0
0
0
s2smodern

Две десетилетия в бизнеса и новия BIWC 2015

Точно на 20-тата годишнина от първия ѝ работен ден в Домейн Менада се срещаме с Галина Нифору - една от несъмнено най-дейните личности в българската винена индустрия. Тя е човекът зад Balkans International Wine Competition BIWC, фестивала Августиада, председател е на Управителния съвет на Асоциацията на българските износители на вино BWЕА и собственик на консултантската фирма OINORAMA Wine Consulting. Много имена, много съкращения и, след секунда, много цифри. Така е в компанията на Галина Нифору.

Вече 20 години работите във винената индустрия (отбелязвате ги на 1-ви април). Какво научихте и какво се промени за Вас в този период?

Ужас! Как само звучи 20 години! Не знам от къде да започна, ще ми трябва вино (смее се). Може би трябва да започна от началото… 1995 г. – изобщо били ли сте родени тогава (смее се, ние не – били сме родени… отдавна)? В личен план научих, че това е една материя, която те свързва с много интересни хора и ги превръща в приятели. Всъщност точно това е и целта на виното – да събира хората като скъсява дистанцията. От професионална гледна точка научих, че ми е много интересно да създавам нови неща, свързани с виното, да търся нови хоризонти за българското вино, да не се задоволявам с постигнатите резултати и да прилагам опита на по-напредналите, не само във винарско отношение, страни.

Като се обръщам назад осъзнавам, че наистина много неща са се случили. Спомням си, че когато се върнах след една година работа в Лонг Айлънд през 1997 г. тук тъкмо се сваляше правителството. Всички ме обявиха за ненормална, че се връщам, а мечтата ми беше да допринеса винената индустрия в България да стане като тази, която видях в Щатите. Разбира се, Лонг Айлънд е облагодетелстван от близостта си до Ню Йорк. Дори в нашата малка изба Paumanok всеки уикенд ни посещаваха между 1000 и 2000 любители на виното. Някои идваха на пикник, други, по-големи компании, обикаляха по няколко изби, за да дегустират и изобщо се забавляваха. Ето, че след 20 години, малко по малко, това започна да се случва и у нас. Направиха се страхотни изби, което наистина е много голямо постижение.

Казахте, че не се примирявате с постигнатото. Какво искате да постигнете през следващите 20 години?

Мечтата ми за следващите 20 години е за един общ, напълно модерен имидж на България като производител на вино. Това изисква много креативност, предприемчив дух и много енергия. Желанието ми е да имаме средствата да изградим един чудесен екип, който да може да изпълнява целите ни. Така е в целия свят – и във Франция, и в Италия, Испания, САЩ има хора, които работят за имиджа на дадено вино, даден регион и дадена държава.

Вие сте председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските износители на вино (BWЕА)? Какви са целите на организацията и по какво работите в нейните рамки?

Асоциацията съществува вече две години и смятам, че на този етап мнозинството от българските винопроизводители са наясно, че трябва да погледнат сериозно на външните пазари. Целта ни е именно изграждането на положителен имидж на България като страна, производител на вино. Работим по различни проекти за постигането на тази цел. Новото е, че проектът ни в рамките на Националната програма за промоция на вината в трети страни е одобрен и очакваме да стартира през октомври. За съжаление парите по програмата ще са изчерпани след тези проекти. Лошото е, че постоянно разчитаме на държавата и на помощи без да имаме собствен бюджет, с който да разполагаме за постигането на нашите цели, независимо от приоритетите на държавата или Европейския съюз.

Как може да стане това на практика?

Тази година у нас са се произвели 120 милиона литра вино, което е близо една трета от обема миналата година заради лошата реколта. Може да сметнем, че средно произвеждаме около 250 милиона литра за година. Ако заложим 10 стотинки на литър (пренебрежимо ниска сума и подобен е моделът в Австрия, например), които се плащат от консуматора, това би ни дало бюджет от 2,5 милиона лева на година, което никак не е малко. Ако тези средства се залагат всяка година и се разчита на тях, тогава може да имаме цели и приоритети за българското вино. Пътят е да се направи нещо като кръгла маса, идеята да се облече в законова форма и българските изби наистина да се замислят над това и да вземат решение да го приложат още от реколта 2015. Тогава може да искаме финансиране и от държавата, но не трябва да зависим от нея напълно. Трябва да има по-сериозна готовност от страна на избите да действат, когато им се подаде ръка. Все още лутането какво да направят първо е сериозно и това води до едно недоволство от крайните резултати. Трябва да действаме заедно, да сме смели и да започнем да се гордеем с продукта, който предлагаме.

Какво е реалистично да се очаква относно износа на българско вино в следващите пет години предвид усилията, които се влагат?

Мисля, че Китай и азиатския пазар като цяло ще се развият добре. Надяваме се и на развитие в САЩ, ако започнем от градовете с по-голяма българска диаспора като Чикаго. Смятам, че износът ни за Русия ще спада все повече. До миналата година той беше близо 50%-60% от целия експорт на България, но драстично спадна тази година заради събитията в Украйна и ембаргото. Разбира се, за Русия не сме изнасяли скъпи вина, докато в Китай може да се намери българско вино на цена 100 – 200 евро за бутилка. Това е чудесна новина и интересното е, че ценовите класове, които присъстват в техните магазини, дори в нормалните супермаркети, са впечатляващи. Това не са само надежди, разбира се. Вече има договор, подписан от българска изба с третия по големина вносител на вино в Шанхай и съм уверена, че нещата ще потръгнат. Япония също е от малкото пазари, където сме изнасяли и продължаваме да изнасяме на нелоши цени, а и те харесват България, така че трябва да вложим усилия и в тази посока.

За да навлезем отново на европейския пазар, трябва да поработим основно върху имиджа си и да организираме събития и промоции, чрез които да покажем качеството на вината ни. Вече има отделни усилия в Великобритания, участваме на международни изложения, но е трудно да се каже, че имаме стратегия. Трябва да се намери начин да провокираме търсене от страна на дистрибутори и вносители, което означава, че трябва да успеем да им се представим. За другите проекти в Брюксел кандидатстваме заедно със Северна Гърция и Емилия-Романия като регион от Италия и, разбира се, нямаме представа дали ще спечелим средствата. Независимо какво се случи, ние трябва да продължаваме да работим. Другите държави не спират да работят за имиджа си, независимо че вече са изградили име в сферата на виното.

Как минава една година за Вас между консултирането на изби, организацията на BIWC, Августиада и всичко останало?

Напоследък консултирам малко изби – главно такива, които работят с доверие и искат да се развиват. Правя го по-скоро от желание да съм в допир с материята, а основните ми усилия съм вложила в бъдещето на българското вино на други пазари. Хубавото е, че в работата ми всичко зависи от мен и това как организирам времето си. Щастлива съм, че взех решението да стана самостоятелна, въпреки че предизвикателството беше наистина голямо. Сега мога да се вдъхновя и да работя в 12 през нощта или да си почивам през седмицата. Тази година започнахме подготовката за Балканския винен конкурс и фестивал още през декември. Старанието ни е конкурсът да става все по-престижен за участващите изби като внимателно избираме журито на конкурса. След това започват плановете за Августиада, която се затвърждава като винено събитие за Стара Загора. Целта ни е да работим и за развитието на региона, не всичко да е централизирано. След това колелото се завърта отново (смее се).

Какво ще е новото на тазгодишното, четвърто издание на Балканския винен конкурс и фестивал (BIWC)?

Решихме тази година да има една нова секция Balkan Flavors, с което ще включим и изложение на балкански храни. Това събитие е организирано в сътрудничество с Асоциация Балкания и в него се залага на ено и кулинарен туризъм. Надяваме се партньорството с тях да бъде успешно и да продължи и в следващите издания. Имаме уверение, че генералният директор на OIV (International Organization of Vine and Wine), Жан-Мари Оран (Jean-Marie Aurand) ще присъства като гост и ще връчи Гранд трофея за най-добро вино на Балканите. Имаме нови членове на журито. Джулия Хардинг, MW (Julia Harding) – дясната ръка на Джансис Робинсън, MW (Jancis Robinson) е новината за тази година, като и двете проявиха сериозен интерес към вината от региона. Това означава, че Джулия ще прави и дегустационни характеристики на вината от фестивала във всички ценови сегменти след конкурсната част. Това е огромен шанс за избите, които участват на фестивала, защото ще получат експертна оценка и отразяване в медията на Джансис Робинсън. Тя се чете от един милион души на месец, а това не е никак малко. Така отново България и регионът ще влязат в медийното пространство по един много престижен и полезен начин.

Какви ще бъдат лекциите и майсторските класове тази година?

Константинос Лазаракис, MW отново ще бъде Председател на журито и ще проведе поне един Майсторски клас със сляпа дегустация. Отделно, тази година ще има и майсторски клас на тема „Розе”, тъй като напоследък много се налага на пазара. Пълната програма ще публикуваме след 15-ти април. Обещавам да бъде интересно, както винаги.

Какво е бъдещето на конкурса и ще излезе ли от границите на България в следващите си издания?

Да, много ни се иска това да се случи. Основните дестинации, които обмисляме за 2016 г., са Солун и Белград. Предизвикателството е да намерим добри партньори там. Белград е извън границите на ЕС, което може да се окаже трудно от гледна точка на логистиката. Друго основно е, че обмисляме как да направим конкурса достъпен за повече държави и ще работим в тази насока.

Най-накрая личност, която понася своята „политическа отговорност" с грация и желание. Един много скъп за мен човек казваше, че всяко нещо на време и на място се нарича ред. Сега е времето и мястото да подредим нещата си. В противен случай оставаме пасивни наблюдатели, а не участници в нещо прекрасно, наречено винена индустрия. Трябва ни много повече смелост и много повече енергия, много по-малко от „какво ще си кажат другите“ и „ами ако не се получи“. Няма по-големи критици от собствените ни умове и по-добра книга за самопомощ от действието. Галина Нифору е избрала да действа. Безспорно е, че резултатът е налице!