0
0
0
s2smodern

В момента Константинос Лазаракис е единственият Master of Wine на Балканите, но като изключим титлата, както ще се уверите след малко, той е изключително приятен събеседник, джентълмен и очарователен по един особено гръцки начин. Той тъкмо пристига от London Wine Fair, където е популяризирал най-новите постижения на българските и гръцките винопроизводители (благодарим му за това), за да бъде председател, съдия и лектор на майсторски клас на Балканския Винен Конкурс и Фестивал (BIWC) 2014 (7-ми и 8-ми юли).

Заснехме настоящото интервю на миналогодишното издание на BIWC и се доверихме на инстинкта си, че това е най-подходящото време да ви го покажем. Няма как да прекалим с препоръката си да посетите майсторския му клас „Да бъдеш съдия на BIWC“. Както обикновено, препоръката ни важи и за останалите майсторски класове и лекции, тъй като темите, които са избрали отново са изключително интересни и актуални. Ето какво ни разказа Константинос Лазаракис, MW.

В момента Вие сте единственият Master of Wine (MW) на Балканите. Как се промени живота Ви откакто сте MW?

Чувствам се привилегирован да съм първият MW на Балканите и Гърция, разбира се. Отдавна се старая и ми отне много усилия и години работа, за да успея. Отне ми седем години да взема изпита, но фактът, че беше трудно постижимо ме накара да желая да го постигна. Ако беше лесно, никой нямаше да иска да го направи или поне не би означавало нищо. Трябва да кажа, че от 2002 г., когато станах MW, а и след това, животът ми се промени много, но въпреки всичко е чудесен. Титлата MW промени много начина, по който хората подхождат към мен, откри пред мен огромни възможности и кариерата ми взе сериозен обрат. Щастлив съм да бъда част от това.

Бил сте в България няколко пъти като лектор и съдия в различни винени събития. Какви са впечатленията Ви от българските вина и пазара на вино тук?

Мисля, че гръцкият и българският пазар на вино имат много общи характеристики, така че се чувствам като у дома си, нещата не са особено различни. Ситуацията е сходна. Все повече и повече хора се интересуват от вино. За по-голяма част от тях виното е просто поредната алкохолна напитка. Някои хора са готови да платят повече за вино, други - не. Някои се занимават с вино, защото виното е на мода и това би им помогнало да изглеждат важни и от класа, докато вкъщи биха предпочели да си сипят бира. Същото до голяма степен виждаме и в Гърция. Това, което наблюдавам тук е, че много хора се занимават с вино като част от гастрономическото преживяване, тоест не става дума само за вино, а за храна и вино, за ходенето на хубав ресторант и това да се насладиш както на бутилка хубаво вино, така и на добра храна, на добра кухня. За мен тенденцията е хубава, защото смятам, че така хората могат да се асоциират с това по-лесно. Много малко хора могат да кажат: „О , аз съм любител на виното и ще си мисли за вино, ще пия вино самостоятелно, ще чета за виното... " Това би било малко неестествено. Виното е напитка, която се консумира предимно с храна и, ако хората се доближат до него като част от, както казах, гастрономическото преживяване, то това може да е само за добро.

Какво не знаят българските потребители за вината на Гърция и какво могат да предложат тези вина на българските любителите на виното?

Мисля, че българите знаят повече за гръцките вина, отколкото гърците за българските. Това е главно, защото огромен брой българи пътуват до Гърция за лятната си ваканция, където консумират и се наслаждават на гръцкото вино. Не мисля, че Гърция е достигнала потенциала си тук – все още има много място за развитие на българския пазар. Мисля, че в близко бъдеще все повече и повече гръцки винарни ще са склонни да инвестират в промотирането на вината си в България.

Много туристи смятат нискокачествената Рецина за символ на гръцките вина и казват, че не харесват гръцкото вино като цяло. Смятате ли, че това е проблем, пред който все още са изправени гръцките винарни?

Това е нещо, което се случва много често и гръцкото вино се превръща в своя най-лош враг. Мисля, че това е така в много страни от Стария свят, направили сериозни крачки напред, но не успели да ги комуникират добре впоследствие. Това е причината когато се заговори за гръцки вина, всеки да се сеща за Рецина. Аналогично, когато се заговори за българско вино и всеки се сеща за Мерло на цена три евро в немски супермаркет. Ако говорим за Унгария, както знаете там имат много известно наименование за произход, а именно Токай - едни от най-добрите и най-скъпите вина в света, но въпреки това все още голяма част от хората ще се сетят за „бича кръв“ [Egri Bikavér], което отново се продава в супермаркета за 3-4 евро на бутилка. Така че това е проблем за много, много хора и много държави. От нас зависи как ще успеем да надрастнем проблема и да достигнем до тези потребители.

По-рано стана дума за редките гръцки сортове. Смятате ли, че те са важна част от бъдещето на виното в Гърция?

Мисля, че всичко се свежда до наследство и потенциал, който може да бъде загубен във всеки даден момент. Отиваш в Санторини, разговаряш с възрастни хора и те казват, че преди век хората там са разполагали с около 8 различни сорта грозде, местни за Санторини, докато сега там има само три, четири или пет сорта. Знаем, че на определено място на едно лозе някъде в Санторини е имало растение от даден сорт или пък другаде е имало малко лозе с 20 растения от друг сорт, отново на Санторини. Някои вярват, че ако можехме да изследваме всяка лоза на Санторини, щяхме да открием до 40 различни сорта. Какво се е случило с останалите и колко добри биха били? Всичко това е загубено и никога няма да се върне. Може би един от тези 40 изчезнали сорта е щял да бъде два пъти по качествен от Асиртико или четири пъти по-добър от Ризлинг. Въпросът е защо сме си позволили да ги загубим.

Опитвали ли сте някой от местните български сортове и какво мислите за потенциала им?

Опитах няколко чудесни Мавруда в България. Мисля, че съм малко по-развълнуван от сорта Мелник, но това зависи от производителите. Необходимо е да разберем дали Маврудът, който познаваме, е най-добрият Мавруд, който можем да получим. Както обясних в майсторския клас, когато станеше дума за Саватиано всеки ставаше скептичен, казвайки, че е некачествен сорт, тъй като той се асоциираше с нискокачествената Рецина и факта, че никой не се стараеше да създаде висококачествено Саватиано, докато в един момент петима винари не се заеха да погледнат сорта по-детайлно, правейки нещата по съвсем различен начин и създавайки фантастични вина.

Говорихте за „Кабернизацията" на навиците ни за консумация на вино. Смятате ли, че все повече потребители се отдалечават от тази тенденция, тъй като повишават знанията си за виното или мислите, че избите определят това в зависимост от степента си на готовност да предлагат по-различни вина (като сортове и стил)?

Ако мислим, че всички хора, които пият вино биха искали да прекарат два часа в разговори за редките сортове грозде, смятам че изместваме фокуса. Повечето хора третират виното като обикновен продукт и е много трудно да ги съдим за това и да кажем, че само хора, които имат много допирни точки с виното имат право да го пият. Така че, да, има хора, уморили се от Кабернето и Мерлото от всички части на света и насочили се към по-интересни и редки сортове, но все още вярвам, че Кабернето и Шардонето са значими играчи в световната търговия с вино.

Приемате ли положително идеята Балканите да бъдат маркетирани като обединен регион?

Това е идеята на Балканския Винен Конкурс и Фестивал (BIWC). Балканските страни са много и различни, но между нас има и куп общи неща, едно от които е голямото разнообразие по отношение на произвежданите вина. Ето защо смятам, че това е една чудесна възможност да се опитаме да насърчим това разнообразие в по-голям мащаб. Съединението прави силата.

За финал, през 2013 г. бе организирано посещение на няколко Masters of Wine в множество гръцки изби. Как мина посещението и какво очаквате да се промени като резултат от него? Смятате ли, че стратегически това е правилният начин малка страна-винопроизводител да продава на един глобален пазар?

Бях много щастлив да организирам първото по рода си официално посещение на Institute of Masters of Wine в Гърция. Националната междупрофесионална организация по лозарство и винарство помогна много, тоест свърши основната част от работата, защото разполагаше със средства, алокирани за насърчаване на продажбите на гръцко вино на чужди пазари. Това стана възможно и с ценната помощ на Гръцката експортна организация. Пътуването мина невероятно добре. Представителите на Masters of Wine обикнаха гръцките вина, гърците и самата Гърция и не виждам причина това събитие да не успее да се превърне в повратна точка в начина, по който хората гледат на гръцките вина. Трябва да направите същото и в България!