено далеч от големите градове. Работиш в огромни помещения, в които е хладно и влажно. Общуваш с малък кръг от хора всекидневно. Не си отговаряш на телефона през август, септември и октомври. Мечтаеш си за по-хубава лаборатория или еди-какъв си съд. В свободното си време си мислиш за дрожди и бактерии. Увличаш се по теми като „микрооксидация“ и се опитваш да преведеш „bottle shock“ на приятелите си. Поне веднъж си се спъвал в маркуч, прещипван си от бъчва и си се опитвал да изтриеш грандиозно подхлъзване от записите на камерите. Трябва да си леко луд, много специален и, това е задължително, да нямаш търпение да направиш „следващото“ (голямо) вино. Трябва също и да не можеш да живееш без това. За нас беше удоволствие да ви запознаем с Мария Стоева.