0
0
0
s2smodern

Продължаваме с част втора от интервюто с Йордан Желев, a.k.a. The Labelmaker, в която той говори за живота на един известен дизайнер на етикети. Първа част от интервюто може да прочетете тук.

Какво Ви вдъхновява и как намирате вдъхновение за всеки нов проект?

Най-голямото ми вдъхновение идва от факта, че това, което правя, ми харесва страшно много. Това е огромен генератор на идеи, желание за работа, старание, последователност. Толкова ми е на сърце да се занимавам с дизайн на етикети, че това е един огромен стимул. За да създадеш един такъв продукт като етикета на едно вино, трябва да си много дисциплиниран и организиран, тоест, тази част от работата е много близка до спорта.

Хобита? Какво правите в свободното си време и как си почивате?

В свободното си време правя етикети за вино, което означава, че това, което правя е моето хоби. Също понякога снимам, специално бутилките, на които съм правил етикетите и обичам лично да поемам фотографската част. Покрай вината ми се налага много често да се занимавам и с калиграфия, нещо безкрайно непознато на родната действителност започва да става все по-познато посредством това, което правя, защото почти всичките ми етикети са белязани от нея. Калиграфията е нещо, което по много точки се допира с виното, дизайна, културата, историята. Калиграфията е още нещо, което вдъхва огромно доверие в самото вино посредством неговата визия.

Как се става име на българския пазар?

Защо смятате, че мога да отговоря (усмихва ни се) ? Имената в България са нещо доста непостоянно – днес ги има, утре ги няма. Това е, до голяма степен, заслуга на самите хора, които могат или не могат да станат име. Трябва да имаш много хомогенни и солидни показатели като дизайнер и трябва постоянно и системно да си на ниво с години наред и да го вдигаш това ниво, да го преследваш, да го развиваш, за да можеш да бъдеш спокоен за името, което си създал. Защото то ще се създаде в един момент, но трябва човекът да може да се развива постоянно, успоредно с него. Почне ли името да те изпреварва и продуктите ти да не покриват съдържанието на името, се получава дисбаланс и предполагам, че тогава пътят надолу е много стръмен и бърз.

Какви са тенденциите и какво се случва със съвременния графичен дизайн във Вашата сфера днес в България и по света?

България, честно казано, не ми е отправна точка, първо защото икономически погледнато тук самият сектор на винарите е относително малък (тук няма как да се случи размахът на Napa Valley, например)... Що се отнася до това какво става по света – аз лично свикнах с кретенските опити за нестандартен етикет от новия свят. Продължавам да съм голям фен на испанците и техния дизайн и вино. Допълнително ме радват и за това, защото през Испания, Португалия и Италия, оста на дизайна преминава в Южна Америка, а там, знаем всички, че имат страхотни постижения на тема етикет за вино. Иначе в личен план гледам повече да търся референции от чужбина, не от България. Тук традиционно няма предпоставки да се случват интересни неща. Докато, например, във времето, в което пишех за TheDieline.com, доста добре си сверих часовника къде какво се случва – и като коментари по мои проекти и като лични наблюдения върху световните тенденции в дизайна.

Какво бихте казали на производителите на вино, които осъзнават нуждата да бъдат различни?

Най-общо казано те трябва да вървят по два пътя по мое мнение. Единият е да гледат от позицията на хора, които познават своята аудитория и по някакъв начин искат да следват нейните очаквания, тоест да знаят какво биха искали да видят хората в техния дизайн и да могат да го онагледят. Другият вариант е да не очакват потребителите (тази лоша дума ще употребя) да излъчат версия как трябва да изглеждат нещата им, а да намерят начин, сили и хора, които създават тенденциите, такива, които да провокират и генерират идея, която хората да приемат. Това е по-трудният път.

А на ресторантьорите?

Колкото и уж българинът да си обича домашното вино и ракия, растежът във винената индустрия е факт. Продаването на виното с огромни надценки е грешка. Заведенията биха били по-пълни и би се пило много повече, ако надценките бяха нормални. А пие ли се много повече, всичко друго се увеличава: от бакшишите до поръчаното. Виното е проводник и платформа за „вървенето“ на целия бизнес и не бива да се оскъпява излишно.

Над какво работите напоследък?

Отново се занимавам с вина и не мога да споделя имената им поради естеството на правната част от работата ми.

Малко асоциации:

Винена култура?

Лична култура. Няма как да имаш винена култура без лична такава и това ни връща в началото на разговора. За да си наравно с виното, то и ти трябва да си на ниво като човек, начин на мислене и образованост.

Дегустация?

Моята връзка с това, което е в чашата ми. Нямам претенции и няма как да ги имам... не съм сомелиер или енолог. Затова се опитвам да открия как то се свързва с мен и какво предизвиква емоционално и вкусово.

Винен туризъм?

Едно готино обикаляне по изби в търсене на връзката между себе си и виното.

Хайде сега за графичен дизайн:

Лого?

Едно от най-важните неща. Силното и хубаво лого е нещо, което може да реши до голяма степен всяка графична задача по най-добрия начин. За съжаление много рядко се виждат хубави лога. Хората дори и да осъзнават потребността, че логото им трябва да е запомнящо се, изразително, лесно разбираемо, много рядко правят необходимото, за да го получат.

Дребен шрифт?

Е, (замисля се) не е като при банките по отношение на етикетите. Най-често това е обяснителна информация и нещата, които трябва да се видят са с едър шрифт, но това не е правило, не е задължително и може да е точно обратното, ако се търси този ефект.

Бранд?

Дизайн. Колкото по-силен е брандът и колкото по-силен е дизайнът зад него, толкова по-продаваем е продуктът. Брандът първо е дума, желателно с добра ритмика, добри словесни съчетания, която трябва да се облече с хубава история и да се облече в добър дизайн. Това прави един бранд мощен и на ниво, на което няма нужда от убийствени рекламни инвестиции, защото тогава брандът става мотор и тегли сам напред.

Какво е успехът за Вас?

Да се чувстваш щастлив и да не си сам. Да можеш да си с хора около себе си и да имаш екип. Успех е и да си самия себе си.

Имате ли послание към младите графични дизайнери и бъдещи Ваши колеги?

Имам определено. Посланието ми е да бъдат много образовани за това, което се е случило преди тях. Огромен проблем за младото поколение графични дизайнери, към което аз отдавна вече не принадлежа, е, че те не познават нещата, които са се случили преди тях, както в областта на графичния дизайн, така и в общо културно-исторически план. Ако знаеш, че някой се е издънил с нещо по еди какъв си начин, кройката ти става друга и навлизаш в конкретните ситуации вече с опит и познание от миналото. Колкото повече знаят за това, което се е случило, толкова по-креативни могат да бъдат. За съжаление това би ги направило и много по-обременени, защото познанието е и отговорност. Сега са доста безотговорни именно по тази причина.

За финал, имате ли любим виц за графични дизайнери.

Не се сещам за такъв, но скоро попаднах на нещо за винари, което много ми хареса, от сорта на „Голям си майстор, каква ракия правиш. Като си такъв майстор, можеш ли от ракията да направиш хубаво вино?“

Тук вече дойде крайно време да дадем шанс на Йордан Желев да се върне към работата си, за да се наслаждаваме на разпознаваеми, нови етикети съвсем скоро. Нашето впечатление от него беше, че е искрен и сърдечен. Разбрахме какво има предвид за връзката с клиентите си, защото беше изключително приятен и предразполагащ събеседник, а уж бяхме „на работа“. Бяхме разбрали и какво имаше предвид с добавената стойност, за която говореше, още когато видяхме първия му етикет преди години, просто не знаехме, че е негов. Е, сега всички ние можем да сме спокойни, че има хора, на които работата им е да ни доставят визуална наслада и те я вършат с удоволствие, давайки всичко от себе си.