0
0
0
s2smodern

Ръката зад етикета

Прекъсваме по спешност италианската ни афера с едно ексклузивно интервю с Йордан Желев, The Labelmaker. Ако случайно не знаете кой е Йордан Желев, може да започнете четенето тук.

Любимо занимание ни е периодично да го ръчкаме да ни запознае с най-новите си проекти. Обикновено получаваме отговор свързан с non-disclosure agreements и други чуждици, но поняяяяяяяяякога успяваме да го уловим в добро настроение и дори да го накараме да ни покаже нещо НЕВИЖДАНО ДО СЕГА.

Представяме ви едно лятно, различно и МАКСИМАЛНО ВИЗУАЛНО интервю с Йордан Желев, в което ще видите малка част от работния му процес на мястото, където се случва THE MAGIC.

Започваме с едно задълбочено изследване на творческия процес и резултатите от него. Приятно гледане:

...а резултатите преди post-production обработката изглеждат така:

Е, зададохме му и няколко кратки въпроса.

Какво ново можем да открием от Labelmaker-а през 2013 г.?

Най-интересното е, че се завръщам в света на бирата. Моето включване е сравнително малко, защото нещата в тази индустрия се диктуват до голяма степен от огромните международни компании, но се радвам да стана част от това. Доволен съм, че ще имам възможност да използвам уменията си така, че да се получи един много хубав етикет на бира, с който съм изключително щастлив.

Какво се променя в местния пазар на виното по Ваши наблюдения?

Първо, правим все по-хубави вина… това го виждат всички. Лошото е, че все по-трудно се продават и това също е видимо за всички. За съжаление този факт не е функция нито на качеството на виното, нито на етикета, нито на нещо лесно за определяне. Ситуацията в момента е много сложна и трудна.

Изглеждате ни много зает. Какво успява да Ви измъкне от работния ритъм?

Нищо! Това не е работа. Наистина се изморявам много и съм много зает, но това не е работа, защото се забавлявам и е удоволствие да го върша. Ако беше работа в смисъла на „от 9 до 5“, със сигурност щях да имам готов отговор, но това е нещо толкова интересно и вълнуващо, че не може да бъде лимитирано във времето или като натоварване. Безспорно ме изморява много, явно ми личи (смее се), но има някаква наркотична зависимост, която не може да се преодолее.

Покажете ни нещо, което не сте показвали досега :)

(Тук Йордан Желев ни поглежда многозначително и започва да търси някаква папка, от която изважда следното:)

Споменава нещо за експериментиране с арабска калиграфия преди години, ние правим няколко снимки и си тръгваме впечатлени, каквито бяха и очакванията ни.

Оставяме ви с една история, която не спестихме и на него. Концерт на Ванеса Мей в Зала 1 на НДК, но не през 2011 г., а през 1992 г. Тогава имаше много малко гостуващи у нас международни звезди и самата Ванеса Мей се държа блестящо – без закъснения, много приятелски и с бисове дълги почти колкото самия концерт. Случката се развива на първи ред от оркестрината – най-добрите места в залата. Концертът приключва, всички са щастливи и един младеж до нас става, въздиша тежко и казва „Е, па още утре ще се зáпиша на цигулка!“.

Когато гледате Йордан Желев в действие, ефектът е именно такъв. Той прави нещата да изглеждат лесни и естествени, може би защото естетиката на една калиграфия си общува с нас на по-дълбоко и неосъзнато ниво. По този начин красотата ни помага да научаваме повече за себе си и все повече да я търсим в света около нас, включително и на рафта с вина.