0
0
0
s2smodern

Фотография в Шанхай

Честно казано с Евелина Господинова се познаваме от няколко хиляди години, но дори и така бяхме сигурни, че няма да знаем отговорите на повечето от въпросите ни към нея. Решихме да ви запознаем с личността ѝ, защото тя е изпълнена с ентусиазъм, пробива на далечни пазари и дори понякога пие вино. Отначало мислехме да сложим заглавие – лозунг от типа: „Българка преуспява в чужбина“, но би било доста пост-соц, а и тя ни забрани официално. Ще кажем само, че сред клиентите ѝ са Starbucks, Elle Girl и Made.com. Останалото научете от самата нея.

Разкажи ни малко за себе си, с какво се занимаваш и как попадна в Китай?

Занимавам се с правене на изображения, фотография и рисуване. Снимам мода, портрети и натюрморт за различни списания и брандове в Китай и чужбина; напоследък случайно започнах да снимам и храна, което никога не ми беше минавало през ума като опция, но е много интересно!

В Китай съм от 2007 г. Дойдох, защото след като бях учила в Хонг Конг един семестър през 2005 г. ми беше станало изключително интересно да видя и Китай. От 2009 г. съм в Шанхай и се привързах към този град.

Тоест говориш китайски?

Говоря достатъчно, за да се оправям в работата и ежедневието, но не достатъчно да дискутирам свободно всички интересни за мен теми. Това понякога ме мъчи, защото имам възможност да се запознавам с много интересни хора, но при опит да водя по-задълбочен разговор, се чувствам все едно съм отново в детската градина...

Моля, пожелай “На добър час!” на Еносиасти на чист китайски:

祝愿你们一切顺利!

Благодарим! (ще трябва да го приемем на доверие) Каква искаше да станеш, като пораснеш?

Като малка мечтаех да рисувам реклами по блоковете. Тогава нямаше билбордове, а някакви реклами, изрисувани с боя по стените на блоковете. Силно им се възхищавах и тайно мечтаех един ден да ги рисувам аз. В чест на това си бях изрисувала вратата на стаята с какви ли не анимационни герои. Сега, като помисля, родителите ми са били много толерантни към тези ранни ми изблици на амбиция; ако имам дете, едва ли бих му разрешила да рисува по вратите вкъщи...

А каквa стана?

В резултат на различни случайности и много късмет имах щастието да стана фотограф и художник.

По образование си?

Философ.

Какво е заглавието на дипломната работа на един философ?

Nietzsche and Life As a Work of Art.

Имаш ли си нещо като лична житейска философия или няма да успеем да се вместим в интервюто?

Най-стръмният път открива най-красивата гледка, най-сладкият плод развъжда най-много червеи, а най-голямата илюзия е страхът.

Разкажи ни нещо за предишния си професионален опит?

В годините между завършването на университета и началото на кариерата ми като фотограф се занимавах с продажби на услуги (контрол на качество и advertorials). Имах възможност да пътувам много на тези длъжности и да се срещам с много интересни личности. Този опит определено ми помогна да започна собствен бизнес.

А как се започва собствен бизнес в Китай?

С много силно желание, постоянство, търпение и, в моя случай, най-вече незнание. Когато започнах да снимам професионално, нямах никаква представа в какво точно се забърквам и не съм сигурна, че ако знаех, изобщо бих започнала.

Разкажи ни нещо забавно, което може да се случи само в Китай?

Гледката на две 80-90-годишни баби под ръка, улисани в сладки приказки да пресичат шест-лентов булевард на червено, без изобщо да се оглеждат; автобус минава на 10 см покрай тях, в същото време отнякъде изниква скутер и на магия не се блъска нито в тях, нито в автобуса, а никой изобщо не обръща внимание, все едно не би могъл да съществува друг вид трафик. Това не спира да ме учудва тук, всеки като че ли кара по свой правилник по пътищата, но катастрофите са сравнително малко.

По твои наблюдения, как се отразява икономическият растеж върху психиката на местните?

Когато става дума за държава с мащабите на Китай е невъзможно да се говори за нещо такова. Аз живея в Шанхай, модерен град като инфраструктура, начин на мислене, организация и т.н., който постоянно се променя с огромни темпове. Не спирам да се възхищавам от това колко удобно са организирани нещата тук, въпреки близо 20-милионното население. Начинът на живот, който може да се води тук сега, в сравнение на начина на живот преди 20 години, е коренно различен. Неща, за които хората не са могли и да мечтаят, сега са напълно достъпни и съответно има огромен стремеж за развитие, за добиване на нещо по-добро. Конкуренцията е жестока във всеки бизнес и потребителите са с много големи изисквания. В същото време, за мен той е един много позитивен град - хората са културни, подкрепят се. Всеки иска да успее, повечето хора идват в Шанхай с големи мечти.

Какъв беше първият ти фотоапарат?

Баща ми и майка ми ми подариха един Олимпус (point and shoot) за осемнайстия ми рожден ден. Но аз много малко го ползвах. Когато заминах да уча в Щатите през есента на 2002 г., го оставих в България. Мисля, че тогава фотографията за мен беше нещо прекалено техническо и сложно за разбиране, беше ме страх да не направя некачествени снимки и също така тогава смятах, че фотоапаратът ограничава възможността за изражение на истинска емоция. Сега, естествено, мнението ми е съвсем друго. Чак през 2007 г. си купих и първия дигитален фотоапарат с full manual control, като първоначално исках да снимам елементи от природата и дигитално да ги комбинирам с рисунки, но нещата се развиха в малко по-друга посока...

Какво обичаш да правиш, когато ти остане свободно време?

Най-много обичам да спя и да се разхождам вечер, когато навън е тихо. Също така много обичам да се грижа за растенията си, гледам няколко разновидности бонсаи и те изискват много грижи и планиране.

Пиеш вино, когато...

...съм навън с приятели, най-вече, като ходим на среднощно ядене на десерти някъде.

Хубавото вино за теб е...

По принцип харесвам десертни вина... Един от любимите ми десерти е Tarte Au Citron, но с него харесвам да пия ризлинг. Много харесвам и Лава Кейк с чили, но не мога да намеря вино към него, тъй като е доста тежък десерт и го пия с водка... може би вие ще ми препоръчате нещо по-достойно?

(Записваме си го като основна задача при посещението си в Шанхай за среднощно ядене на десерти) Китай е сред топ 10 пазари-консуматори на вино. Можеш ли да ни кажеш нещо повече за местната продукция?

Честно казано, не съм я опитвала, но виждам интереса към виното, сирената, европейския начин на живот да се разраства постоянно.

Какво те вдъхновява?

Различните хора, настроения, природата, емоциите, цветовете, миризмата на маслени пастели.

Какво е следващото ти предизвикателство?

Да положа повече усилия за развитието на кариерата си като художник, последните 3 години се бях съсредоточила върху фотографията.

Какво е успехът за теб?

За мен човек е успял, когато поражда в околните позитивни емоции и действия и когато чувства вътрешно удовлетворение, че животът му е там, където трябва.

С какво се гордееш?

Гордея се с това, че никога не съм се оставяла на опитите на други хора да ме убедят, че нещо, към което се стремя или съм се стремяла, е невъзможно.

С това и с препоръка да не се опитвате да пресичате като местните в Шанхай ви оставяме до следващото ни интервю. Бъдете позитивни!