Няма как да скрием, че по пътя за Меди Валей се опитвахме да се подготвим психически за среща с една от най-очарователно чепатите личности във винопроизводството у нас. Успокоявахме се, че освен непредсказуем и директен, той е и страшно талантлив, затова трябва да слушаме и да попиваме, докато можем да издържим. Обичаме предизвикателствата, но в интерес на истината най-приятната част от работата ни по Еносиасти е, когато тя ни срещне с непознати хора, с които се оказва удоволствие да водиш разговор на чаша вино. За наша радост, така беше и в този случай. Без повече предисловия, ето какво ни каза Стойчо Стоев.

Какво е виното за Вас?

То е моето призвание, съдба и любов. На практика виното е нещото, което свързва енергията на хората, които го правят, с тази на хората, които го пият.

Разкажете ни по-подробно за Вашата професия?

Официално професия енолог у нас не съществува, за жалост, тоест хората, които професионално се занимават с вино, получават диплома за инженер-технолог. Това е нито редно, нито атрактивно, защото има една основна разлика между технолога и енолога. Технологът изпълнява стриктно някаква създадена технология в най-различни производства, докато енологът е човек, който разбира от лозарство, от винарство и създава технологиите за производството на вино.

Какви са ангажиментите на един енолог в този сезон? Как минава един Ваш работен ден в момента?

Работата на енолозите е целогодишна. Направихме младите вина, но сега те отлежават и се развиват. Всяко едно от тях изисква индивидуални грижи в зависимост от вида, сорта и предназначението си. Едни ще продължат развитието си още много месеци в бъчви, други се оформят, отлежавайки в резервоари. Достигналите желаното ниво на развитие се обработват и бутилират. Винарството, колкото и да ми се иска да е само изкуство, е също така и производство, което е повече или по-малко атрактивно, в зависимост от структурите на предприятията. При нас всичко е целогодишно и започва в лозата, но е трудно да се каже кога точно е началото и кога - краят. Моят обичаен работен ден е хармония от енология, лозарство, мениджмънт, финанси и още нещо. Започва, както много хора биха искали да започва техният ден (усмихва се) - с дегустации на виното, което предстои да се бутилира или да се обработва по някакъв начин, още преди да е изгряло слънцето през зимата... пък и завършва отново с вино и равносметка за това, което е свършено през деня и какво предстои утре. Не всичко е романтика, разбира се, понякога прозата може да е страшно много.

Как се прави доброто вино?

С умения, усет и любов. Всичко започва на лозето със стремежа да се отгледа възможно най-доброто грозде. След това са важни подборът на гроздето, изборът на технология и степента на реализация на идеята за всяко конкретно вино. Виното не е рецептурна напитка. То е жив организъм и е като малко дете, което усеща настроенията на хората, които се грижат и отговарят за него. Ако нашето отношение към виното не е позитивно и не му мислим най-доброто, то няма да даде най-доброто от себе си и няма да ни се отблагодари.

Имате 25-годишен опит в производството на вино, можете ли да ни разкажете как е изглеждало то „едно време“(опит за хумор от страна на интервюиращия)?

Спомням си, че в Дамяница имахме метални резервоари с вместимост до 600 000 литра (опитваме се да си представим един такъв съд, но все още не можем). Казваха им баки. После ги изрязаха и ги предадоха за скрап. Това беше винопроизводството тогава и всички колеги, завършили преди 2000-та година си го спомнят - много грозде, огромно производство. От това остана съвсем малко, но в модерен вид. Тогава в страната имаше 28-29 окръжни предприятия, плюс едно, бутилиращо в София. Едно централно управление спускаше инструкциите как да се прави виното, но пак си имаше творчество, имаше го и в подземието на Новоселска гъмза, имаше го и в избата на село Хърсово на юг от Сандански, където отлежавахме вината в големи дъбови бъчви с вместимост 5000 – 6000 литра.

Променило ли се е отношението Ви към виното с годините?

Мисленето на човек се променя на всеки 5 години в зависимост както от постиженията ти в личен план, така и от това, което не си постигнал, а те интересува. Поне при мен е така. След 40 имам чувството, че коренно промених мисленето си и това, което ми беше интересно и важно на 25 години е съвсем различно от интересното и важното на 45. Това, което не се промени, е отношението ми към виното! Започнал съм да го правя на 22 години, сега съм на 47. Виното е най-романтичната част от моя живот. То учи на доброта и уважение. Специалното отношение към виното не се тренира, то се дава и в този смисъл е дарба.

Как се прави нещо новаторско в местната ни среда?

Всичко е въпрос на борба и на това да се изправиш срещу някого и да си кажеш мнението, без да му отстъпиш, защото ние сме свикнали да си мислим за много хора, че са светила и не е редно да им се противоречи. В крайна сметка успехът и това да вървиш напред означава да се опълчиш срещу това, което е даденост в момента и с решителност и упоритост да създадеш нещо ново. Катаклизмите движат света напред. Живеем в една постоянно стресова ситуация, в която от време на време се случва нещо хубаво, на което можем да се радваме.

Какво е една добра година от Ваша гледна точка?

Една добра година означава удовлетворението от постигнатото като резултати през годината и така е, може би, във всяка сфера. За хората в производството на вино, това означава повече емоция, повече приятели на виното и специално на това вино, което сме направили ние. Това означава, че сме спечелили с нашия труд, сърце и всичко, което сме вложили във виното. В никакъв случай това не означава постижения като точки в класации, медали и други. Искам да го отбележа, за да не се спекулира с темата. Те са важни, защото са една оценка за труда, без която не може, но много по-важно е как изглежда виното, което сме направили, в очите на хората, които пият. Изключително приятно е, когато отидеш в магазин или ресторант, например, и видиш как хората посягат към твоето вино или си поръчват точно твоето вино, без да те познават и да знаят, че си там.

Имате ли лични пристрастия към определен/и сорт/ове грозде?

Имам огромно пристрастие към българските сортове. Винаги съм искал да бъдат на първа линия в съзнанието на всеки български енолог и да са визията на страната ни като винопроизводител, вместо да вървим напред главно със световните сортове. Продължавам да бъда критичен към начина на отглеждане на старите българските сортове - Гъмза, Мавруд и Широка мелнишка лоза, което не им позволява да разкрият потенциала си на този етап. Новите насаждения с Мавруд показват повече от добри резултати. Защитник съм на сортовете Рубин и Ранна мелнишка лоза, които имат много характер и от които е доказано, че могат да се направят изключително качествени вина.

Ще успеем ли да съхраним българските сортове и какво се прави в тази насока?

Зависи. Когато се наситим на екзотичните небългарски сортове, които засаждаме в момента из цялата страна и се уморим от експерименти с малбек, сан джовезе, коломбар, темпранийо, аликант буше, каладок, неро д’авола, може и да ги съхраним. За мен въпросът е ще започнем ли да отглеждаме българските сортове по подходящ начин и ще започнем ли да им вярваме? Дори винарни, които са направили нови насаждения на български сортове, не показват именно те да са техен приоритет на пазара. Няма да забравя как преди години един австралийски консултант си тръгна със снопче пръчки от ранна мелнишка лоза, за да направи опит да ги засади в Австралия. Трябва сами да си повярваме и аз искрено вярвам в българските сортове. Неслучайно при посещенията си чужденците най-напред търсят да им дадем нещо българско. Образно казано, светът е уморен от интерпретации на тема каберне совиньон, мерло и шардоне, макар че не вярвам някога да се умори от качествени вина. Не оспорвам, че тук има много хора, които имат способността и условията да направят много хубаво вино от чуждите сортове, но какво правим с един български малбек? Каква идея е заложена при създаването му? Идентичността ни е в българските сортове и трябва да ги съхраним, нищо че ще е много трудно.

Какви позитиви Ви носи работата и какво Ви отнема?

Работата, свързана с виното не ми отнема нищо, а ми дава удоволствие, чувство за пълноценност и стимул да продължа. Ядовете, проблемите и неуспехите в работата също ме стимулират да продължавам. Не на последно място винарството е и начинът, по-който издържам семейството си.

Имате ли и съвет към нас и хората, които пишат за вино?

Да, иска ми се пишещите за вино по-често да казват защо биха пили или не определено вино, вместо да си говорим за боровинки, малинки и 83 точки (нямаше как да не се разсмеем). Да не се увличат от медийната си власт, да не злоупотребяват с доверието към тях, да не забравят, че винарите имат право да оценяват публикациите им, също както те оценяват техните вина.

Какви са най-важните неща, които сте научил от настоящата си работа?

Аз непрекъснато се уча. От книгите, от хората, от виното. Не съм спирал. Непрекъснато търся нови сортове, нови визии, нови техники. Всеки ден научавам нещо ново, най-малкото заради контакта с колегите от екипа, енолозите, лозарите, любителите на виното, пишещите за вино, мениджърите, наистина всички и това е много ценно. Отново се занимавам и то мащабно с отглеждането на лозя. В мига, в който решиш, че знаеш всичко, според мен, трябва да се откажеш и да спреш.

Какъв е стилът, който идентифицира вината на Меди Валей?

Тероарът тук, в най-северната част на долината на Струма, е уникален и сам предопределя стила на вината, които ще се правят: интересни, богати, специфични вина, завладяващи с аромати, вкусове и багри. Оттам нататък, идеята е да напаснем разбиранията си за нежността и хармонията към гроздето и да създадем нещо, което сме ние. Виното не трябва да бъде скучно. То трябва да е многопластово и да изразява максимално качествата на сорта и региона. Многото пластове означават при всяко отпиване след престоя на виното в чашата да усещаш нещо ново и именно към това се стремим.

Какви са особеностите на региона „Долината на Струма“ и по-специално - масивите на Меди Валей?

Специалната за масивите на избата особеност е надморската височина от 550 метра, близостта на планината, преходно-континенталният климат (характерен с меката си зима и сухо лято), слънцегреенето, високите дневни температури и хладните нощи. Те са особено подходящи за белите сортове. Тук има и едно постоянно въздушно течение, което предпазва лозята от болести. Почвите за отцедливи, слабо кисели и ерозирали, алувиално-ливадни (поглежда към лозята през прозореца), но интересното е, че в тях има дребни карбонатни отломки, които действат като естествен дренаж и допринасят за минералните нотки в белите ни вина. Теренът при червените е малко по-различен, но също добър. Всички тези сложни предпоставки са „виновни“ за това да се запазят плодовите аромати на гроздето, което не прегаря, както би прегоряло в един типично южен климат.

Каква според Вас е формулата за търговския успех на едно вино на българския пазар?

Тъй като задължително се вслушваме в търсенето на пазара, е задължително да има точно сегментиране на продуктите на една винарна – не само на различни сортове и различен стил, но и различни ценови и качествени категории. Точната преценка на търсенията на пазара и на съотношението между цена и качество е това, което прави едно вино продаваемо или не. Нашата работа като енолози е да направим оптималното качество за ценовите категории, в които е позиционирано виното ни. Стремежът ни най-напред е да няма посредствено вино в избата, дори в най-масово достъпния ценови клас. Оттам нататък се тръгва към постиженията. Средният клас вина от серията A Good Year се създават по-стриктно спрямо търсенето на пазара, но не говорим за проучвания от типа „фокус група“. Става дума за разпознаваеми вина с характерен стил, създадени от основното количество грозде за дадена година за хора с изградена винена култура и по-високи изисквания. Високият клас са вината от серията Incanto. Те са направени от специално селектирано грозде, без компромис, отразявайки разбиранията ни за атрактивно и висококачествено вино. Те са с най-малък обем.

Как си почивате?

На моята възраст (смее се) почивката ми е да застана зад лаптопа и да се ровя там, където има новости..., но не само за вино. Интересувам се от много неща, включително поезия, литература, научни открития. С годините и промяната на позицията и мисленето ми остава все по-малко свободно време. А напоследък решавам и задачи по математика за 6-ти клас и си поддържам нивото (смее се отново)... много съм добър!

Какви са съвременните тенденции във винопроизводството в България и в добра посока ли се движат според Вас?

България никога не е имала по-добри вина, категорично! Има достатъчно можещи и знаещи енолози за мащабите ни. Имаме прекрасни лозя и изби. Има и чудесно отношение към виното. Българските винари имат нужда от по-малко самовлюбеност и противоборства за сметка на повече сплотеност. Посоката засега е едно люшкане напред-назад, откакто през 2000-та година тръгнахме да подобряваме разрушения през 90-те години винарски имидж на страната. Научихме се (не без помощта и на чуждестранните консултанти) на отношение към гроздето и на това, че то не пада на портала в касетки, а се ражда на лозето. Последваха усилия в изграждането на собствени лозови масиви и нови изби, но и заиграване с цените, на които може да се произведе и, след това, продаде едно вино. Постигна се един нереалистичен максимум на цените, започна се връщане назад с предизвикателството да се произведе качествено вино на по-достъпна цена. Постепенно всичко си идва на мястото.

Какво представлява успехът за Вас?

В личен план мерната единица са здравето и щастието на децата ми, и благополучието на семейството ми. Самото понятие „успех“ ще ви обясня с един стих. Успехът е „да правя щастливи хората с виното, което с божия благослов съм създал.“ Няма по-ценно от това да знам, че съм доставил радост на някого с това, което съм направил.

Над какво работите в момента и какво могат да очакват от Вас читателите на Еносиасти в близко бъдеще? Какво очаквате от реколта 2012?

Работим върху създаването на поливна система с капково напояване в лозовите масиви на избата, което е много важно, за да успяваме да се справяме с настъпващите промени на климата. Разбира се, основно работим върху вината от новата реколта 2012, на които им предстои процес на съзряване и поетапното им излизане на пазара. При вината от средния клас - серията A Good Year -съвсем скоро предстои излизането на розето, а след това и на останалите вина. До края на годината ще излезе и Incanto от новата реколта, като мисля, че от нея ще има и други изненади за любителите на виното. Освен това работим и по проект за развитие на винения туризъм в Меди Валей. Разширяваме лозовите масиви, засаждаме нови сортове. За финал работим и върху собственото си усъвършенстване всеки ден (смее се).

С усмивки си тръгнахме и ние. Докато дегустирахме вината на Меди Валей, с г-н Стоев се бяхме заговорили за етиката, често невидима, в производството на вино... въпрос на личен избор и себеуважение, но толкова масово несъществуваща, именно поради своята невидимост, занижените очаквания и милионите „вратички“. Този разговор ни напомни за притчата, разказваща за един майстор-часовникар от 18-ти век, който създавал невероятно красиви часовници. Един ден в работилницата му влязъл клиент и го помолил да почисти часовника, който си бил купил от него. Майсторът отворил часовника и, докато вадел едно от балансиращите колела, клиентът забелязъл, че на гърба на тази част има гравирани думи. Учуден, клиентът запитал „Но защо бихте сложил нещо подобно на гърба на част във вътрешността на часовника, след като никой няма да го види?“ Часовникарят се обърнал и казал „Бог го вижда.“

Без нищо религиозно и извънземно на ум ви приканваме да се доверите на усещанията си и все по-често да откривате тези невидими красоти във виното и извън него. Там някъде има хора, които са вложили най-доброто от себе си, без да го кажат, и единственото, което можете да направите, за да го откриете, е да го усетите и оцените.