0
0
0
s2smodern

Enosiasti пак са на море (значи тези почват много да ме дразнят), но, както обикновено, го правим заради вас и даваме мило и драго да ви разкажем за всичко, свързано с виното, което откриваме по родното ни Черноморие.

Неотдавна бяхме помолили Йордан Желев, The Labelmaker, за интервю и сега грабнахме възможността да го изведем от работната му среда и да си поговорим сред “дивата” красота на морската ни столица. Ето какво ни разказа той...

Какъв искахте да станете като дете?

Имах две желания. Едното беше да стана министър, но повече от това исках да стана боклукчия. Министър исках да стана, защото бях видял едни правителствени лимузини, когато тук идваха делегации и всички бяха много добре облечени, с лъснати, хубави коли, полиция и си казах „Това е!“ А боклукчия исках да стана, защото много харесвах старите боклукчийски коли, които събираха единичните кофи и хидравликата им цъскаше много особено... ама ето, нищо от тези неща не се случи!

Какво Ви накара да станете графичен дизайнер на етикети?

Доколкото е възможно да има някакви случайности, по-скоро случайно съм станал такъв. Първо, по образование съм икономист, тоест съм самоук. Попаднах в тези среди преди 12-13 години, когато започнах във Фактор Р, където и до ден днешен работя. Тогава Феста Холдинг обявиха един конкурс за две търговски марки, които още не бяха създадени и трябваше да се измислят, а впоследствие да се създаде дизайн към тях. Явих се и взех, че го спечелих. Оттам нещата тръгнаха по тази плоскост. Това бяха първите стъпки.

Какво Ви дава и какво Ви отнема работата?

Дава ми голям кеф, едно постоянно удоволствие, което ме зарежда и явно се предава и на околните, защото всичките ми приятели покрай мен започнаха да стават много фамилиарни с темата “вино” изобщо, не само с етикетите. Това „зарази“ абсолютно всички, мен самия най-много, защото аз много обичам това, което правя и го живея постоянно - работата ми е дала наистина много. Взела ми е също много... като започнем от очите ми, които стават все по-изморени и стигнем до това, че често пъти не мога да съм толкова със семейството си, колкото ми се иска. Но има и една трета страна. Напоследък се радвам и на популярност покрай работата си.

А това радва ли Ви?

В началото ме радваше, вече не, защото предизвиква много въпроси и това ме смущава. Аз явно не съм от хората, които харесват да бъдат популярни.

Изведнъж се сеща за нещо.

Ей, аз как не се сетих да ви донеса една бутилка вино от къщи! (смеем се) Сутринта изхвърчах много бързо, защото бях на работа до към 4 и не бях особено адекватен.

Как се случват нещата „в кухнята“ по отношение на срокове и натовареност, често ли работите до 4 сутринта?

Не, това са по-скоро пикови моменти, които се случват един или два пъти в годината, не е нещо обичайно. Иначе гледам да съм доста координиран в работното си време и, честно казано, гледам да не го „прекрачвам“, без да има някаква основателна причина, защото бих започнал да отнемам от времето за семейството ми, което няма как да ми харесва. Все пак имам две деца, на 4 и на 7, които сега са най-интересни. Ако работя прекалено много, ще го пропусна, но затова пък, ще съм работил много. Затова - по-кротко (смеем се) , работя по-целенасочено, организирано, по план.

Какъв трябва да е човек, за да е графичен дизайнер на етикети?

Първо, щеш не щеш, трябва да си много образован, няма начин да работиш точно този занаят и да нямаш доста широк спектър от познания. Те са крайно необходими, тъй като виното само по себе си е продукт с много сериозно историческо минало, което не само, че не се е спряло в някаква точка, ами, следвайки естествения ход на човешката история, то продължава да се развива и сега под много форми. Тоест, човек трябва да е много грамотен, за да може първо да се върне в генезиса на самото вино, тогава когато се е появило на бял свят в човешки исторически аспект и оттам да може да стигне до настоящия момент. Това е един сложен културно-исторически, социален, дори философски процес, който трябва да е в главата ми постоянно и да мога да боравя с него. Това е моята база данни. Тоест, дори и да не си, ще трябва да се образоваш и да знаеш много в много сфери, ако искаш да си добър. Иначе е несериозно или си просто някакъв супер талант, на който Господ му е дал много и няма нужда от друго. Аз не мисля, че съм такъв, мисля, че съм се понаучил на доста неща.

С какво се гордеете?

Ами с много неща в интерес на истината (смее се, докато се опитваме да се чуем измежду крясъците на гларуси и руски туристи) . Първо, имам много готино семейство, което няма как да не ме зарежда. Може би много малко хора знаят това, но... много е лесно да си интересен артист, бохем, bon vivant и така нататък, да си много „арт“ настроен..., което често пъти значи да си сам в личен план. Много е трудно, когато имаш семейство зад гърба си и трябва да си също толкова „арт“ в проявите си. Не казвам, че преследвам някакъв имидж, дори и да искам, не мога да го направя, а и не бих, но в тази професия човек трябва да е отпуснат, в добра кондиция и да може да генерира нови, различни, интересни идеи. Когато си сам е едно, когато си със семейство е друго. От тази си позиция бих искал да разруша имиджа на артиста, който е “извисен” и “не ходи по голяма нужда”, не защото не съм бил и аз такъв, а защото сега виждам, че е много по-интересно да имаш семейство зад гърба си. Много по-отговорно е и много повече те „държи“ в това, което правиш. Прави те по-адекватен, по-концентриран, по-внимателен и по-толерантен към хората, които са срещу теб и всичко това се отразява на „картинката“, която хората лепят за етикет на бутилката си. Това е много интересната добавена стойност на продукта, която няма как да се разкаже по друг начин, но се проектира вътре. Хората не могат да я формулират, но те я усещат. Това е нещото, което стои зад моите неща.

Другото нещо е, че в крайна сметка, каквото и да съм направил... по-хубаво, по-лошо, оценено, харесано, недооценено, неразбрано... аз самият имам спокойствие пред себе си и вечер, като си легна, се чувствам приятно, удовлетворен и денят ми е завършен от това, което съм направил. Това също се отразява на продукта в крайна сметка... и като сложим и малко награди около цялата работа, нещата добиват добър смисъл за мен и ми харесва това, което се случва.

Кой за Вас е идеалният клиент?

Може би идеален клиент е някакво такова съосие между това, което аз мога и знам и това, което хората от отсрещната страна искат. Тогава няма съпротивление и е все едно да излезеш да разтовариш с най-добрия си приятел. Може би това е идеалният клиент като метафора – когато нещата се случват на един дъх, без излишно напрежение и накрая се получи нещо хубаво, което да не хареса само на мен и на клиента, но и на хората.

А случвало ли се е реално?

Ами да, а и продължава да се случва. Така стана с етикета с кончето на Angelus Estate, например. Там нещата се получиха на един дъх и до ден днешен има голяма химия помежду ни в това, което правим и това се вижда. Точно този етикет сега е в Сан Франциско, на най-голямото винарско изложение в света, което тази година е и с рекордно голям брой участници, взе и златен медал за дизайн, което ми звучи много добре и, за мен, потвърждава това, което казвам.

Винарите не са случайни хора. За да си винар, трябва да си минал през едно много сериозно колело от това да гледаш Дядо Господ ще ти прати ли дъжд и ще се маноса ли гроздето, до това, какво става сега във ферментаторите и накрая някакъв дизайнер, който трябва да ти направи някакъв етикет. Това са хора с много сериозен всестранен опит зад гърба си, а този опит няма как да не се трансформира в едни нормални отношения. Да си винар е много тежка, отговорна и безкрайно творческа професия и по някакъв начин се разбираме вероятно точно поради тези особености.

Какви са най-честите проблеми, които срещате при работа с клиенти и как ги решавате?

Рядко имам проблеми, а и проблемът е нещо, което може да бъде решено и преодоляно. Реално проблеми винаги има и въпросът е как ще подходи човек: дали като среща с тежък воденичен камък, който го събаря и човекът е почти удавен или като поредното предизвикателство, за което се взима някакво решение и готово! Това е подход и вътрешна нагласа, не просто последователност от действия.

Има ли любима напитка The Labelmaker?

Не, нямам. Не е тайна, че обичам да опитвам много от вината, на които съм правил етикета, особено когато те са хубави или много хубави, което, за щастие, се случва доста често. За мен е удоволствие да направя етикет и да опитам и съдържанието. Иначе пиенето на нещо (нарочно не конкретизирам) е свързано с куп неща като настроение, храна, хора... тоест всеки път е различно.

Пиете вино, когато...

... когато съм на кеф. Почти всеки ден всъщност – с повод и без повод, по-често без.

Тогава хубавото вино за Вас е...

Спомен, ситуация, настроение, вкус, характер, изненада... Много обичам вина, които ме изненадват и много рядко намирам вина, които успяват да ме изненадат

(тук вече ние се замисляме какво да подарим на Labelmaker-a, който съвсем буквално е на една бутилка разстояние) .

Следва: втора част от интервюто с The Labelmaker (Йордан Желев).