0
0
0
s2smodern

„Да споделяме добрите новини за виното"

Поздравленията са напълно в реда на нещата! Три пъти „Ура!". С гордост ви представяме чисто новия Master of Wine и истински командир Янис Каракасис. Под негово ръководство имахме удоволствието да учим в WSPC в Атина през септември тази година, така че бе неизбежно да го помолим за интервю и да го представим на една по-широка аудитория. Ние определено препоръчваме да се насладите на това интервю с чаша Винсанто в ръка (ще разберете защо след малко), но ако такова липсва в резервите ви, просто си налейте любима напитка и четете нататък!

Имали сте много по-различна работа преди да влезете в света на виното. Разкажете ни за нея?

Двайсетте години от моя живот, които прекарах в Гръцките военноморски сили бяха част от един съвсем различен свят, но ценя всяка минута прекарана там. Специализирах и станах пилот на хеликоптер AB212 Helos. Имам стаж от близо 2000 летателни часа като военноморски офицер на различни военни кораби и съм бил капитан на миночистач. От флота имам много добри спомени и този период ме научи на дисциплина, която по-късно много ми помогна да стана Master of Wine. Когато напуснах Военноморските сили бях капитан на хеликоптерна ескадрила, така че имах много отговорна работа, в рамките на която се грижех за стотина души и десет-дванадесет хеликоптери. Работата изискваше огромно внимание, а в същото време учех за първата си диплома тук [в WSET], така че когато имах малко свободно време, учех.

Как започнахте да се занимавате с вино?

Ако обичаш виното, винаги намираш начин да го оцениш, да му се насладиш, а понякога и да научиш повече за него. WSPC тук, в Гърция, беше моето вдъхновение, а Константинос Лазаракис беше моят човек. Той стана мой ментор. Напреднах в света на виното постепенно, но това беше правилния начин за мен. Не претупах нещата. Сега съм все по-зает, което отчитам като възнаграждение за труда ми.

Как се чувствате като MW?

Мога да Ви кажа как се чувствам през последните пет дни (смее се), откакто съм MW. Чувствам се страхотно! Чувствам се все едно съм изкачил много, много висока планина и пред мен се е открила невероятна гледка, а аз посягам към раницата си, откривам една бутилка студено Винсанто, отварям го, отпивам и се наслаждавам на гледката. Това е фантастичен момент! Сигурен съм, че титлата ще ми разкрие много възможности. Само за няколко дни вече имам предложения да правя определени неща и да посетя различни места. Чувството да съм част от екипа на Masters of Wine където се срещнах с фантастични хора, отворени да научават нови неща всеки ден, е невероятно.

Каква е следващата Ви стъпка и върху какво бихте искали да се съсредоточите най-много във Вашата кариера?

Искам хората да опознаят по-добре мен и моя бизнес партньор (другия „wine commander”) Григорис Михаилос. Вече сме направили някои хубави неща, като например промотирането на гръцки вина в Австралия миналата година, където започнахме с вината на Пелопонес. Опитваме се да правим неща както на регионално, така и на национално ниво. Сега, когато съм MW, мисля, че искам да продължа да правя същото, но с надграждане, т.е. консултации, промотиране на гръцкото вино, писане за влиятелни списания и сайтове като например статията, която написахме за Джансис Робинсън или статиите за Meininger’s Wine Business International – една за Санторини и една за Рецината. Не на последно място обичам да образовам хората. За мен това е същността на титлата MW, защото човек трябва да бъде добър комуникатор, да споделя знанията си и да кара повече хора да повярват, че могат да разбират виното много по-добре.

Колко време Ви отне да получите степента MW и какъв беше процесът за Вас?

Аз извадих късметлия. Получих дипломата си тук в WSPC (WSET Level 4) и веднага кандидатства за програмата Master of Wine. Имах само около 10 дни да подам кандидатурата си и трябваше да напиша специфично есе, така че избрах темата за ролята на кислорода във винопроизводството след ферментация - тема с много история зад себе си. Програмата продължи още 4 години след това. Първата година минах теорията, втората година практическия изпит и след това се отдадох на дипломната си работа. Интересното е, че от 50 или 60 души, които започнаха в програмата по едно и също време (с които се срещнахме в Руст, Австрия) само двама успяхме да станем MW. Разбира се, след нас идват още много. Това означава, че програмата е много детайлна и изисква невероятни усилия, затова човек трябва да работи наистина много, за да се нарече Master of Wine.

В момента преподавате в WSPC в Атина. Какво представляват курсовете, кой може да се запише и какво да очакват курсистите?

Мисля, че сме големи късметлии да имаме WSET курсове в Гърция и това може да бъде много добра новина за Балканите като регион, особено предвид начина, по който са структурирани курсове. Те са подходящи за хора с различни нива на познания за виното. Имаме 4 нива: Ниво 1 до Ниво 4 или т. нар. Диплома. Предлагат се и други подготвителни курсове за Court of Master Sommeliers за хора, които искат да станат сомелиери. От там нататък те могат да развиват в много различни посоки.


©личен архив

Колко трябва да пътува човек, за да стане MW (в смисъла на това да научи повече за различните винени региони)?

Никога не спираш да пътуваш. Когато напуснах Военноморските сили, мислех, че ще пътувам по-малко, но накрая се оказа, че съм пътувал повече. Просто ти се налага да пътуваш, да посещаваш лозята, да разговаряш със собствениците и да получаваш примери от реалния живот, за да станеш MW. За мен е абсолютно задължително да посетиш класическите райони - Риоха, Кианти, Бордо, Бургундия, Мозел и ако можеш, да отидеш отвъд тях, пътувайки до Южна Африка, Австралия, Напа. Всичко това открива нови хоризонти. В противен случай ще се лишиш от много информация.

Каква е ролята на взаимоотношенията във винената индустрия (с ученици, ментори, колеги, специалисти)?

Това е може би най-хубавата част. Срещаш чудесни хора, изграждаш фантастична мрежа от контакти, в която споделяте и си помагате един на друг. Това заемаше голяма част от времето ми докато се подготвях за практическия изпит в програмата на MW. Разменях си записки с други студенти, което ми помогна в голяма степен. Освен това чувството да срещнеш някои винени легенди или да посетиш най-добрите производители в Бургундия и да поговориш за вино с тях е страхотно. Те са здраво стъпили на земята, имат прекрасно чувство за хумор и обширни познания по темата.

Разкажете ни повече за WINE COMMANDERS. Вие сте един от най-успешните винени сайтове в Гърция.

Напоследък ставам все по-чувствителен на тема винени етика и мисля, че е много трудно да откриеш и поддържаш безпристрастност и почтеност в света на виното. Стремя се да не изменям на личните си ценности и се опитвам да пиша за истината, която откривам в чашата, дори ако пиша за приятел.

В нашия блог има само оригинално съдържание. Wine Commanders не е място за новини или преводи, а за оригинални истории. Публикуваме три истории на гръцки и две на английски всяка седмица. Изразяваме мненията си свободно и сме напълно независими. Нямаме рекламодатели винарни. Имаме много положителни отзиви и с нетърпение очакваме да обновим вида на Wine Commanders към по-модерен и да включим повече съдържание за вина и рейтинги, както и повече за комбинирането на вино и храна. Обмисляме и рубрика само за гости. Веднъж седмично ще каним човек, който според нас има да каже нещо ново за виното. Ще се радваме да разширим екипа си в близко бъдеще с хора, които са част от общността със специфична насоченост.

След няколко дни с Вас лесно се забелязва, че имате отлично чувство за хумор. Колко важно е то, успоредно с уменията да общуваш с хората и позитивното отношение, ако искаш да се развиваш във винената индустрия?

Всичко се свежда до това да си положителен. Добре е да имаш мнение, което понякога може да бъде и отрицателно, но през повечето време е необходимо да даваш гласност на добрите новини. Повтарям си, че ще се справя, защото се опитвам да съм положителен, но, в същото време, не оставям нещата, които налагат коментар без такъв. Така, например, ако на гръцкия пазар излезе едно голямо, ново вино, което струва 100 евро, без значение дали ми харесва или не, аз трябва да напиша нещо за него. Като цяло блогът се фокусира върху добрите новини за гръцките вина, но също така наблягаме и на сферите, в които се налагат подобрения. Това е конструктивната част от това, което правим.

Какво се случва с гръцкото вино в Гърция в момента?

За съжаление, в момента гръцкото вино страда на вътрешния пазар поради политическата нестабилност и всички други малки аспекти, които ежедневно създават проблеми за средностатистическия потребител. Потребителите залагат на много евтини вина през повечето време, а ние, разбира се, искаме те да правят точно обратното и да опитват по-качествените вина. Съвсем наскоро бях в Крит, където хората просто не могат да се отърсят от идеята за bag-in-box. Това е един лабиринт от производители и ресторантьори, в който ресторантьорите обвиняват производителите и обратното (обикновено за високите цени) - една задънена улица. Много от местните изби разчитат най-вече на големите пазари като Атина и Солун, плюс големите туристически дестинации като Миконос, Родос и Крит през лятото. Това ги прави не толкова зависими от вътрешния пазар, колкото от туризма.

Цените в Санторини вече са се увеличили и ще се увеличават още. Това прави много трудно за гърците да купуват вина от Санторини, така че те най-вече ще бъдат изнасяни в чужбина. Ако искате да си купите вино от Санторини в Гърция, ще трябва да платите 25 евро. Не много хора са склонни да го направят. Винсантото от Санторини предлага фантастично качество за цената си, но като десертно вино също трудно се продава на местния пазар.

Според Вас, кой е правилният начин да се маркетират гръцките вина?

Има някои стари, класически изби, които все още са добри и постоянно работят върху развитието си. Съществуват и много нововъзникващи бутикови винарни, които правят отлични неща в различни части на Гърция. Истината е, че големите винарни като Boutari инвестираха много в гръцкото вино и ние сме им задължени за това. В Мантиния и Санторини те промениха перспективата, методите на работа и стила на вината. В Науса, те въведоха концепцията Single Vineyard, когато никой друг не смееше, така че смятам, че Boutari под ръководството на Янис Вояцис (техният главен енолог и прекрасен човек) допринесоха много за гръцкото вино като цяло и затвърдиха името му в чужбина.

Сега, обаче, гръцкото вино трябва да се маркетира по различен начин. То не трябва да се продава в супермаркетите в чужбина, а в ресторантите и специализирани магазини за вино. Ако имате стелаж с 1000 бутилки вино, каква е вероятността да изберете точно някое гръцко вино? Може би ако Господ вземе ръката ви и я остави върху бутилката... (смее се). Видяхме това в Австралия с голямата верига Dan Murphy’s. Гръцките вина бяха там, но никой не знаеше за това. Също така, трябва да разполагаш с достатъчно продукция, за да се наложиш в чужбина. Има начини това да се постигне и определени хора вече са успели. Ако произвеждаш общо 5000 бутилки, няма да можеш да постигнеш много, дори и в собствената си страна.

А как се справят гръцките вина на чуждия пазар?

Гръцкото вино е по-силно от всякога и е „buzzword" на много чужди пазари. Износът в САЩ и Канада се увеличава. От друга страна, износът в Европа изглежда намалява, така че това е нещо, върху което трябва да помислим. Смятам, че в момента гръцкото вино е набрало голяма инерция. Моментът е отличен. Трябва ни подкрепа, защото, ако не можем да се възползваме сега, моментът ще отмине и отново ще започнем да се оплакваме от Рецината. Това е времето, когато трябва да накараме хората да се вълнуват и за други региони, различни от Санторини. Това е време, в което ни трябва реална маркетингова и комуникационна стратегия, насочена към гръцкото вино на външните пазари. Събития като представянето в Австралия, където промотирахме 25 гръцки винарни, трябва да се случват много по-често. Ще видим. Не знам дали съм оптимист или песимист, но съм сигурен, че сега е моментът. Сега и през следващите 2 или 3, максимум до 5, години. В противен случай ще се върнем години назад в развитието си.

Харесва ли Ви идеята балканските вина да се маркетират заедно или смятате, че Гърция трябва да бъде по-независима, защото по някакъв начин е по-известна, харесвана, свързана с туризма и разпознаваема?

Всеки подход си има плюсове и минуси. Мисля, че гръцките вина могат да се възползват от общата балканска концепция, независимо, че заемат една от по-добрите позиции. Все още има място за подобрение. Харесва ми, че има толкова много скрити съкровища в тези държави, като Мавруд и Гъмза в България, Плавац Мали в Хърватия и Богдануша на остров Хвар. Напоследък излизат и някои невероятни турски вина. Това натрупва добра инерция, но проблемът е да привлечем чужди инвестиции, каквито в момента няма в Гърция, дори в сравнение с България.

И така! Балканите вече имат още един Master of Wine, с който да се гордеем и похвалим. Сигурни сме, че в бъдеще за и от Янис Каракасис ще следват много интересни неща. Пожелаваме му успех в кариерата и се надяваме да продължава да разпространява добрите новини за виното!